Шегите на Ейбрахам Линкълн

Ейбрахам Линкълн обича да разказва истории, въпреки хладния вид на суровия му мраморен паметник във Вашингтон, окръг Колумбия, и мрачният език на великите му изказвания, които скриват естественото му чувство за хумор. Линкълн възприема хумора като инструмент, дори оръжие – и като юрист, политик, президент и човек с хронична депресия го използва с удивително богато разнообразие.

Много от историите на Линкълн и остроумните реплики са загубени за поколенията. С течение на времето оцелелите такива губят контекста, в който са създадени, губейки голяма част от иронията и яркостта си. Но както показват примерите тук, хуморът му трябва да се приема сериозно.

Роклята

Търсейки противоотрова за депресията си, Линкълн често се оттегля в книгите с шеги и намира тоник в добрия смях, предизвикан от абсурдните ситуации в тях.

Той обича да радва публиката с историята на колекционер на реликви, който чува за възрастна дама, която има рокля още от времето на Революционната война. Колекционерът я посещава и я моли да му даде роклята, за да задоволи любовта му към остарелите неща. След като тя му я дава, той я вдига и казва: „Ти ли си роклята, която тази дама, някога млада и разцъфнала, носи по времето на Вашингтон? Без съмнение, когато се появихте от шивачката, тя ви целуна, както аз ще направя сега!“ Казвайки това, възрастната жена се обажда: „Непознати, ако искаш да целунеш нещо старо, по-добре ме целуни по дупето. То е с 16 години по-старо от тази рокля.“

Грозната истина

Линкълн вижда политическата стойност на подигравките. Съзнавайки, че има необичайно дългите крайници и че мнозина го смятат за грозен човек, той решава да се изправи очи в очи с тези неприятни обстоятелства.

Той разказа за среща с непознат във влака, който му казва: „Аз имам предмет, която принадлежи на вас.“ След това мъжът вади нож от джоба си и обяснява: „Това ми беше дадено с указание да го пазя, докато не намеря по-грозен човек от мен… Позволете ми сега да кажа, сър – мисля, че сега вие имате справедливо право да го притежавате.“

Наш човек

Линкълн използва остроумие, за да отклони политически искания. Една от най-стресиращите му задачи като лидер на републиканската администрация е справянето с лавината от кандидати за държавни постове.

Делегация призовава за назначаването на техен познат за комисар на в Хавай. Те подчертават не само неговата годност за поста, но и лошото му здраве, което може да се възползва от местния климата. Линкълн завършва изслушването със съжаление: „Господа, съжалявам, но има осем други кандидати за това място и всичките са по-болни от вашия човек.“

В съдебната зала се вдигат поли 

Като съдебен адвокат Линкълн използва хумора стратегически във и извън съдебната зала. По време на обедната почивка на един конкретен процес той разказва на съдебните заседатели за малко момче, което бърза да повика баща си. „Папа, ела бързо!“. „Един работник и сестри ми са в плевнята; той си смъква панталона, а тя си вдига полите и двамата се готвят да пишкат по цялото сено!“ Бащата отговаря: „Сине, фактите ти са напълно верни, но заключението ти е напълно грешно.“

По-късно в съда, след продължителната реч срещу опонента си, Линкълн казва на съдебните заседатели: „Фактите на моят опонент са напълно верни, но заключението му е напълно грешно.“ Той печели делото.

Горещ вятър

Когато в разгара на Гражданската война в Америка Джон Поуп телеграфира Вашингтон, че е заловил 4500 вражески воници, върви към конфедератите и скоро те ще са във властта му, кабинетът пита президента за неговото мнение. „Това ми напомня“, отговаря той, „за една болна жена в Сангамон Ко“.

Докторът дойде и предписа лекарство за запека й. Връщайки се на следващата сутрин, той я заварва „свежа, в добро здраве и закусваща“. На въпроса дали лекарството е подействало, тя потвърждава, че е подействало. „Колко пъти подейства?“ – пита той. „142“, отговори тя. „Мадам, сериозен съм. Колко?“, възмущава се лекарят. „142.“ „Мадам, трябва да знам. Не може да са 142“, настоява той. „Казвам ви 142“, отговаря тя, „Но 140 от тях бяха вятър“.