Чудовището с 21 лица – как Япония се сдоби с отровни сладки изделия и едва не фалира две от най-големите си фабрики
Най-вероятно знаете, че престъпността в Япония на този етап е сведена до абсолютната нула. Не казваме, че я няма, но подземният свят винаги работи по една много различна и качествена етика, в която животът на обикновения човек не се засяга или поне до степен, в която да не е осезаема. Етиката на тази страна може да изненада и най-големите критици, но не трябва да забравяме, че цивилизацията винаги се е движела от изток на запад и по тази причина откриваме един много различен хабитат.
Това не означава, че страната на изгряващото слънце няма проблеми, напротив – историята може да ни запознае с някои от най-големите терористи, чиято следа остава именно в Япония. Инцидентът с Глико Моринага ще остане в архивите като един от най-скандалните относно изнудванията и един от най-жестоките в японската история. Всичко това се случва с помощта на човек, който носи прякора „Чудовището с 21 лица“. Същият добива популярност, когато отправя официална заплаха, че ще отрови всички японски бонбони. Думите са силни и притеснителни, докато не се превръщат в действия и неизвестният мъж най-накрая успява да го постигне.
Близо година и половина, някъде в средата на 80-те от миналия век, неизвестният успява да завърши своята закана и да тероризира двете компании на острова за захарни изделия. Неговите искания са откупи за отвлечени експерти, както и за преустановяването на основната практика – изпращането на бонбони с цианид в магазините. За същият период, преди да бъде открит, извършителят успява да неутрализира индустрията, да замрази всички приходи на страната и също така да накара японската полиция да гледа подозрително всяко едно дете с десерт в ръката. И тук идва една много притеснителна подробност – извършителят никога не е открит и до този ден. Няма как да говорим за мотиви и желания на извършителя, освен финансовите. Трябва да признаем, че един човек се превръща в легенда, когато мистерията не само не се разгадае, но и остава да дебне в тъмните ъгли на инспекторите. Какво знаем за този случай и какво точно споделят властите?
Компанията Езаки Глико е една от най-обичаните за захарни изделия и една от най-популярните. На 18 март 1984 г. ще бъде поставена в светлината на прожекторите по една съвсем различна причина. Според записите на фабриката, двама маскирани мъже успяват да влязат в дома на президента Катсухиса Езаки. Успяват да го неутрализират, заедно със съпругата и дъщеря му, завързвайки ги голи във ваната. Катсухиса е натоварен в автомобил и откаран в неизвестна посока. Историята шокира Япония, а малко след това идва и искането – един милиард японски йени или около 9 милиона долара днес, както и около 150 килограма златен булюн.
Преговорите вървят с особена скорост и е очевидно, че семейството е готово да заплати, но до момента, в който Езаки не успява да избяга и да спре заплащането за собствения си живот. В момента на бягството е категоричен, че най-вероятно е успял да избяга и да се спаси завинаги от тази беда, ала дори не подозира, че дългото ходене по мъките тепърва предстои. Малко след неговото бягство около 6 товарни автомобила на компанията са запалени точно пред фабриката. Някой успява да изпрати един контейнер с хидрохлорична киселина, а в случай, че беглецът не е разбрал съобщението, неизвестните извършители продължават да изпращат заплашителни писма до всички вестници, където се публикуват. Самите похитители са толкова смели, че в писмата съобщават какъв точно е цвета на колата, с която са извозили директора на компанията, споделят и откъде са купували храната за своята жертва.
С това се надяват, че ще бъдат заловени. Освен това питат в същото писмо дали не е редно да отвлекат полицай, с когото да направят същото. Писмото е подписано под името „Чудовището с 21 лица“. По-любопитните най-вероятно се досещат, че става въпрос за крадеца, който променя своето изражение в романа на Едогава Рампо – Гадината с 20 лица. Нито една от оставените следи не може да помогне на полицията. В средата на май ще последва нов удар и в някои от големите магазини ще пристигнат захарни изделия, потопени в цианид. Следва и писмо, което създава масова паника в града. Извършителите споделят какво са направили, но не казват кои точно са отровните бонбони. Компанията е принудена да изтегли цялата си продукция от магазините, преди да се стигне до смъртни случаи. По това време и никой не иска да ги консумира, което е повече от разбираемо.
