Бил Касапинът – най-страховития бандит на XIX век в Ню Йорк
Уилям Пол е известен в историята като Бил Касапинът – един от най-страховитите бандити на Ню Йорк, станал легендарен с използването на хладно оръжие. Неговото име го превъзхожда в Ню Йорк, където е основател на една от популярните банди – Bowery Boys. За известно време, както повечето такива организации, той контролира Ню Йорк, а когато вратите се отварят за политика, той продължава своя сериозен легендарен статус. Бил е човек, който се описва от всички, като по-голям от живота.
Актьорът Даниел Дей-Луис го превръща в съвършена икона във филма на Мартин Скорсезе „Бандите на Ню Йорк“ и през 2002 г. прави абсолютен фурор. Има нещо повече зад този човек – една особена легенда. Бил се ражда в Ню Джърси на 24 юли 1821 г. Идва от семейство на английски мигранти и след 10 години заминава със семейството си в Ню Йорк. Баща му отваря магазин за месо и започва работа, а след като Бил работи и помага там, той бързо наследява занаята кат прякор. Продаването на месо не е чак толкова агресивно занятие, а и в един момент започва да омръзва.
Бил ще се записва за бой с голи ръце – ранната версия на бокс – и с удоволствие ще се наслаждава на насилието, стремейки се винаги да отвори поне една глава. Не се слави с най-чистата си игра и винаги е нарушавал правилата. Бъркал в очите на противниците си, хапел ги по носовете, а ако изгуби битка, победителят рядко живее повече от ден – Бил разбивал главата му с дървена бухалка. Избухливият му нрав ще държи мнозина на дистанция, а скоро решава, че тъпите предмети са скучни и започва да използва арсенала от месарницата, за да убива. Комбинацията от боксови умения и ножове ще го превърне в един от най-опасните хора по улиците на Ню Йорк.
В един момент ще има достатъчно голяма аудитория от бандюги, която ще иска да се присъедини към него. Бил се обявява като върл противник на ирландците и католическата църква и смело повежда своята орда от престъпници в тази посока. Неговата територия е един от най-мръсните квартали на Ню Йорк – петте кюшета или петте пръстта. Това е територията, която градът им предоставя и точно тук отиват всички бедни и прогонени хора, тук се раждат деца, които имат само една перспектива – да обират и крадат, докато не дойде по-сериозен противник и не ги убие.
Романтизмът на Ню Йорк няма нищо общо с крайните квартали, където всичко се решава с много кръв. Бандите разпределят работните места, полицията не идва, а и реално не може да се справи с йерархията, следователно няма и смисъл да се намесва. През 40-те години на XIX век и Бил ще заеме позицията на пожарникар, избирайки пожарната на Хауърд. Неговите най-големи конкуренти са „Мъртвите зайци“, които са съставени предимно от ирланци. Те също ръководят пожарна компания и след като има конкуренция, има и причина да се лее кръв.
Ако по някаква случайност се срещнат две враждуващи пожарни команди, шансовете да има бой на жарава се увеличават драстично. Никой няма да се опита да потуши пожара, докато едната частна компания не е прогонена. Още по-страшното е, че ако хулиганите на Бил пристигнат и не успеят да потушат пожара, то най-вероятно ще се постараят да го подсилят така, че и другата компания да не успее да се справи.
В началото на XIX век има сериозна миграция на европейци в САЩ. Мнозина пристигат на пристанищата като овце, натъпкани в трюмовете и най-често с дрехите на гърба си. Посрещат се от „местните“, както самият Бил се провъзгласява и започват да се разпределят и поробват. Страхът, че няма да има работа за всички и икономиката в гетото ще се обърка, мотивира повечето установени американци да бъдат малко по-дръпнати. Нещо още по-интересно е, че идват повече католици, докато англо-саксонските местни се определят като протестанти и това създава още по-сериозни главоболия.
До средата на 50-те години на XIX век ще открием, че повече от половината популация в Ню Йорк е съставена от ирландски католици. Тамани Хол е първата политическа организация, която дава право на ирландците да гласуват и да определят своите лидери. Мъртвите зайци и останалите ирландски банди ще започнат да търсят своя лидер, който да лавира за правото им на труд и правото им да печелят пари.
Една година по-рано има и подобен ход от самия Бил, който представлява местните американци и предлага създаването на „Не знаем нищо“ партията. Същата, поне това е основното твърдение, е създадена от тайно общество. Местните избират това име и по още една причина – те не задават излишни въпроси и ако някой ги попита относно тяхната политика или предлагането на решения в общината, отговорът винаги е „Не знам нищо!“. Практически ще видим, че клишето на Джон Сноу е реално изградено върху една много по-стара идея. Партията успява да спечели вниманието на избирателите и някъде през 1855 г. на 43-я конгрес влиза в управлението на града. Бил е един от най-ранните политици, който бързо успява да задейства своите членове да се изправят срещу католиците.
Нито един герой не може да живее без своя заклет враг и историята го доставя – Джон Морисей. Висок ирландски имигрант с доста сериозни познания в бокса и желанието за насилие. За разлика от Бил, Джон предпочита да помоага на мигрантите и да им позволява да си открият работа по-лесно. Не е толкова краен, колкото месаря и с това започват първите конфликти. Мигрантите бързо ще предпочетат Джон пред Бил и това ще разпали още една искра.
Джон обещава протекция и я предоставя на повечето пострадали, като дори им дава право да изберат своята страна, без да бъдат притискани. На изборите през 1854 г. за кмет ще се явят и двамата и ще защитават своите избиратели. В същата година ще се стигне и до боксов мач, където отново ще има старата практика на измама – месарят ще спечели, но няма да победи във войната. Освен това, след като мачът свършва, публиката също ще се постарае да остави своите послания върху тялото на ирландеца. Битият бързо ще се организира за отмъщение и ще го постигне.
Само една година по-късно, Джон вече има най-различни предложения от Мъртвите зайци да помогнат за убийството на Бил. На 25 февруари 1855 г. Бил и Джон ще се срещнат в бар в Ню Йорк, започват да се обиждат и накрая разменят юмруци, преди да пристигнат властите, местни жители информират органите на реда – точно както пожарните команди, така и полицейските служби са повече от една и подкрепят различни кандидати.
Полицията пристига, но осъзнавайки, че ще стане още по-мътно и кърваво, предпочита да стои и да наблюдава. След още малко разменени юмруци, господата са помолени да напуснат заведението. Бил си тръгва, но скоро след това се връща обратно, за да допива. В бара открива друг приятел на Търнър – Луис Бейкър. Започва втора битка, в която Бейкър е решил, че няма да позволи на месаря да се доближи до него, вади пистолет и го прострелва в гърдите.
Раната не е смъртоносна, но поради липса на всякаква модерна хирургия, месарят ще живее 11 дена в адски мъки, преди да умре на 8 март 1855 г. За разлика от филма, където Бил умира от прободна рана, тук става въпрос за барут. Последните му думи са:
„Сбогом момчета, аз умирам като истински американец.“
Убийството му ще подпали още повече агресия и ще накара „местните“ да се включат в още една свада. Джон ще бъде призован в съда цели три пъти и все пак няма как да бъде обвинен за убийство. Местните са разстроени от факта, че нямат своя водач и трябва да се предадат на католиците. Започва въоръжаване и опити за превземане на най-различна територия. Бил се превръща в мъченик, а неговите последователи искат кръв. На 11 март 1855 г. е погребан в Бруклин, а хиляди се събират, за да го изпратят. Малко след това започват други вълнения и битки, докато местните се акумулират в други фракции.
