4-часовото сражение между Русия и САЩ в Сирия – неофициалният сблъсък между двете сили
В историята никога не е имало официален сблъсък между САЩ и Русия, поне не такъв, в който двете армии се срещат. Съществуват неофициални такива и последният случил се е през миналото десетилетие. По време на операцията Inherent Resolve са изпратени американски сили, които да помогнат на сирийските партизани, които се изправят срещу правителството на Сирия и са подкрепяни от руски частни военни компании – една от всички изброени е именно тази в Сирия.
Партизаните дават името Сирийски Демократични сили и се позиционират близо до Кхашам. Подкрепени от американските сили, сирийците, които не харесват управлението на страната си, бързо се превръщат в апетина цел за противника. Сражението скоро носи и името „Битката за Кхашам“ и бързо отрезвява всички, които са забравили черните дни на Студената война.
През есента на 2014 г. става ясно, че САЩ изпраща сили в Сирия. Една от основните причини е и стартът на битката срещу Ислямска държава на Ирак, както и силите на Левант. През 2017 г. Сирийските Демократични сили успяват да превземат Рака с помощта на американците. По целия път не срещат особена съпротива и продължават да натискат към Ефрат. САЩ и Русия успяват да разпръснат своите единици именно по тази линия.
През 2015 г. Русия започва да извършва въздушни удари в Сирия и да подкрепя официалното правителство. Наземните цели и нападения се извършват предимно от вагнеровци, които също заминават за Сирия. Необходими са доста години, преди да се разкрият доказателствата и да стане ясно, че Вагнер са били участници в тази война, макар и Русия никога да не признава официалното изпращане.
Един от постовете – Коноко, намиращ се близо до Кхашам, служи за основна щаб квартира на демократите, там са изпратени и около 30 американски войници, както и отряд от специалните сили Делта Форс. Тяхната задача е да осигурят всякаква помощ на кюрдските сили в региона. Само на около 30 километра от тях се намират и американски пехотинци, подкрепяни от зелени барети. От тази част се изпраща и разузнаването.
На 7 февруари 2018 г. силите са обградени от 500 войника на про-правителствените сили, поддържани от танкове Т-72 и Т-55. Преди изобщо да нанесат изненадващ удар, американските дронове вече са съобщили позициите и предупреждават, че врага напредва.
Около 10 часа вечерта започва обстрел на позицията, като руснаци и сирийци използват своята артилерия и минохвъргачки. Американците в позицията наричат цялото изпълнение „некоординирана атака“. Отговорът им е стрелба с анти-танкови ракети от Javelin. Стрелбата е зловеща и повечето американци се прибират своите окопи за протекция. Появяват се от време на време, за да стрелят по колоните от танкове и отново се скриват.
Това е началото на 4-часова офанзива. Американските ВВС наблюдават цялата битка от базата в Ал Удейд в Катар. Базата е преминала в бойна готовност няколко часа по-рано и пилотите са инструктирани за помощ, ако такава е необходима. Зелените барети и пехотинци са подготвили 4 бронирани автомобила, които да изпратят на позицията, ако се наложи.
Позицията Коноко е ударена с танков огън, тежка артилерия и минохвъргачки. Въздухът се уплътнява с пра и шрапнели от снарядите. Американските командоси се крият в руините и отговарят с анти-танкови ракети и стрелба от лека картечница по напредващите колони. Ефектът е минимален, следователно се вика въздушно подкрепление.
Американските изтребители пристигат на вълни, следвани от бойни дронове, F-22 стелт изтребители, F-15E ударни сили, B-52 бомбардировачи и AC-130 самолет, познат още като въздушната артилерия. За цвят са извикани и 4 AH-64 Apache хеликоптери. С подобни сили е ясно, че опитът на сирийците и вагнеровците ще приключи трагично. През следващите 3 часа ще следва хирургично точна бомбардировка и демонстриране на сили. За капак и пехотинците продължават да обстрелват с ракети от земята.
След сериозната контра-офанзива, силите на Делта Форс тръгват на лов, използвайки бронираните джипове, те си проправят път през огромните яни от снаряди, използвайки само термалните очила, без да включват светлините на джиповете. При опити да се доближат, сирийските про-правителствени сили откриват огън от засада, докато небето не се възпламени отново от по-силна порция ракети и подкрепящ огън.
Около 1 часа сутринта, сирийската артилерия стреля от разстояние. Повечето самолети са се върнали обратно в базата за презареждане. В Коноко има около 40 души, като противника изоставя своята тежка техника и се подготвя за превземане на позицията, използвайки само пехота.
Окопната война се води още час, като повечето американци използват окопите, за да стрелят, както и картечен огън от джиповете си. Към 2 часа пристига втората вълна от изтребители, която решава проблемите завинаги. Нито един американец не е убит или ранен, докато един сирийски войник от демократичните сили е ранен. До днес има неразбирателство относно жертвите на 7 февруари.
Руските сили твърдят, че само 4-ма души са загинали, сирийските офицери твърдят за 100 души от своите части. Документите посочват, че става въпрос за 200-300 души. Американците смятат, че противникът ги е подценил и оперира на данни от 2003 г. и дори не подозира, че логистиката е драстично променена. Американското разузнаване продължава да твърди, че руснаците в тази битка са били сили на Вагнер, докато Руската федерация не се отказва от идеята да подчертае, че никога не е имало руснаци в Сирия.
