shareit

Бенито Мусолини срещу сицилианската мафия

| от |

Десетгодишната война на Бенито Мусолини срещу сицилианската мафия започна с една обида. През май 1924 г. италианският фашист прави посещение Сицилия, придружено от демонстративен военен антураж от бойни кораби, самолети и подводници. Пристигайки в Пиана дели Албанези близо до Палермо, той е посрещнат от кмета – и мафиот – Дон Франческо Кучия, който реагира саркастично при вида на охраната на Мусолини и казва: „Ти си с мен, ти си под моята закрила. За какво са ти нужни всички тези ченгета?“

Ядосаният Мусолини отказва гостоприемството на Дон Франческо, а също толкова обиденият мафиот инструктира своите граждани да бойкотират последвалото публично обръщение на диктатора. Унижен, Мусолини прекъсва посещението си. Гафът привлича внимание както към властта на мафията в Сицилия, така и към нейната арогантност. Така Мусолини решава да я смаже.

Това е легендата защо италианският диктатор решава да се изправи срещу мафията. Легендата е вярна, но, разбира се, ситуацията има и още елементи. Франческо може да е бил последната капка, но мафията по това време вече е в радара на Мусолини като сила, с която трябва да се справи. Сицилия отдавна работи по собствени закони и Мусолини, който иска да създаде желязна диктатура, би рискувал, ако позволи на организирана престъпност с такива габарити да оцелее. Една успешна кампания срещу Коза Ностра би укрепила неговото управление.

Сицилия в началото на 20 век не се отличава значително от Сицилия от предишните векове – тя по същество все още е феодална като селяните работят за заможни собственици на земи срещу малко права и ниско заплащане. Много от отчаяните селяни прибягват до престъпност, просто за да оцелеят, и без полиция по това време, местните големци се обръщат към наемни бойни групи, често съставени точно от типа бандити, които иначе биха им създавали проблеми.

Почти неизбежно тези групи еволюират в ракетьори, които се сблъскват с престъпниците, колкото и с богатите си работодатели. Фермите за говеда и цитрусовите овощни градини са особено уязвими към крадци и тъй като феодалите нямат възможност да са в огромните си имения през цялото време, рекетьорите – за първи път официално наречени „мафията“ през 1865 г. – започват да придобиват значителна власт.

Потайните мафиози се разпознават един друг със специални сигнали, не се подчиняват на други закони, освен на собствените си, и имат кодекс на честта и мълчанието („Омерта“), за когато се сблъскват със законната власт – лоялността за тях е ключова. Опитите на италианското правителство преди Мусолини да се намеси само отчуждава населението и влошава проблема. Мафията в Сицилия става все по-мощна политически, манипулирайки изборите, за да издигне собствените си кандидати. Наред с това да защитава, мафията се занимава и с убийства, грабежи, фалшифициране, отвличания за откуп и сплашване на свидетели.

Докато насилието е в изобилие, мафията има строг кодекс на поведение и значителен фонд за подкрепа на семействата на членове й в затвора. Мафията се грижи за своите. След съдбовното си посещение и срещата с Кучия, Мусолини решава, че само премахването на мафията би вкарала Сицилия в „правия път“ като останалата част от Италия. А мъжът, когото Бенито избира да изпълни задачата, е Чезаре Мори.

Cesare Mori portrait

Чезаре Мори

Мори, който получава прякора Железния префект („Prefetto di Ferro“) заради свирепостта на своите антимафиотски действия, се отличава като изключителен полицай в края на 19 и началото на 20 век. Въпреки това той се оказва безсмислено прехвърлен от големия град в селска Сицилия през 1903 г., когато не се харесва на един политик. Тогава са и най-ранните му срещи с мафията и през следващите горе-долу 15 години той ще може да се похвали с доста успехите срещу нея. След това се връща в градска Италия и когато идва фашисткото правителство той става изключителен поддръжник на Бенито. Заради предишния му опит в Сицилия диктаторът избира именно него да се разправи с Коза Ностра.

Подходът на Мори е изключително прост: той ще е по-мафиот от мафията. С две думи, фашистката държава трябва да се утвърди като по-голямата и по-строга банда, а първият удар на Мори в неговата мафиотска война е жестока обсада на община Ганджи.

Обсадата започва през 1926 г., на 1 януари и продължава десет дни. Полицията вдига кордон с прегради от камиони и бронирани коли и това в комбинация със замръзващия, снежен студ, пречи на мафиотите да напуснат града. Полицията и черните ризи прерязват телефонните и телеграфните линии и тръгват по домовете в търсене на криещи се мафиоти. Добитък, собственост на престъпниците, е изклан на градския площад, жени и деца са взети като заложници, за да издадат съпрузите и бащите си, а някои полицаи дори се нанасят в къщите на бандитите и спят в леглата им. Има много слуховете и за изнасилвания. Викач обикаля улиците с барабан и обявява ултиматум, че всички бегълци от правосъдието трябва да се предадат на властите. Някои от методите за „разпитване“ на Черните ризи са да принудят затворниците да пият рициново масло и да ядат живи жаби. Резултатът от работата на Железния префект Мори в Ганджи е арестът на 130 мафиоти и 300 от техните съучастници.

Същата тактика е въведена четири месеца по-късно в регионите Бизакуино, Корлеоне и Контеса Ентелина, където са направени още 150 ареста, включително високопоставения мафиот Дон Вито Касио Феро. Дон Вито е осъден на доживотен затвор по старо обвинение за убийство през 1930 г. и умира в затвора през 1942 г.

March on Rome 1922 - Mussolini

Марш на Черните ризи в Рим

До 1929 г. в Палермо са арестувани 5000 души, а 11 000 в Сицилия общо. Мнозина, които падат под ударите на Мори, са невинни, но това няма значение за него.

Един хубав пример за безкомпромисните действия на Мори е за кражба на магаре, която довежда до откритието на документи за малко подозрителни транзакции, свързани с адвоката и политиката Антонино Ортолева. Документите не разкриват някакви страхотни престъпления, но полицията на Мори определя Ортолева за голям мафиотски дон и го хвърля в затвора без възможност да се защити. Клеветническите кампании и така наречените кенгурски съдилища са нормални. Процесите почти винаги водят до присъди, а Мусолини е особено доволен, когато неговият „любимец“ Дон Франческо, кмета, е арестуван.

След като операциите на Мори в Сицилия приключват, той става маргинална фигура в италианската политика и умира в неизвестност през 1941 г., докато неговият благодетел Мусолини ръководи италианския фашизъм към окончателното му падение във Втората световна война. Наследството на Мори се оказва и съществено, но и временно. Той беше ударил мафията в Сицилия, но не беше успял да я изкорени. При липсата на железния юмрук на фашизма, да не говорим за неговия Железен префект, мафията в Сицилия отново се издига, за да бъде също толкова мощна – ако не и повече – колкото преди.

Също така сицилиански фигури като Гамбино и Бонано от палубите на корабите си след месеци път вече гледаха доковете и небостъргачите на новата им страна и се подготвяха да пренесат Омертата си в Новия свят.

 
 
Коментарите са изключени за Бенито Мусолини срещу сицилианската мафия

Повече информация Виж всички