Дали приятелят на наш приятел наистина е и наш приятел

Хората са социални животни, чиято мрежа от взаимоотношения е сложна и често се променя. Разбирането на тези социални мрежи и промени е предмет на различни науки и теории – eдна от тях е предложена през 40-те години на миналия век и се нарича теорията за социалния баланс. Чак сега обаче изследователите успяха да я потвърдят с помощта на статистическата физика.

Идеята в центъра на теорията за социалния баланс е, както подсказва името, балансът: тоест, хората искат и се опитват да поддържат балансирани взаимоотношения в своите социални мрежи. Положителните взаимоотношения са балансирани, докато отрицателните или смесените не са, и затова са необходими правила, за да се балансират и те. Класическият модел има четири прости правила, основани на опростената идея, че положителните отношения са „приятелски“, а отрицателните – „вражески“.

Първото правило е, че приятелят на наш приятел е и наш приятел. Това, пак да кажем, е идеализиран случай – нормално е да не харесваме някои от приятелите на наш приятел. Другото правило е, че приятел на наш враг е и наш враг (а очевидно врагът на наш приятел е и наш враг – трябва да защитаваме приятелите си). Последното правило е, че врагът на наш враг е наш приятел.

Новият анализ най-накрая потвърждава тези схема – но учените е трябвало да приложат значително усилие, преди да успеят да я потвърдят.

„Най-накрая можем да заключим, че мрежата от човешки взаимоотношения съответства на очакванията, формирани преди 80 години“, казва първият автор Бинджи Хао от Северозападния университет. „Нашите открития имат и широко приложение за употреба в бъдеще. Математиката ни позволява да включим ограничения върху връзките и предпочитанията на различните субекти в мрежата. Това може да ни бъде полезно за моделиране на други мрежи извън социалните“.

От решаващо значение за новия модел са два фактора: не всеки познава всеки друг в реалния живот и някои хора са по-позитивни от други. Използването на двете ограничения всъщност възпроизвежда социална мрежа точно като тази, предсказана от Фриц Хайдер преди 80 години.

„Винаги сме смятали, че тази социална система работи, но не знаехме защо работи“, добавя Ищван Ковач, старши автор на изследването. „Всичко, от което се нуждаехме, беше да разберем математиката. Ако прегледате литературата, има много изследвания върху теорията, но между тях няма съгласие. В продължение на десетилетия грешахме, защото реалният живот е сложен. Осъзнахме, че трябва да вземем предвид двете ограничения едновременно: кой кого познава и че някои хора просто са по-приятелски настроени от други.“