Бруталната смърт на Махатма Ганди пред хиляди хора

Убийството на Махатма Ганди на 30 януари 1948 г. шокира света. Само година преди това мирният активист постига целта на живота си, когато британците се оттеглят от Индия и страната отбелязва първия си Ден на независимостта.

Но това важно постижение ще доведе до смъртта на Ганди няколко кратки месеца по-късно.

Получаването на независимост от имперската сила оставя индийския субконтинент разделен и мнозина обвиняват Ганди за насилието около това разделяне. Въпреки че той се противопоставя на разкъсването на територията по религиозни признаци, екстремистите все пак го обвиняват, че заема страна. И той няма избор освен да слуша, докато враговете му крещят: „Нека Ганди да умре!“

В последния си ден Махатма Ганди, слаб от продължителното си гладуване, е воден през градините на Бирла Хаус, където живее, когато индуистки фанатик на име Натурам Годсе се появява от тълпата, покланя му се, след което го прострелва три пъти от упор в стомаха и гърдите.

Това е шокиращата история за смъртта на Ганди.

Борбата на Ганди срещу разделението

През 1947 г. британското управление в Индия приключва. Но британците оставят след себе си един основен въпрос: дали територията ще остане обединена или ще се раздели на две държави въз основа на религиозни вярвания?

По време на Втората световна война религиозното насилие поляризира колонията и мнозина се застъпват за решението с двете държави – като Източен и Западен Пакистан управляват районите с мюсюлманско мнозинство, докато Индия управлява мнозинството индуси. Лидерът на Мюсюлманската лига Мохамед Али Джина настоява за разделяне по религиозни линии, отчасти за защита на малцинственото мюсюлманско население.

Първоначално Ганди се противопоставя, тъй като вярва, че разделянето по религиозни линии ще създаде още насилие. Вместо това препоръчва тъкмо обратното – обединяване въпреки религиозните бариери.

За съжаление прогнозата за насилие се оказва вярна: когато британците се оттеглят, те предават властта на новите държави Индия и Пакистан – и бързо ги обхващат религиозни боеве. Избухват бунтове, особено по границите на новите територии.

В крайна сметка разделянето разселва 15 милиона души и взема 1 милион живота.

Застъпничеството на Ганди за ненасилие му спечели врагове. За някои индуси това означава да се оставят отворени за атаки, а други смятат, че е твърде мек към мюсюлманите и дори, чер несправедливо застава на тяхна страна срещу индусите.

Тогава, на 20 януари 1948 г., Ганди едва успява да избяга от опит за убийство, когато радикална група индуси взривява бомба само на метри от 78-годишния мъж.

„Ако ще умирам от ръката на луд, ще го направя с усмивка“, казва след това. „В мен не трябва да има гняв. Бог трябва да е в сърцето ми и на устата ми.“

Ганди също има послание към радикалните, които смятат, че предпочита мюсюлманите. „Не правете това“, моли ги той. „Хиндуистката религия няма да бъде спасена от подобни действия. Настоявам, че ако тя трябва да бъде спасена, може да бъде спасена само чрез вида работа, която върша.“

Вместо да бяга от смъртта, Ганди я приема. „Смъртта за мен би била по-скоро славно избавление, ако алтернативата е да бъда безпомощен свидетел на унищожаването на Индия, индуизма, сикхизма и исляма.“

Десет дни след тези думи, Ганди стига кончината си.

Последният път, в който протестира с пост

Денят на убийството

На 30 януари 1948 г. Махатма Ганди напуска къщата Бирла в Ню Делхи около 17:00 часа. Слаб от завършването на последния си пост, той е воден от внуците си на молитвено събрание, където го очакват хиляди негови поддръжници.

Тогава се появява Натурам Винаяк Годсе.

Годсе вярва, че Ганди е предал своите събратя индуси, като е заел промюсюлмански позиции и затова заедно с автоматичния си пистолет Beretta отива в Делхи, за да го убие.

Но преди да направи това, Годсе се покланя на Ганди – фалшив поздрав, защото когато се изправя, го застрелва с три куршума, които улучват Ганди в гърдите и стомаха.

В момента преди убийството си Махатма вдига ръце в индуистки поздравителен жест. След това, когато е застрелян, той пада на земята, докато внуците му гледат отстрани.

В хаоса след убийството, Годсе се опитва да се застреля, но под крясъка на разярените привърженици на Ганди „Убийте го, убийте го“, властите залавят похитителя и го поставят под арест.

Една година по-късно съдът осъжда Натурам на смърт – и той е обесен през ноември 1949 г.

Къща Бирла днес се казва Ганди Смрити

Погребението и паметта на иконата

Новината за смъртта на мирния лидер достигна до медиите за час.

Същата нощ първият премиер на Индия Джавахарлал Неру се обърна към нацията като обявява за злощастното събитие и за погребението на следващия ден.

„Ганди си отиде от живота ни и сега навсякъде настана тъмнина“, казва Неру. „Бащата на нашата нация вече го няма.“

„Сега, когато светлината изчезна от живота ни, не знам какво да ви кажа и как да го кажа“, добавя. „Нашият любим лидер вече го няма.“

Един вестник пише: „Тълпата настоява, че искат да видят лицето на Ганди още веднъж… Всички пътища до къща Бирла са задръстени.“

Тълпа от близо 1 милион се нарежда за погребалната процесия, която прекосява Делхи до река Джумна.

Шествието от 7 километра отнема пет часа, самолети пускат цветя върху тълпата, а накрая тялото е изгорено на погребална клада от сандалово дърво.

Въпреки посланието му за мир, след смъртта на Ганди избухват бунтове и палежи. Мишени на бунтовници са членове на екстремистки групи. В Бомбай полицията дори стреля по тълпите. Това е ужасно следствие от смъртта на един човек, отдаден на мира.

През последвалите десетилетия репутацията му на политически активист и усилията му да спечели независимост на Индия повлияват на поколенията. Но неговото предупреждение за разделянето също се оказа вярно.

Той с удоволствие би дал живота си за мир. За съжаление, дори смъртта му не може да излекува отношенията между Индия и Пакистан.