Повечето бойни кадри от Десанта в Нормандия са изхвърлени в Ламанша от един човек

Нещо няма много кадри от десанта в Нормандия…

Може би просто е било твърде опасно да се снима или документирането не е било приоритет. Това далеч не е вярно, тъй като Съюзниците са се опитали да заснемат щателно цялото събитие. Къде обаче са всички тези кадри сега? Ами голяма част от тях се намират на дъното на Ламанша и за това трябва да благодарим на един човек: майор У. А. Улман.

Десантът е едно от най-важните военни събития през Втората световна война, а и в цялата история. И онези, които по онова време са осъзнавали значението му, са искали да се уверят, че то е надлежно документирано.

Затова филмови екипи придружават войниците на плажовете в Нормандия записват всичко, което могат, въпреки опасността. Освен тях има и фотографи, а камери са прикрепени и към стотици кораби, които подкрепят десанта или транспортират войските до плажовете.

Един от ангажираните кинематографи е американският филмов режисьор Джон Форд, който е ръководител на полевото фотографско звено към Службата за стратегически услуги и прави множество филми на високо ниво по време на Втората световна война. Той заснема битката при Мидуей в момента на нейното провеждане, като по време на това е ранен в ръката. Голяма част от работата на Форд и други режисьори като него е в подкрепа на военните усилия и по същество е всъщност пропаганда.

В деня на десанта Форд е там, за да заснеме развоя на свирепата биткав най-смъртоносното място на десанта: плажа Омаха.

Форд получава екип от оператори от бреговата охрана на САЩ, които да ръководи. Те пристигат и виждат как първата вълна започва атаката си. Малко по-късно той и хората му сами слизат на плажа и започват да снимат. Усилията му донасят медал за отлична служба.

За съжаление обаче почти нищо от записаните от Форд и екипа му кадри няма да бъде видяно.

Трагично е, че голяма част от кадрите, за които Джон Форд и хората му рискуват живота си, са изгубени в морето.

Голяма част от филмите са поставени в чанта, за да бъдат изпратени обратно във Великобритания. Младшият офицер, който я пренася, майор У. А. Улман, обаче случайно я изпуска в Ламанша. Така някои от най-подробните кадри от десанта са изгубени завинаги.

Междувременно лентите, които не попадат в злополучната чанта, пък просто са унищожени в разгара на хаоса. Водата се просмукала в оборудването и много камери, монтирани на кораби и десантни плавателни съдове, не оцелели…

Но това се е очаквло – и дори може да се каже, че изненадващо голямо количество кадри оцеляват и са проявени. Но се смята, че съюзническите правителства ги задържат заради ужасите, които са запечатали. През 1964 г. Форд заявява, че американското правителство „се е страхувало да покаже на екрана толкова много американски жертви“.

Част от тези кадри са открити през 90-те години на ХХ век, но какво точно показват, не е известно.

Подобна ситуация се случва и на Робърт Капа, цивилен военен фотограф, нает да снима десанта.

Капа пристига на плажа Омаха заедно с 16-ти пехотен полк, 1-ва пехотна дивизия само час и половина след началото на инвазията и успява да направи снимки на действията около себе си. Той твърди, че е направил 106 снимки, но само 11 от тях са били годни за използване.

Тези снимки са единствените, които показват плажа Омаха на този етап от десанта. Твърди се, че останалите изключително ценни от историческа гледна точка кадри са били унищожени при инцидент с обработката им, след като са били изпратени обратно в Лондон.

През последните години това твърдение е подложено на съмнение, като някои предполагат, че само 11 от тях са били направени изобщо. Независимо от това, снимките, които Капа снема, стават паметни изображения на битката, състояла се на плажа Омаха, и дори на десанта като цяло. Всъщност те са използвани от Стивън Спилбърг като вдъхновение при заснемането на филма „Спасяването на редник Райън“ (1998 г.).