Японският Джордж Вашингтон убива тигър с голи ръце
Много японци са очаровани от американците и американската култура, след като флотът на комодор Матю Пери отваря търговия с Япония през 50-те години на 19 век. Японските учени обаче знаят много малко за Америка, тъй като Япония е в самоналожена изолация от света в продължение на 200 години, като единственото по-значително изключение е ограничената търговия с холандците. Така се появява подходяща възможност за японските автори да измислят вълнуващи, а понякога и абсурдни (типично по японски), образи на новодошлите, основани на тези ограничени познания.
Вземете за пример „Осанаетоки Банкокубанаши“ (童 絵 解 万 国 噺), публикувана през 1861 г. Тя представя може би най-нелепото изображение на бащите-основатели на САЩ, отпечатвано някога. Произведението не губи време и още на първата страница ни показва гигантски американски орел, който се бори с огромна змия. Въпреки че не е съвсем ясно, възможно е змията да символизира британците.
На следващата страница, въпреки усилията на орела, змията все още създава проблеми на американците и вторият президент на САЩ след Джордж Вашингтон, Джон Адамс, я напада с меча си:
Следващата страница започва безобидно – с изображение на Джордж Вашингтон, който се готви да води Войната за независимост заедно с Колумбия с лъка и стрелите му. Това всъщност е съвсем обосновано, тъй като Вашингтон е известен с използването на лък в младостта си.
Трябва да се отбележи, че авторът на книгата никога не е виждал човек от европейски произход и затова я прави на база предположения относно външния вид на героите.
За съжаление на Джордж и съпругата му „Керъл“, британски офицер и хората му скоро се опитват да го задържат. Интересното е, че официалното лице се казва Асура, изглежда по името на будисткото божество.
За щастие обаче Джордж е невероятно умел в ръкопашния бой и блокира множество атаки наведнъж с мускета си, докато смазва друг враг под крака си. Защо никой от тях всъщност не стреля с оръжията си, не е ясно. Някои от войниците изглеждат чернокожи, което може би е вдъхновено от комодор Пери, който води няколко чернокожи моряци със себе си в Япония, както и от факта, че някои поробени афро-американци се борят заедно с британците, след като им е обещана свободата в замяна.
В случай, че читателят е объркан, авторът решава да предостави малко предистория за главните герои.
Вашингтон се среща за първи път с Карол, когато тя е почти убита от бандити. Докато Джордж се бори с бандитите, за да я спаси, се появява нейният изненадващо млад брат Бен Франклин. За щастие на Вашингтон и Карол, Франклин успява да се пребори с бандитите с топ, който вдига над главата си с голи ръце, преди да го изстреля.
След като бандитите са победени, Вашингтон вече води армията си под червено-бяло раирано знаме. Той прави това от комфорта на каретата си в задната част на армията. Авторът изглежда е впечатлен, че каретата му има два коня, а не само един.
За съжаление нещата тръгват на лошо за Джон Адамс, тъй като възрастната му майка е погълната от гигантска змия (може би същата от по-рано?). Изглежда, че всичко е загубено за Адамс – докато американският орел не идва, за да спаси положението. Обединените сили на Джон и орела са достатъчни, за да победят змията, тъй като Адамс забива половината от меча си в нея, а орелът я ухапва.
По-късно Адамс обединява сили с Бен Франклин в хода на войната. Скоро Бен е принуден да използва най-известния си талант -да стреля с оръдие като го вдига с голи ръце. Той прави това, въпреки факта, че до краката му има чудесна стойка за оръдието. Този път обаче той е по-скромен и само държи оръдието до страната си, без да го вдига над глава. Следва огън, огромна експлозия и несъмнена победа.
С този темп войната очевидно е почти спечелена. Джордж Вашингтон обаче ще трябва да спечели последната битка сам. (Британски?) Тигър изскача пред него и следва епичната финална борба (на основната рисунка).
Вашингтон надделява, когато стъпва на врата на тигъра. Въпреки че има чуден меч на колана си, вместо него Вашингтон избира да победи тигъра с голи ръце, може би вдъхновен от Франклин.
Това е една наистина епична история. Въпреки че много от очевидните неточности може да се дължат на липса на познания или неразбиране на американската култура, трябва да се отбележи, че авторът на оригиналната книга не е имал намерение тя да се приема твърде сериозно. Нозаки Бънзо, познат също с псевдонима си Канагаки Робун, е известен със забавната си историческа фантастика. Псевдонимът му се превежда приблизително като „Драскач на глупави думи“. По-късно през кариерата си той участва в създаването на това, което на практика е списание за манга.
