Евреите от гетото във Варшава се борят с епидемията, както ние днес
Варшавското гето е един от най-ужасявачите аспекти от кампанията на нацистка Германия за изтребване на еврейското население на Европа. Тъй като есесовците убиват милиони в лагерите на смъртта като Аушвиц, евреите в столицата на Полша са държани в плен на германската армия и са подложени на глад, принудителен труд и болести.
За да се борят поне малко с разпространението на болести, ново проучване предполага, че евреите в гетото може би са имали успех, прилагайки социално дистанциране, подобно на днес в борбата срещу КОВИД-19. Историческият запис показва, че епидемия от тиф, смъртоносна, но предотвратима бактериална болест, опустошава лагерите, но след това, по някакъв начин, случаите спадат драстично.
През есента на 1940 г. окупационната германска армия блокира Варшава, затваряйки над 400 000 евреи в гето с площ от 3 квадратни километра. (За сравнение, гъстотата на населението на Ню Йорк е около 27 000 души на 2,5 квадратни километра.) „Любопитно е да разбера как въпросът за епидемиите провокира различни решения, включително това на германците да създадат гета, и проправя пътя към геноцида“, казва историкът на Холокоста Томаш Фридел.
Германските служители знаят достатъчно за разпространението на тиф, за да съобразят, че при пренаселване, глад и лишаване на евреите от основни нужди, гетото им ще се превърне в нездо на зараза. Допълнителните хранителни доставки са блокирани до май 1941 г. – до този момент стандартните дажби възлизат на не повече от 200 калории на ден на човек. Гладът прави съпротивата срещу всяка болест почти невъзможна, а въшките лесно се разпространяват поради липса на адекватни санитарни условия и изобилие от хора.
Повече от 100 000 евреи са заразени с тиф, а най-малко 25 000 умират пряко от него. Но точно преди зимата на 1941 г., когато избухва епидемия в гетото, се случва нещо забележително: случаите спадат експоненциално. Прочутия историк Емануил Рингелблум, който документира ежедневните събития в гетото, пише в дневника си, че случаите са намаляват с 40%. Какво се случва между времето, когато гетото е запечатано през ноември 1940 г., ди юли 1942 г., когато е ликвидирано и повече от 250 000 останали евреи са изпратени в лагера на смъртта в Треблинка?
Тъй като броят на заразимите евреи остава сравнително голям през периода, авторите на проучването твърдят, че епидемията е малко вероятно да е спаднала поради липса на хора и решават, че трябва да има други фактори. „И така, ние предположихме, че епидемията спада всъщност поради усилията на самата общност, които в крайна сметка са значителни.“
Сред еврейските служители на общественото здравеопазване, които работят в гетото, е и епидемиологът Людвик Хирсфелд, който е съоткривател на наследствеността на кръвните групи. Хирсфелд помага за създаването на Националния институт по хигиена в Полша, който съществува между двете световни войни и изиграва основна роля за създаването на обществени здравни инициативи в гетото. В мемоара си Хирсфелд пише: „Тифът е неразделен спътник на войната и глада… Тази болест унищожава повече хора, отколкото дори най-умния командир. Той често решава изхода на войните. “
За да се преборят със смъртоносната болест, дори и с оскъдни ресурси, Хирсфелд и останалите еврейски лекари организират стотици публични лекции, предлагат санитарни и хигиенни курсове и създават таен медицински университет, който да обучава млади студенти по медицина за съпътстващите ефекти на глада и епидемиите, Тъй като по това време няма антибиотик за тиф, най-добрите лечения включват обезпаразитяване и поддържане на чистота. Изследователите казват, че лекарите и обществените здравни работници насърчават хората да следят за въшки, да сменят и гладят дрехите си и да се мият колкото е възможно по-често. Докато тези усилия се разпростяват в цялото гето, доброволческите агенции се възползват от оскъдния приток на храна, дошъл след май 1941 г., и създават програма за хранене, която помогна умерено да се потуши част от глада.
Не всички са убедени, че здравните усилия на общността обясняват напълно спада на заболяването. Самуел Касов, историк и автор на книга за варшавското гето, казва, че настоящото проучване е провокативно, но тактиките, насърчена от еврейските здравни служители, са предизвикателство да се приложат. Поради липсата на въглища като източник на гориво, в сградите няма отопление и тръбите замръзват, което прави миенето и поддържането на чистота много трудно. „Как може да имате социално дистанциране, например, когато германците конфигурират гетото да е тясно и маси хора трябва да се тълпят едни до други“, казва той.
Докато тифът е имал пагубни ефекти в гетото, Фридел отбелязва начини, че праведните езичници използват информация за общественото здраве за тиф извън гетото като средство да помогнат да се спасят евреите. „Откриваме трогателни истории за спасители, които използват тифа, за да изплашат германската полиция“, казва той. Спасителите държат властите в страх, като казват на Гестапо, че в гетото има заразени от болестта. Някои полски лекари измислят как да подправят положителни тестове. Когато работници с фалшиви тиф-позитивни тестове се появяват във фабрика или на принудително работно място, германците ги изпращат вкъщи в карантина, където те имат шанс да избягат от „убийство чрез работа“.
