Потърсете в интернет защо червеното и зеленото са класически коледни цветове и веднага ще изникне едно подозрение: Кока-Кола. Легендата разказва, че през 30-те години на миналия век иконата на безалкохолните пуска реклами по празниците, които показват облечен в червено Дядо Коледа до зелена елха.
Тези истории обаче не са особено верни, защото червеното и зеленото са били коледни цветове много преди Кока-Кола да се продава. Например в един вестник от 1896 г. се споменава: „Украсата на залата беше уникална и ефектна като нищо досега. Преобладаваха коледните цветове – червено и зелено.“
Може би предполагате вече, че няма окончателен консенсус за това как се е появила тази цветова комбинация – и това е вярно. Но има няколко интересни предположения.
Райски дървета
Вероятно най-неясната от хипотезите предполага, че червеното и зеленото може да водят началото си от „райските пиеси“, които са традиционни пиеси (в Европа и конкретно Германия), изпълнявани на Бъдни вечер, за изгонването на Адам и Ева от Райската градина. Историята не може да бъде пресъздадена без дърво, така че съхранените сценични инструкции от една пиеса от около XII в. гласят, че „в нея трябва да има дървета“ (и тъй като е било зима, всяко добре изглеждащо дърво вероятно е било вечнозелено). Необходим е и плод, който да се закачи на него – например, червена ябълка или нар.
Широко разпространено е мнението, че когато райските пиеси са изчезнали, дървото е останало – и се е превърнало в съвременната коледна елха. Съществува мнение и, че червеното на плода и зеленото на дървото свързват двата цвята в народното въображение с коледния сезон.
Райските пиеси не са единствените библейски пиеси, които се играят през Средновековието. Една от най-известните е Втората овчарска (или пастирска; не е ясно) пиеса, която съчетава комичен фарс за кражба на овце с история за Рождество Христово. Един от даровете, поднесени на младенеца Христос в историята, е фасул с череши. Някои историци твърдят, че това показва връзка между червеното и зеленото и Коледа, която датира от векове.
Джел
Също един популярен кандидат. Професорът по религиозни науки Брус Дейвид Форбс изказва теорията, че средновековните европейци са търсели нещо за правене през мрачната зима. А всички знаем какво правим, когато няма какво да правим. Парти!
И това парти „би включвало вечнозелени растения като признак на живот, когато всичко останало изглежда умряло, както и други растения, които не само остават зелени, но дори дават плодове посред зима, като например джел или имел“. Тези ярки червени и зелени цветове (плодовете на имела всъщност са бели) посред зима може би са ги направили естествени (или очевидни) кандидати за цветовете на Коледа.
Преградата на олтара
През 2011 г. Спайк Бъклоу от Университета в Кеймбридж отбелязва: „Ние… признаваме, че джелът е емблематичното коледно растение. Това червено и зелено е в нашата психика благодарение на викторианците, но то е било в тяхната психика благодарение пък на средновековната боя, която все още можем да видим върху преградите на олтарите от XV и XVI век.“
Тези структури са били неразделна част от западните църкви приблизително до времето на Реформацията. Тяхната цел е била да отделят наоса (където седи паството) от олтара (около олтара, където се намира духовенството) и са били прилежно гравирани с образите на местни светци, дарители или други фигури. А и цветове.
Според Бъклоу популярните комбинации са били червено или зелено със синьо или златно, като една двойка е била водна (синьо или зелено), а друга – огнена (златно или червено). Бъклоу предполага, че тези цветове са били част от символична бариера – отделяли са по-земните енориаши от по-духовния олтар и светилище.
По време на Реформацията в Англия параваните за роуд до голяма степен са излезли от употреба. В годините след това те са вандалски унищожавани или пренебрегвани, тъй като се разпадат. Векове по-късно, според Бъклоу, викторианците започват да възстановяват тези екрани и забелязват комбинацията от червено и зелено. Възможно е те да са адаптирали тази червено-зелена цветова схема за друга граница: когато една година е свършвала и е започвала следващата.
Бъклоу дори цитира сборник с уелски приказки от XIII в., за да подкрепи тезата си, че комбинацията от червен и зелен цвят е символ на границите. В прессъобщение на Кеймбридж от 2011 г. той казва: „Като пример червено-зеленото цветово съчетание се появява в Мабиногион – сборник с уелски истории от XIII в., но почти сигурно се основава на устна традиция, която датира от предхристиянските келти много векове по-рано. Тук героят стига до получервено, полузелено дърво, което бележи граница.“
Въпреки че никой няма конкретно обяснение за афинитета ни към червеното и зеленото по Коледа, ясно е, че това не е скорошно развитие. По-скоро, както обяснява Бъклоу, асоциацията между празника и тези празнични цветове може да прикрива „друга дълбока и отдавна забравена история“.