Чичо Хърман Сим – един от най-зловещите руски агенти в НАТО
Спомняте ли си големите скандали с предпоследните американски избори? Говореше се за руски хакери, които са манипулирали вота и става още по-забавно, когато върнем лентата и си спомним за един много специален човек. Г-н Хърман Сим е може би най-страшното, което НАТО трябва да преживее. Това е човек, който спокойно се нарежда в класацията на супер шпионите и никой дори не подозира до каква степен ще се развихри в следващите години. Ще откриете, че дълго време може да бъде открит на територията на Великобритания, като често се командирова до Бедфордшър. Най-вероятно знаете, че в този град има кула, където поставят имената на всички загинали SAS оператори.
Защо обаче един естонец се озовава в сърцето на Великобритания? Като много други, той пристига от страна, която до скоро е била под съветското влияние. Интересното е, че Хърман отдавна показва своите интересни и западни симпатии. Официално казва, че ненавижда тамошния диктаторски режим и сякаш това е напълно достатъчно. Скоро е вербуван от британците и дори се смята за един много специален талант.
Започва да учи английски език в училището на Външно министерство. Малко след това има достъп до цитаделата на всички тайни Чиксандс, където трябва да бъде обучен за агент на тайната полиция. Именно там разкрива своя потенциал, като преподавателите го смятат за един от истинските таланти. Тяхното желание е наистина да създадат специален кадър, с който да се гордеят. По това време Естония се подготвя да влезе в НАТО. И на тръгване от Великобритания, Хърман е изпратен да подготви стандартите по сигурността на локално ниво, отговаряйки на всички изисквания на НАТО.
Неговата работа е възнаградена и до 2004 г. се смята, че Естония е една от най-добрите и защитени страни. Опазва тайните си много по-добрре от други партньори, а Хърман е преместен, този път в Брюксел, където получава много по-специални задачи. Естонецът е посрещнат радушно и се сприятелява много бързо със своите колеги. Те го наричат „чичо Хърман“ и доверяват напълно всяка една информация, която бившият комунист може да получи.
Впрочем никой не е вярвал, че естонецът може да се издигне толкова високо в ранг, както и да демонстрира толкова сериозни качества в тази сфера. Неговата история започва още в Талин, столицата на Естония, където работи като полицай. Страната, както много други в Източния блок, успяват да се отцепят от съветския режим и веднъж без големия брат, повечето страни са принудени да търсят нови партньорства, да разработват своята икономика и да създават нови приятелства.
По това време Сим бяга със специална колекция от документи, която носи чак във Финландия, опитвайки се да я скрие от ръцете на Москва. Този подвиг го изпраща в Министерството на отбраната. Преминаването през различните нива на бюрокрацията позволяват да открие още много специални възможности, с които да се наслади на истинските предизвикателства. Повишен е в старши сержант по сигурността и понеже е малко по-възрастен от колегите си, често си придава важност. Освен това има визията на изключително изряден и добре изглеждащ мъж.
Винаги идва на работа спретнат, избръснат и готов да работи. Интересно е, че дори жените не се притесняват особено от него и дори приемат флиртовете му. Хърман играе някаква много странна роля, той е човек, който събира капачки, писалки, значки и дори оръжия. Обича да подрежда всичко и е толкова праволинеен, че при него хаосът не може да вирее и една секунда. Трудно обаче може да се нарече странен – той е по-скоро земен и отворен човек за хората, които искат да се запознаят с него и да се докоснат до него.
Единственото, което показва като една свирепа омраза, това са руснаците. Това е тема, която не трябва да се води с него и повечето колеги я избягват. Оставяйки личните качества настрана, Хърман е поредният книжен плъх, който стои на бюрото си, а пред очите му минават някои от най-големите тайни на света. Истината е, че Естония не си е свършила работата до край с него. Бившият полицай някога би трябвало да се кланя на КГБ и по това време много от неговите колеги признават, че са били тайни агенти, служещи на друга страна, в това число и самият Сим, но той никога не е проверен – неговият подвиг говори достатъчно.
Приходите му също са любопитна материя, която би трябвало да спечели много внимание, особено след като Хърман харчи доста и винаги получава интересни и доста щедри подаръци отвъд океана. Генерално целият му живот изглежда доста по-лъскъв и интересен. Той живее в голяма къща в малко село извън столицата, кара голям возило и през лятото се мести в своята вила, както и още няколко други имота. Никой не е обърнал внимание, че често агентът си тръгва с някои от най-секретните документи на НАТО в чантата си, а в Брюксел има достъп до почти всичко и с лекота може да открие необходимата информация. Препоръката или по-скоро правилото към всеки един агент е да предаде документите веднага, след като се озове в Брюксел.
Хърман прекарва по една вечер в хотела си, като много често самите пликове са отворени, но никой не повдига темата, а това също е едно доста сериозно нарушение. Като началник на отбраната и разузнаването Сим създава правилата и едва ли има някой, който би могъл да се опълчи срещу своето началство. Всеки, който повдигне въпроса, може да получи доста главоболия, в това отношение чичо Хърман не прощава на никого и докато е веселият и забавен чичо, всички са щастливи, но някои граници не се прекрачват, не и без последствия. Уволнението е най-голямото наказание, но често някои се разминават с разжалване, преместване на друга позиция или остават напълно игнорирани.
