Трей и Мат, които станаха мултимилионери от глупави шеги и лоша анимация
„South Park“ дебютира през 1997 г. и се превръща от грубо анимационно сериалче с неприлични шеги в награден с награда Еми, културен феномен, възхваляван от критиците за очевидното безстрашие, с което адресира дори на най-табу темите с ненадмината сатира… и неприлични шеги. Резултатът е, че Трей Паркър и Мат Стоун стават от двама обикновени бедни студенти до милиардери.
Историята на „South Park“ започва през 1988 г. – по-специално първият път, когато Стоун и Паркър се срещат във филмов клас в Университета на Колорадо. Според двойката те бързо стават приятели заради споделената им любов към черния хумор и към едно от най-революционните шоута за всички времена – Монти Пайтън.
Първият пример за това, което по-късно ще стане „South Park“, се появява през 1992 г., когато Паркър създава късометражен филм, озаглавен „American History“, за курса по анимационен в университета. По-късно дуетът ще използва същата техника за анимация, докато прави друго кратъко филмче – „Spirit of Christmas“ през 1992 г.
Мъчително създаден с помощта на строителна хартия, лепило и, според двойката, „много стара“ камера, късометражното филмче има множество разпознаваеми елементи от франчайза „South Park“ – най-очевидното е, че главните герои са четири млади момчета, 3 от които имат известна прилика с актьорския състав на шоуто, каквито ги знаем днес. Разлика е, че в това филмче единственият назован по име герой е този, който прилича на Картман, който се казва Кени. Други разпознаваеми аспекти включват грубия хумор, шегата, с често убивания Кени, и заключителния монолог, който започва с думите „Знаете ли, научих нещо днес“.
Късометражката е добре приета от приятелите и съучениците на Стоун и Паркър и става достатъчно популярна, за да привлече вниманието на тогавашния изпълнителен директор на Fox, Брайън Грейдън, който по това време отговаря за осигуряването на алтернативни програми за мрежата.
Впечатлен от работната етика и хумора на дуото, Грейдън ги кара да му направят анимационна картичка за Коледа в стила на „Spirit of Christmas“, която да изпрати на приятелите си. За труда им Граден им плаща 1000 долара (около 1900 долара днес).
Този втори клип, също наречен „Spirit of Christmas“, е създаден по същия метод с изрезки от строителна хартия, използван преди. Въпреки това, като платена работ и с малко повече опит, той се отличава със значително подобрено качество в сравнение с оригинала. Той също така включва всички 4-те главни герои от по-късното шоу – всички от които са назовани по имена и имат основни черти от характера и гласове от първите няколко сезона.
След като приключват, Грейдън им плаща и изпраща филмчето по имейл на 8 приятели. Оттук някои от тях го изпращат на някои от своите приятели, които от своя страна го изпрашат на своите и т.н., докато то не се превръща в хит, известен като един от първите в историята на интернет.
Между другото, един от най-забележителните хора, които получават копие в пощата си, е актьорът Джордж Клуни, който незабавно става фен и до голяма има заслуги за това клипчето да се разпространи толкова много. Също така си струва да се отбележи, че когато „South Park“ за първи път започна да става популярен, Стоун и Паркър умишлено предлагаха на известни личности, които се интересуваха от гост-роли в шоуто, малки, незначителни части, само за да видят как ще реагират. Джордж Клуни, например, играе кучето на Стан, докато Хенри Уинклер озвучава чудовище, което яде деца. От друга страна, твърди се, че Джери Зайнфелд отказва да се появи в епизод, след като двойката му предлага ролята на „Пуйка номер 3“ в епизод на Деня на благодарността.
След като вижда колко популярен е коледният клип, Грейдън кара Fox да наеме Стоун и Паркър да продуцират сериал, базиран около него през 1996 г. Дуото, в ранен пример за екстравагантността си, настояват безкомпромисно в сериалът им да участва говорещо ако, наречено г-н Хънки. Въпреки, че Fox, дори и тогава мрежа, известна с това, че излъчва забележително количество глупости, отказва да покаже тази глупост и сериалът пропада. Големият интерес обаче позволява на дуото да представи проекта си както на MTV, така и на Comedy Central, като те решават да работят за втората телевизия от страх, че MTV ще цензурира или кастрира по друг начин характерното им чувство за хумор.
С уреден бюджет, Стоун и Паркър решават да видят колко точно скандални могат да бъдат и в пилотния епизод Картман получава клизма. В умишлен опит за пренебрегване на политическата коректност и подигравка със защитниците на семейните ценности, пилотният епизод е натъпкан с толкова много нецензурни думи, колкото двойката смята, че могат да минат през продуцентите, като и двамата знаят, че това ще бъде двойно шокиращо тъй като главните герои са 8-годишни деца.
Стан и Кайл са леко базирани на дуото, като Стан е Паркър, а Кайл е Стоун. Бащата на Трей Паркър е Ранди Паркър и, подобно на Ранди Марш, той е геолог. Шарън Паркър е застрахователен брокер, за разлика от Шарън Марш, която е рецепционист в Tom’s Rhinoplasty. В допълнение към това, Шели Марш в „South Park“ също е кръстена на по-голямата сестра на Трей Паркър Шели.
Майката на Мат Стоун, Шийла Стоун, също е еврейка, подобно на Шийла Брофловски, майката на Кайл. Фамилията Брофловоски произлиза от моминското име на Шийла Стоун, Брословски, което по-късно е променено на Беласко, когато семейството й имигрира в Съединените щати. Бащата на Стоун, Джералд Уитни Стоун, обаче е професор по икономика, за разлика от Джералд Брофловски, който е адвокат.
Стоун също така има сестра на име Рейчъл, но няма персонаж за нея в семейство Брофловски, защото дуото смята, че Стан и Кайл си приличат прекалено много, за да има още някой, който да е малко или много като тях. Вместо това те дават на Кайл осиновен по-малък брат Айк.
Преминавайки към други герои, характерът на Кени се основава на архетипа на „бедното дете“, което винаги фигурира във всяка група приятели. Смята се, че характерното кожухче на Кени и навикът му да умира всеки епизод са вдъхновени от стар съученик на Паркър, който също носи подобно кожухче постоянно, което заглушава гласа му. Съученикът му също така често пропуска училище, което кара съучениците му да се шегуват, че той е умрял.
И накрая, персонажът на Картман е друг архетип – на „досадното дебело дете“ – както и лека пародия на Арчи Бункер от „All in the Family“.
