Единственият концентрационен лагер във Великобритания
По време на Втората световна война, в Олдърни – малко парче земя на Британските острови на Ламанша, се помещава нацисткият концентрационен лагер Силт. Това е единственият известен нацистки концентрационен лагер на британска земя.
Според National Geographic историята на лагера не е изследвана научно през последните 75 години, от края на Втората световна война, докато през миналото десетилетие група археолози не заминават за Силт.
В това ново проучване, публикувано в списанието Antiquity, изследователите разкриват как нацисткия лагер на острова се променя с течение на времето, преминавайки от място на няколкостотин затворници до абсолютно функциониращ концентрационен лагер, в който живеят 1000 души.
Най-важното е, че изследването се съсредоточава в ужасяващите изтезания и насилие, причинени на затворниците на островa, като открива жестокост, която с времето се е отмила от недокосваните брегове на острова. Едно от тях е подземен тунел, открит от изследователи, който вероятно е използван за транспортиране на жени затворници до вила, която служи и като публичен дом в близост до лагера.
Според археолога Каролайн Стърди Коулс, главен автор на статията, въпреки че някои местни жители на Олдърни подкрепят усилията на проучването, британските власти, както и друга част от местни жители не се радват особено да се вади историята на нацисткия лагер.
Следите от него – голяма част от които са изтрити от природните елементи и времето – са „физически и метафорично погребани“.
„Като британски гражданин и изследовател не бях чувал за зверствата, извършени в Олдърни по време на Втората световна война, докато не започнах проучването за докторантурата си“, казва Стърди Колс, която преподава археология на конфликтите и разследване на геноциди в Университет в Стафордшир в Англия. „Беше ми известен фактът, че германците са окупирали островите по Ламанша, но всъщност не знаех, че са изградили тези лагери.“
Нацистите стъпват на островите по Канала през юли 1940 г., след като Франция попадна в ръцете им.
Те не губят време и ги добавят като постове към бреговата си отбранителна система „Атлантическа стена“, която се простира по западния край на Европа. Нацистите създават лагера Силт, за да изградят укрепления на острова.
Проучването на концентрационния лагер започва през 2010 г.. Колс и нейният екип използват археологически методи от криминалистиката, за да изучават исторически въздушни снимки и архивни записи, чрез които да реконструират историята на лагера.
Те използва също и системата LiDAR – радар, който прониква в земята и на практика е начин за изследване без да се копае в земята и да се рискува цялостта на евентуални находки. По принцип LiDar става все по-популярен сред археолозите, работещи в чувствителна среда.
Сред най-значимите им открития е подземен тунел на мястото на лагера, който води до дома на коменданта. Изглежда, че тунелът се използва често и изследователите смятат, че може да е бил за превоз на жени, за да бъдат „отведени в бардака във вилата“.
Въз основа на архивните и археологически данни изследователите успяха да създадат 3D модел на лагера Силт и да проследят архитектурното развитие на обекта през годините. Физическите детайли, които успяват да реконструират, съвпаднаха с разкази на свидетелите, които помнят почти забравения лагер за изтезания.
Когато нацистите си тръгват от островите, след като губят войната, британските власти провеждат множество разследвания и снемат ужасяващите показания на стотици свидетели. Един особено кървав разказ идва от испанец и затворник в лагера на име Франсиско Фонт, който си спомня за човек, „нанизан“ на главната порта в продължение на четири дни, след като войниците от лагера решават, че е откраднал хляб.
Други разказват за побои, нападения с кучета и престрелки. Когато затворник умре, свидетели казват, че на лекаря в лагера е наредено да подписва предварително отпечатани свидетелства за смърт, в които като причина за смъртта често са вписвани неща като като „нарушена циркулация“ или „сърдечна недостатъчност“, без изобщо да се изследва тялото. „Това има значение за извършителите, ако те са наблюдавани от цивилното население“, обясни историкът Пол Сандърс, който пише за германската окупация на островите.
„Фактът, че няма цивилни хора да наблюдават какво се случва в Олдърни, довежда до много по-силно брутална среда.“
Олдърни като почти изолирано място затруднява доставките на храна от континенталната част, което влошава вече печалното количество на порциите, предоставяни на затворниците.
Докато нацистите регистрират 103 официални смъртни случаи на затворници в Силт, изследователите смятат, че истинската бройка е повече от 700.
„Все още има малка група хора, които искат да оставят миналото зад себе си и да продължат, без да го гледат прекалено много“, казва Греъм Маккинли, законодател от Олдърни, за новото проучване. „Вярвам, че трябва да правим много повече, за да покажем на света какво всъщност се е случило тук.“
