Жул Паскин – гражданинът на света, художникът и един от интересните жители на Видин
Юлиус Мордекай Пинкас е един от особените граждани на Видин. Роден на 31 марти 1885 г. за Жул Паскин, както той самият ще се прекръсти в последствие. Макар и не толкова често да чуваме за него, той е един особено емблематичен образ, който не може да се подмине с лека ръка. Евреин по вероизповедание, горд гражданин на Видин и космополитна творческа личност, Паскин е един от много специалните хора в родната история. Като 8-то от 11 деца в семейство на Маркус Пинкас – търговец от Русе, по-късно цялата фамилия сменя своята адресна регистрация във Видин и точно там се смята за една от най-богатите фамилии.
Като прекупвач на различни стоки, фамилията Пинкас може да се похвали със сериозни финансови успехи и в последствие започва да пътува. През 1892 г. се мести в Букурещ, където младежът започва да работи в семейната фабрика за производство на зърно. Юлиус работи прекарва някакво време там, като неговият стаж започва на 15-годишна възраст, но покрай работата започва да се отбива по-често и в близкия бардак. Очевидно задълженията не били от най-леките, но за младия Паскин този опит е променящ завинаги. В бардака е възможно да подозираме какви са били неговите занимания, но пък покрай тях има и съмнение, че за първи път се зараждат и първите по-специални творби, в които присъстват голите или полуголи женски тела.
Те ще останат страст в душата на Жул до края на живота му, а от четката ще се родят доста красиви и нежни изображения, някои ще се превърнат в колекционерски творби и ще се оценят добре от критиците. Очевидно е, че мъжът осъзнава силата на женската красота, едва когато тя се разкрие напълно и дрехите започнат да падат. Не е задължително да вярвате на нас, но Жул прави невероятна кариера в изкуството и на 17-годишна възраст е изпратен във Виена (тогава 1902 г.) и започва да се обучава в изобразителното изкуство. През следващата година се мести в Мюнхен и учи в академията на Мортиз Хейман. Една година по-късно започва да работи в сатиричното издание Simpicissimus в Мюнхен, като го прави до 1929 г. През 1905 г. е привлечен от красотата на Париж – френската столица е залята от най-различни творци.
Там се запознава и с Хърмаяни Дейвид – друга художничка, с която стават любовници. Същата година прави и своята първа изложба в Берлин. Покрай художествените изяви, той не спира да рисува скици, карикатури и още много други за различни вестници и издания. Неговите по-сериозни творби винаги намират място във френски и немски галерии. Интересната част може да се разглежда в периода от 1907-1909 г. със създаването на първите картини, в които голотата е на особена почит. Една от големите мечти е да бъде похвален от критиците, но точно това не се случва. В последствие започва да учи в академия по изобразително изкуство и да прекопира някои от шедьоврите, които може да наблюдава в Лувъра.
Посещава САЩ за първи път през 1913 г., за да наблюдава реакцията на почитателите, които ще гледат и негови творби в Armory Show в Ню Йорк. В началото на Първата Световна война ще се смени адресната регистрация от Париж в Лондон, като причината е да избегне военната служба в България, а през 1914 година заминава за САЩ заедно с Хърмания. В периода от 1914 до 1920 г. са позиционирани в САЩ и неговата половинка има различни изложби. Жул прекарва повече време в нощните клубове и се запознава с други творци като Кунийошо и Гай Пене дю Боа, през останалото време пътува, предимно в южните щати. Посещава и Куба, рисува улиците на Чарлстаун и други места, които са му направили силно впечатление.
През 1915-1916 г. творчеството му е повлияно от кубинския стил, но скоро го изоставя. През 1918 г. се жени за Хърмания, като свидетели на сватбата са Макс Вебер и Маурис Стерн – приятели от Ню Йорк. Художникът успява да получи американско гражданство през 1920 г., но се завръща в Париж малко след това. Там започва любовна афера с Люси Крог, която също била някогашна любовница преди 10-на години, но в последствие се омъжила, след като нейният любим се озовал в САЩ. Художникът този път получава нещо повече от афера – признание от обществото на художниците в Париж. Посещава България някъде между 1923-1924 г. и не е ясно колко точно време е прекарал там. По един или друг начин успява да се вдъхнови от шумните партита, които организира, като всеки един от неговите гости намира място в картините му, включително любовницата и неговата съпруга.
Съпругата Хърмания
Мнозина разказват, че са го виждали винаги в компанията на 5-6 приятели, като до края на вечерта ще е обграден от цяла орда почитатели. Един от много добрите приятели на Жул е и Ърнест Хемингуей, с когото се запознават по нощните улици на Париж. Не случайно има и глава в неговата книга „Подвижен празник“, носеща името „С Паскин в дома“. Вдъхновена от една вечер през 1923 г. при срещата на двамата. Както обаче знаем много често, творците винаги страдат. Не за слава, не за чест или признание, а защото имат твърде много време да опознаят бързо света и след това да се откажат от него.
Любовницата Люси
Точно това се случва и с Жул, който започва да страда от депресия и алкохолизъм. Накрая е притиснат от своето собствено творение и славата му идва в повече. Според някои източници предпочел да се самоубие на 45-годишна възраст, прерязвайки китките си и след това увисвайки на въже в своето студио във френската столица. С кръвта си пише съобщение за своята любовница Люси. В завещанието си разделя всичко на две, за съпругата си и за любовницата.
На 7 юни 1930 г. хиляди познати и почитатели на художника се събират, за да почетат неговата памет и творчество. Към тях се включват и всички сервитьори и бармани, които са запомнили вежливостта и красотата на тази не толкова разбрана личност. Всички облечени в черно са готови да извървят около 5 километра, за да изпратят твореца от неговото малко студио до гробищата. Една година по-късно семейството му заплаща, за да може неговото тяло да се премести в по-престижното френско гробище. На името на твореца има и нос в Антарктика, който носи неговото име.
Снимки: Wikipedia