Липсата на приходи ще доведе и до съкращения – повече от 1000 човека са освободени. Въпросният гамбит коства загуби от близо 130 милиона долара в продажби. Липсват и доказателства, че някои от бонбоните са били заразени, но паниката е достатъчно голяма, за да може да накара обикновения потребител да се отдалечи значително от това удоволствие. През юни изглежда, че ще има и малко свобода. Причината е, че в групата на извършителите имало 4-годишно дете, което обичало сладко и сега, след като и то страда, господата имали желанието да спрат със своята порочна практика. За мнозина това изглежда, че ще е краят на сагата, но организацията има други планове и друг сладкарски цех в полезрението си.
През септември 1984 г. става ясно, че „Моринага“ – част от Глико – може да бъде ударена жестоко. Практиката се повтаря и искането за откуп вече е оповестено във вестниците. Директорът на това подразделение отказва да плати и стотинка и през октомври пристига ново писмо, което гласи, че е добавен нов специален вкус в някои от продуктите – оловен цианид. Той щял да вгорчи вкуса, но това е цената за отказа. За да бъде още по-интересна играта, престъпниците заявяват, че има 20 кутии с определен десерт, които се намират в Токио и могат да бъдат закупени свободно в хранителната мрежа. Полицията веднага затваря всички магазини и започва да прави проверка на продуктите. Този път откриват отровата и осъзнават, че играта не е просто заплахи и блъфиране, а истина. Консумацията на този химикал може да бъде фатална за потребителя. С месеци полицията ще се опитва да открие извършителите. Заплахите към компаниите продължават да се носят една след друга.
Наети са специални служители, които да изследват видео записите в магазините, фабриките и дори транспортните компании, които товарят продуктите за производство. Пускат и аудио запис на жена и малко момче, които правят искане за откуп. Надеждата е, че някой ще успее да познае гласа, но и това не се случва – никой не дава информация на полицията. На фона на цялото разследване има само няколко следи. Една охранителна камера успява да заснеме човек, който поставя отровни бонбони в един от магазините. Причината да го идентифицират е, че за разлика от другите клиенти, той е далеч по-подозрителен и изнервен. Извикани са специалисти, които да направят фоторобот и да се опитат да го открият по този начин – отново удрят на камък и стигат до заключението, че сякаш такъв човек не съществува или никога не е съществувал.
Напрежението за властта се увеличава в геометрична прогресия и през август 1985 г. полицията ще даде своята първа жертва. Детектив Шоджи Ямамото ще се самоубие от срам, защото не може да помогне на своите съграждани. Същият закупува една туба с керосин, полива се и се запалва. В бележка е написано, че искрено съжалява за паниката в родния си град и не може да приеме, че е винаги една крачка зад извършителите. Странно е, че подобни маневри никога не се случват някъде другаде. Писмото, което е отново публикувано, показва удоволствието на терористичната група, която го нарича глупак и през цялото време се забавлява с всички изцепки.
В същото писмо заявяват, че вече ще престанат да се занимават с въпросните компании, както и всяка друга хранителна такава, ако някой се опита да се подиграва или да прави повторен опит, това няма да са те, а някой, който ги копира. В подписът си ще споделят, че са лошите, но също така имат и много други по-интересни занимания от настоящите. Това е последното писмо, което някога пристига в редакция на вестник. Никой повече не чува и не ги вижда на повърхността. Чудовището с 21 лица изчезва точно така, както се появява в медиите и на екрана. Никой не е бил отровен и никой не е бил убит, ако изключим инспекторът, който се самоубива.
Опитите на компаниите да платят за своето спокойствие, автоматично удрят на камък – никой не отива да прибере парите – никога. По това време полицията разследва около 125 000 души, някои членове на Якуза и дори банди от Северна Корея, преследват хиляди изпратени сигнали и подозрения, но никой не може да бъде обвързан с това престъпление. Към настоящия момент ще открием, че самото дело вече няма давност. Ако евентуално извършителите се появят на екрана или свалят своята маска, властта няма да може да ги обвини в нищо. Въпросният инцидент продължава да се смята за връх в организираната престъпност на Япония, една от най-цветните мистерии и загадка с хиляди разклонения.
Малко след това откриваме и наличието на много градски легенди за отровни бонбони, десерти с бръснарски ножчета и още много други. Голяма част от историите в САЩ, са вдъхновени именно от тази терористична група, но докато там остават по-скоро нещо като страшна история, в Япония винаги ще бъдат истина.
Снимки: Wikipedia
