Великите любовни истории: Зигмунд Фройд и Марта Бернайс – една любовна история, заключена в писма, неврози и кокаин
Бракът на нашите герои започва по възможно най-романтичния начин, за да влезе постепенно в коловозите на рутината, невротизма и обезличаването. Това е историята на половинвековния брак на Зигмунд Фройд и Марта Бернайс.
Етюд с девица и ябълка
През 1877 г. Зигмунд Фройд е 21-годишен младеж, който е решил да посвети живота си на науката. Първоначалните му занимания са свързани със сравнително анализиране на мозъка на гръбначните и безгърбначните животни. Благодарение на по-нататъшните си впечатляващи публикации относно палиативните ефекти на кокаина и изследванията си върху афазията, пет години по-късно амбициозният учен е поканен да работи във Виенската болница. Тази година обаче му е далеч по-важна поради факта, че тогава среща бъдещата си съпруга, с която му е отредено да прекара оставащите 57 години от живота си. Когато вижда Марта Бернайс за първи път, 26-годишната девойка съсредоточено бели ябълка. Моментално се влюбва в нея и всеки ден започва да й изпраща букети с рози, придружени с картичка, в коятосе обръща към нея с “принцеса”. Два месеца след сцената с ябълката двамата са вече сгодени.
Напористите чувства на Зигмунд обаче срещат отпор от страна на семейството на неговата любима. Марта е привлектелна млада жена, високообразована и доста популярна във виенските аристократични кръгове. Бидейки от строго, ортдокаслано еврейско потекло, от нея се очаква да създаде семейство с мъж от сой и с висок социален статус, а не с атеист без пукната пара, какъвто е Зигмунд. Страхът от семейното неодобрение е и причината, поради която влюбените пазят годежа си в тайна доста дълго време. Когато майката на Марта, Емелин, изпраща дъщеря си в Хамбург, се слага началото на най-мълчителния, но и най-емоционален период за влюбените, който продължава цели четири години. През това време двамата се виждат само няколко пъти, а през останалото време поддържат пламъка на любовта си жив посредством писма, които, според много литературни критици, се нареждат сред най-великите и вълнуващи образци на световната любовна епистоларна проза.
“Скъпи Зиги”, “Любима моя Марта”
Вече част от екипа на най-добрата виенска болница, Зигмунд все още се лута между различни отделения, понеже не е наясно със собствените си желания. Пробва се в хириргията, гасторентерологията, психологията. Какво да избере? Фактът, че може да вижда любимото си момиче само от дъжд на вятър влошава фрустрацията му. Повече от всякога Зигмунд се чувства сам и объркан. Въпреки образа на безпристрастен и студенокръвен анализатор на човешкото поведение, който Фройд успява да си създаде по-късно, биографите му твърдят, че в младежките си години личността му представлява кълбо от разностранни и противоречиви емоции – той е страстно-сексуален, дълбоко романтичен и крайно ревнив. За да се разсейва от задушаващите го чувства и сексуална неудовлетвореност, чете като луд Серванетес, Гьоте и Шекспир. И междувременно излива душата си на хартия. Стотиците писма, известни като Brautbriefe[1], които двамата влюбени си разменят между 1882 и 1886-а година, представляват един вид емоционален инкубатор на бушуващите чувства, които е нямало как да бъдат физически изконсумирани.
Зигмунд: “Мое скъпо, най-обично момиче, едва след като замина, осъзнах пълната сила на щастието, което ми носиш. Все още не мога напълно да разбера какво ми се случва. И ако не беше сладката ти снимчица, която постоянно гледам, щях да си въобразя, че всичко е било само сън.”
Марта: “Зиги, мой Зиги. Днес за първи път те наричам по име. Скъпи мой, щастлива съм, да, толкова щастлива, колкото никога преди в живота си.”
Зигмунд: “Мило момиче, сърцето ми се свива само като си помисля, че не съм в състояние да засвидетелствам любовта си към теб. Всичко ми напомня, че трябва да се откажа в опитите си да спечеля ръката ти.”
Напълно наясно с невзрачната перспектива да се реализира като учен, който да е в състояние да изхранва семейство, Фройд прави голяма лична саможертва, изоставяйки научно-изследователските си амбиции, за да стане “прост” доктор.
Зигмунд: “Моя любима Марти, тези безрадостни времена няма да пречупят духа ми. Защото знам колко си мила и как би могла да превърнеш всеки дом в истински рай.”
Марта е първата голяма любов на младия медик и неслучайно той се оказва изцяло подвластен на страстта си към нея. Тя обаче е не по-малко влюбена в него.
Марта: “Скъпи мой Зиги, защо не можем да бъдем заедно? По цели нощи не мога да спя – скъпият за мен твой образ не ми дава и минутка покой. Искам да бъда това, което ти искаш да бъда. Достатъчно ми е да ме обичаш страстно. Така хубаво се целуваш. И как само ме обсипваш с любовта си…”
На 14 септември 1886 г., след четири годи чакане и размяна на писма, 34-годишният Зигмунд Фройд се жени за единствената жена, която някога ще обича.
Едипови комплекси и други усложнения
По-сериозните литературни критици и биографи на основоположника на психоанализата успяват да разшифроват заключените в Brautbriefe подсъзнателни послания, симптоматични за поведенчески аномалии. Дори най-преданият и непредубеден биограф на Фройд, Ърнест Джоунс, трябва да признае, че в писмата Марта създава впечатление за една уравновесена и приятна личност, докато самият Фройд се проявява като досаден невротик, който в сляпата си ревност стига до там, че да й забранява да се пързаля с кънки, ако има мъже наблизо, както и да не дружи с други жени, които са забременели извънбрачно.
