Преди 30 години изследователи в Грисуолд, Кънектикът, се натъкват на любопитни останки на мъж, докато разкопават гробище от 19-ти век. Те са подредени по начин, който напомня пиратско череп – череп с кръстосани кости – което е издайнически знак, че съвременниците му са вярвали, че е вампир.
Сега изследователите успяха и да реконструират лицето на този „вампир“ – който всъщност е бил жертва на туберкулоза – с помощта на съвременна ДНК технология.
Според проучване, публикувано в Националната медицинска библиотека, археолозите за първи път са се натъкнали на странно подредените останки през 1990 г. Месинговите щифтове отстрани на ковчега идентифицират мъжа само като JB55 – инициалите и възрастта му към момента на смъртта – и изследователите установяват, че е починал от хронична белодробна инфекция, вероятно от туберкулоза, през 19 век. Тогава жертвите на туберкулоза често са били третирани като потенциални „вампири“ след кончината си.
С надеждата да използват нова ДНК технология, за да определят самоличността на JB55, изследователите се заемат да анализират останките му. Въпреки че старите кости могат да бъдат трудни за изследване, те все пак успяват да извлекат ДНК проба, която предлага улики както за името на покойника, така и за това как може да е изглеждал.
„Предвиждахме, че JB55 има много светла кожа (92,2% вероятност), кафяви или лешникови очи (99,8% вероятност), кестенява или черна коса (97,7% вероятност) и малко или никакви лунички (50,0% вероятност)“, казват в прессъобщение от Parabon NanoLabs, които са поели ДНК анализа.
Нещо повече, изследователите са успели да използват както ДНК, така и исторически записи, за да определят вероятната му самоличност. Смятат, че той се казва Джон Барбър (John Barber) и че е починал през 19 век.
Какво в туберкулозата обаче кара съвременниците на Барбър да го смятат за вампир?
Според Newsweek липсата на разбиране за болестта и по-точно как се е разпространявала кара хората през 19 век да я стигматизират и да се страхуват от нея. След като Барбър умира, но хората около него продължават да бъдат болни, неговата общност вероятно решава, че той е вампир – и че се надига от гроба всяка вечер, за да разпространява туберкулозата си…
„Разбира се, Джон не е бил вампир, но се е смятало, че е способен да напусне гроба си и да навестява все още живите членове на своето семейството, като така разпространява туберкулоза“, казва Никълъс Белантони, щатен археолог и професор по антропология в Университета на Кънектикът, който помогна при разкопките на Барбър през 90-те години.
Така, за да му попречи да навестява семейството, общността вероятно се събира, ексхумира Барбър, пренарежда костите му и го погребва повторно.
„Останките бяха открити с отстранени бедрени кост, които бяха кръстосани върху гърдите“, казва Елън Грейтак, директор по биоинформатика в Parabon NanoLabs и технически ръководител на отдела за усъвършенстван анализ на ДНК на организацията. „По този начин, разбирате, те няма да могат да се разхождат и да нападат живите.“
Според Newsweek Барбър е починал по време на Голямата вампирска паника в Нова Англия, когато се поражда идеята, че вампирите могат да изпълзят от гроба и да разпространят болест като туберкулоза. А тя ужасява жителите на Нова Англия – тя се разпространява много успешно и кара болните да имат вид на нещо като вампири.
„Мършавата фигура на заболелите ужасява хората“, отбелязва един текст от 18-и век за туберкулозата. „Челото, покрито с капки пот; бузите, боядисани в яркочервено, очите хлътнали, отвратителен дъх, бързо и затруднено дишане, а кашлицата е толкова непрестанна, че не дава време на окаяния страдалец да разкаже оплакванията си.“
Общностите предприемат драстични мерки, за да „спрат“ вампирите, след като умират – като обръщат телата им, така че да лежат с лицето надолу в гроба, или дори изгарят сърцето на починалия.
Този ритуал може да изглежда призрачен, но Белантони настоява, че ексхумацията и разчленяването на Барбър все пак са дошли от чувства на страх и любов.
„Това е проблем на общественото здраве. Туберкулозата е била епидемия в Нова Англия през 19-ти век. Тогава хората не са знаели нищо за микробите и не разбират как се разпространява“, обяснява още той. „Като се връщат в гроба на Барбър и пренареждат останките му, те се надяват да спрат болестта да убие неговото семейство. Следователно не става въпрос за това, което стандартно днес смятаме за „вампиризъм“, а е действие от страх и любов.“