Началникът владее разузнаването на Естония в рамките на 13 години и получава почести, награди и дори увеличения, които няма как да бъдат пропуснати. НАТО и Естония го обичат и то, без да подозират, че техният любимец е руски агент. Много по-късно чичо Хърман ще се превърне в човешката мина, която е оставена от бившата власт. Веднага след смяната на режима, Хърман е активиран да работи за старите си господари и дори промотира онези планове, които са в интерес на Русия.
Един от секретните доклади на НАТО ще опише чичо Хърман като един от най-опасните шпиони, причинил изключителна вреда на съюза, както и на собствената си страна. Редица анализатори ще го нарекат една от най-големите заплахи в света на модерния шпионаж. Той разкрива на Русия някои от най-важните тайни, говори за срещи, както и за детайли относно различни мисии. Изнасял е доста тайни относно действията на НАТО към Русия и точно преди започването на преговорите, руснаците винаги са с едни гърди напред и знаят как да спечелят повече. Хърман посочва силните и слабите страни на различните страни, както дава достъп и до различните психологични профили на офицерите в НАТО, като след това руското разузнаване ще знае как да се разправи с тях.
Разкриването на Сим създава изключителни главоболия на всеки един агент в НАТО, доверието е изгубено и много скоро се спуска една подобна желязна завеса, която вече виждаме. През 2008 г. Хърман е най-накрая арестуван. Изпратен е в затвор с максимална сигурност с присъда от 13 години. Именно там разказва, че всичко започнало малко след краха на СССР. Тогава Хърман бил уволнен от полицията, докато се опитвал да се разправи с някои нови криминални групировки в Естония. Страхувайки се за живота си, Хърман започва да носи бронежилетка. По време на почивка в столицата, непознат човек го кани на питие. Това бил бивш агент на КГБ. В това време бъдещият агент е бил в много неприятна ситуация. На 48 години се наложило да се раздели със своята много по-млада приятелка, парите били доста ограничени и той самият се чувствал доста зле в министерството на отбраната.
Агентът веднага хваща слабите места на чичо Хърман и заявил, че ще получава по 1000 евро и плащане на сметките за доставяне на информация, а ако откаже, веднага ще бъде разкрито неговото истинско потекло. КГБ разполагали с около 500 различни отрови, а след като го откриват толкова лесно в столицата, няма да имат никакви проблеми да го открият навсякъде по света, а в този момент той не може да си позволи и бягство. Полицаят се съгласява, но само с едно много важно условие – да не работи срещу Естония. По това време страната все още е в топли отношения с Русия и искането е достатъчно разумно.
Единствените притеснения продължавали да бъдат единствено към НАТО и желанието им да разположат военни бази в страната. В началото трябвало да дава информация за естонския елит, кой се справя добре и кой има някакви финансови трудности. Какво е правило КГБ, това остава една голяма тайна.
Като човек с доста висока позиция в същото министерство, той започва да разпитва своите колеги за личния им живот, отношението им към страната, хобита, сексуални предпочитания и дори алкохол. Информацията бързо стига до руснаците и с това се рекрутират и други агенти. Хърман поставял събраната информация в картонени кутии от сок, първо били ленти от фотоапарат, а след това били и USB флашки. Агентът винаги сменял и използва локациите само по веднъж. Никога не повтарял място, където да предаде информацията. След като Естония влиза в НАТО, Хърман има достъп до много по-ценна информация. Всички обаче го проверяват, понякога повече от веднъж.
Руснаците обаче са гладни за информация и са готови да я получат по всяко време, без значение какво ще им коства. Една от важните теми е влиянието на САЩ върху Европа, като в слабите сектори, Русия бърза да затвърди своите отношения. Криптографията също е от значение, особено след като дава достъп до тайната мрежа на НАТО за комуникация. Достъпът до информация от контра-разузнаването позволява на агентите в Кремъл да работят далеч по-чисто и ефективно. Една от големите изненади и голямата грешка е, че Хърман доказва колко малко тайни има за Русия.
НАТО отдавна класифицира Русия като приятелска страна и никога не са разработвали планове за защита от страната, ако има някаква атака. Кремъл толкова не вярва на това, че изпраща Хърман след точно тази информация. Най-вероятно тогава не е имало такива планове, но днес не можем да бъдем сигурни какво точно е отношението. И година след година обяснява колко много мрази руснаците, но това сякаш не помага. Все по-често започва да мисли, че властите са след него и до някаква степен е прав. Контраразузнаването го следи с изключителна скорост и примката се затяга.
Няколко пъти иска от Кремъл да бъде изведен и спасен, но в замяна получава обещанието, че ще бъде пенсиониран в Москва и ще може да живее охолно със заплатата на полковник. Истината е, че никога не са имали такива планове. В отговор, Хърман напуска своята работа и вече няма достъп до толкова необходимата информация. С пристигането на полицията, той вече е разорен. В дома му са открити таен шифър и радио за предаване на информация. В съда заявява, че е виновен и дори не се опитва да се защитава.
Признава, че не е единствен и съдейства на властите. Въпросът е, че много от старите агенти бързат да изгорят своите униформи и да се скрият в едно ново поле, където днес оперират без никакви проблеми, като доказват не само своята ефективност, но и гарантират доста сериозни успехи. И нека не забравяме, че Сим е само една риба в един заплетен океан от възможности.
Снимки: Twitter