Според Джоунс дългият годежен период събужда инфантилното у Фройд и оттук нататък поведението му спрямо Марта е, меко казано, странно. В тези близо 900 писма виждаме един Фройд, който проявява типичния и до ден днешен за много мъже проблем, генезисът на който е в най-ранното детство – невъзможността да възприемат жена си едновременно като сладострастна любовница и отдадена съпруга и майка. В главата си Зигмунд захранва една крайно противоречива и фантасмагорична идея за перфектната булка, която да е хем непорочна, хрисима и тотално невежа в сексуално отношение жена, хем да е способна да го възбужда не само по време на медения месец, а и години след това. Освен това той очаква от бъдещата си съпруга да го обгрижва по начина, по който би го правила със собствено дете, защото според него “един брак не е сполучлив, ако жената не успее да накара съпруга си да се чувства като неин син.”
И отново, докато още са в периода на “пеперудите в стомаха” и романтичното ухажване, Фройд не пропуска да напомни на годеницата си, че щастието им няма шанс да продължи дълго, защото в един момент “опасни врагове ще се появят на хорзонта: домакинството и майчинството.” Именно в тези ранни години, когато младият Фройд толкова яростно се опитва да опази годеницата си от сексуално “оскверненяване”, неговите изследователи разпознават в поведението му наченките на отвращение към еротиката, което той в последствие ще припише в трудовете си на заклетите девици.
Когато Фройд е достатъчно напреднал в докторската си практика и вече е доказал, че може да издържа жена си, майката Емилин скланя двамата да сключат брак. През следващите десетина години Марта не прави нищо друго освен да ражда и да кърми деца. А да, и да се грижи за най-обичния си “син”, Зигмунд, разбира се.
Още в самото начало на брака им Зигмунд й дава да разбере, че от нея се очаква: първо, да удовлетворява всичките му нужди, второ, да се грижи за домакинството, и трето, да приема без възражения всички негови решения.
Съзнателна или не, изглежда целта на титана на психоанализата е била да обезличи съпругата си, да изтрие като с гумичка личността й и да я превърне в свой емоционален и биологически придатък.
Незаконната фрау Фройд
Може да е било просто банално мъжкарско “похлъзване”. А може и да е било негласно споразумение между трима възрастни индвида да бъдат сексуални партньори. А може и нищо да не се е случило. И до ден днешен не може да се каже със сигурност каква е била връзката между Фройд и снаха му Мина и дали двамата изобщо са имали сексуална такава. Обаче никога няма дим без огън.
Няколко години след сватбата по-малката сестра на Марта, Мина, се мести да живее при семейство Фройд, за да си направят “шведска тройка”, както обичат да се шегуват. Къде шега, къде истина обаче, с течение на времето Зигмунд и Мина си стават толкова близки, че са почти неразделни. Въпреки упорито циркулиращи сред виенското висше общество слухове, че имат извънбрачна връзка, и двамата отричат. Книгата за гости на един швейцарски хотел обаче няма как да лъже. На 13 август 1898 г. една австрийска двойка наема стая във въпросния хотел и се регистрира като “г-н и г-жа Фройд”. Дотук нищо обезпокоително. С тази разлика обаче, че “г-жа Фройд” не е Марта.
Въпреки че липсват стопроцентови доказателства, че Фройд е имал извънбрачна връзка, може да приемем за чиста монета твърдението на последователя на Фройд, а по-късно и негов заклет съперник Густав Юнг, че самата Мина му е доверила, че спи със зет си.
Що се отнася до “неверния” съпруг, Фройд при никакви обстоятелства не е давал повод на жена си да се съмнява във верността му. В свое писмо от 1915 г. до свой познат американски невролог Фройд пише: “Аз одобрявам по-разкрепостената сексуалност, макар че аз лично минимално съм се възползвал от сексуалната свобода.”
Въпреки либералните и крайно модерни за времето си виждания за секса и семейството, които Фройд проповядва, в личния си живот е повече от консервативен. Дори нарича сам себе си “деспот.” Факт е обаче, че брачният им живот тече хармомично – макар и само неговите правила. Марта не възразява, понеже е прекалено заета да бъде перфектната съпруга. Освен че се грижи неуморно за шесте деца, обсебената от реда и точността Марта успява да поддържа идеално домакинство. И въпреки че не проявява същия апетит за секс като мъжа си, тя споделя друга негова страст – кокаина.
Завесата се спуска
През февруари 1923 г. Фройд установява образование на устата си, което по принцип е характерно за заклетите пушачи. Заради обилна кръвозагуба по време на операцията за отстраняването на тумора се разминава на косъм смъртта. Хирургът нарочно скрива от него факта, че туморът е бил злокачествен, понеже се опасява, че новината ще подтикне Фройд към самоубийство. 16 години по-късно психоаналитикът развива друг тип рак, този път на челюстта, който този път обаче се оказва неоперабилен. Последните седмици от живота си прекарва в агонизиращи болки, срещу които дори инжекциите с морфин вече не помагат. Зигмунд Фройд издъхва на 23 септември 1939 г.
Марта е неутешима. Единствената мисъл, която поддържа живеца й, е, че “през всичките тези 53 години заедно не сме си разменили и една дума накриво.”
Марта Бернайс умира през 1951 г. Тялото й е кремирано, а прахът й е поставен в същата старогръцка погребална урна, в която се съхраняват тленните останки на съпруга й. Урната се пази на пиедестал в “Ъгъла на Фройд” в крематориума “Голдърс Грийн” в Северен Лондон.
[1] Brautbriefe (нем.) – годежни писма
