Музикални хроники: Ричи Блекмор – гениалният китарист със зъл нрав
Той е безспорен бог на китарата, както и един от хората с най-проблемни характери в историята на рокендрола.
След пет десетилетия, в които дефинира представите за китарата в рока и метъла с Deep Purple, Rainbow и Blackmore’s Night, британецът е легенда с безброй скандални истории зад гърба си, а враждата му с певеца на Purple Иън Гилън е сред най-знаковите в жанра.
Тя става толкова ожесточена, че в един момент Ричи Блекмор реално разкрива план да издебне и да пребие Гилън заедно с банда приятели.
„Ще го набием, но няма да знае, че съм аз“, невъзмутимо отсича китаристът, макар че камерата е пред лицето му.
Такъв характер е Ричи, че човек не е сигурен дали просто се е самозабравил, или притежава най-сухото чувство за хумор, съществувало някога. Не знаем какво да мислим и когато музикантът споделя за детството си и описва майка си като „циганка, която правеше магии на хората“.
„Научих от нея разни проклятия и суеверия, как да чета мислите на останалите. А баща ми работеше на летището“. В по-философски аспект, Блекмор е признавал, че мисли повече за смъртта, отколкото за живота. „Смятам, че смъртта е много важна. Струва ми се, че ще се случи на всички ни“, отбелязва той, преди да поясни: „Е, поне на повечето от нас. Някои може и да се измъкнат“.
Ричард Хю Блекмор е роден през 1945 г. в западното английско градче Уестън, но е отгледан в Хестън, предградие на Западен Лондон. Когато е някъде на 12 години, момчето получава от родителите си първата си китара, струвала 5 паунда. С нея обаче му е поставено неотменно условие от баща му – да посещава уроци по класическа китара, за да е сигурно, че ще подходи сериозно към инструмента. И това наистина се случва. Иначе Ричи сам се определя като посредствен ученик и признава, че не се е интересувал какво мислят учителите му за неговото представяне по предметите – стига да го признаят за голям китарист.
Обучението по класическа китара не му е достатъчно и той сам си намира велик учител. Блекмор открива, че Големия Джим Съливан живее наблизо и скоро вече тропа на вратата на един от своите идоли, за да го моли за уроци с широко отворени очи и китара в ръка. Съливан се съгласява и го научава, че всеки китарист може да повтаря като папагал солата, които други преди него са записали. Великият китарист обаче създава свои собствени.
Не след дълго Ричи Блекмор вече свири в групи и спестява пари, за да си купи истинска електрическа китара. Обикаля доста състави, навлиза в бранша и като сесиен музикант, а през 1967 г. започва да намира себе си в бандата Roundabout, която бързо се преобразува в Deep Purple.
Великата банда остава завинаги в историята като един от пионерите на модерния хард рок и хеви метъл, създава и купища незабравими песни като Child In Time, Burn, Smoke on the Water, Soldier of Fortune и още много други. Именно в редиците на Purple Блекмор се оформя като виртуозен и иновативен китарист с невероятно чувство за фраза и ритъм, както и с неповторимо докосване на струните и неизменно влияние от класическата музика. Повечето свидетелства от периода му в групата наблягат и на неговата раздразнителност и откровена враждебност.
Характерът на китариста води до остри конфликти паралелно с шеметните успехи. И кавгите, и успехите продължават дори след напускането на вокалиста Гилън и басиста Роджър Глоувър. Техните места се заемат от не по-малко талантливи музиканти – Дейвид Ковърдейл и Глен Хюз, които на свой ред се превръщат в рок легенди. С фамозен барабанист като Иън Пейс и също толкова зашеметяващ кийбордист в лицето на Джон Лорд, в онези години Deep Purple са същински дрийм тим. Скандалните прояви на Ричи обаче се превръщат в нещо обичайно.
Показателен е завършекът на американското турне през 1974 г. Заради отсъстие на друга от групите на фестивал в Калифорния, Deep Purple са карани от организаторите да свирят по-рано и да се откажат от позицията си на хедлайнери. Разгневеният Блекмор започва да троши всичко на сцената след изпълнението, а накрая даже пали огън, докато публиката е в екстаз.
Полицията обаче пристига и всички от Purple се измъкват от ченгетата в последния момент благодарение на частен самолет, нает от тях срещу фантастична сума специално за турнето. „Мрачният крал на хард рок китарата“ – така е известен Ричи Блекмор в годините на световна слава. Той обаче се уморява от Deep Purple, или ако вярваме на неговата версия – писва му от все по-мързеливите колеги и липсата на нови идеи. В средата на 70-те той напуска бандата и основава Rainbow, която също влиза в златните хард рок списъци след бързо израстване до върховете с титаничния глас на вокалиста Рони Джеймс Дио. Но наред с успехите, съставът на групата се сменя често, тъй като Блекмор не се церемони да уволнява наред – „Никой никога не е напускал Rainbow“, казва той, докато сменя петима различни певци, седмина басисти, седмина барабанисти и седмина кийбордисти.
Популярността на Rainbow достига дотам, че да се сравнява с тази на Deep Purple, но и този път Блекмор се уморява и опитва да съживи Purple в мечтания състав с Гилън, Лорд и Пейс.
Двамата с Гилън обаче отново напълно се изпокарват, а после Блекмор възражда и Rainbow за един албум в началото на 90-те. Още в края на предното десетилетие животът му е озарен от нова любов – 18-годишната поетеса и певица Кандис Найт. Разликата между двамата от 26 години не им пречи да сключат стабилна връзка, която продължава и до днес.
Любовта им ражда и творчески резултати от 1997 г. нататък, когато се появява фолк групата Blackmore’s Night, изпълняваща акустични балади с духови, класически и фолклорни инструменти. От 2015 г. нататък китаристът събра и нов състав на Rainbow, за да докаже, че рокаджийският му дух все още си е там, силен колкото и преди.
Обичан и мразен от хората, с които е споделял сцените, днес той не спира да свири и на 76 години си е гарантирал място сред най-великите китаристи от златните години на рока.
Както и сред най-противоречивите личности на музикалната сцена.
