„Преживяванията близо до смъртта“ всъщност не са халюцинации

Ослепителна светлина, ангелски хорове, животa на лента – всички знаем какво би трябвало да ни се случва в моментите, когато сме „близо до смъртта“.

От научна гледна точка обаче тези моменти на близост до смъртта са доста зле дефинирани. Попитайте невролог или друг лекар, например, какво е преживяване близо до смъртта или какво означава то и ще едва ли ще получите конкретен отговор (или пък ще получите редица различни отговори). Тоест, необходими са допълнителни изследвания…

Ето защо сега учени от широк спектър от дисциплини публикуваха ново изявление за консенсус относно тази тематика. Публикуваната в Annals of the New York Academy of Sciences статия е първото рецензирано изявление за научното изследване на смъртта и е предназначено да „предостави прозрения за потенциалните механизми, етични последици и методологични съображения за систематично изследване“ и „определяне на проблеми и противоречия“ в областта на изследването.

Изявлението идва в критичен момент, тъй като „смъртта“ през 21 век не е същото като смъртта дори преди сто години.

„Да си „необратимо мъртъв“ зависи от технологията“, пише Андерс Сандбърг, научен сътрудник в Института за бъдещето на човечеството на Оксфордския университет, през 2016 г.

„Дълго време липсата на дишане и пулс са се смятали за отличителни белези на смъртта. Докато методите за реанимация не се подобряват и днес жертвите на удавяне, например, които страдат от екстремна хипотермия, липса на кислород и липса на пулс и дишане в продължение на няколко часа, могат да бъдат съживени (с малко късмет и някои тежки медицински интервенции).

„Дори да нямаш сърце не означава задължително, че си мъртъв, ако си на масата на хирурга и ти правят трансплантация“, посочи той.

Сандбърг не е участвал в изследването, но той засяга същността на проблема: съвременната медицина коренно променя начина, по който мислим за смъртта.

„Сърдечният арест не е сърдечен удар“, обяснява в изявление Сам Парния, директор на отдела за критични грижи и реанимация към Медицинския факултет на NYU Grossman и водещ автор на новата статия.

„То е последният стадий на болест или събитие, което кара човек да умре“, продължава той. „Появата на кардио-пулмонарната (белодробна) първа помощ ни показва, че смъртта не е абсолютно състояние, а е процес, който потенциално може да бъде обърнат при някои хора дори след като е започнал.“

Всъщност, посочват изследователите, доказателствата сочат, че нито физиологичните, нито когнитивните процеси завършват в „точката на смъртта“ – и докато научните изследвания досега не са успели да докажат реалността на преживяванията близко до смъртта, те не могат и да ги опровергаят.

Забележителното е, че тези преживявания – от които има стотици милиони от култури по целия свят – са системно описвани по близък или направо един и същ начин. Най-общо казано, едно средно преживяване близо до смъртта включва първо чувство на отделяне от тялото и повишено чувство за съзнание и разпознаване на смъртта; следва, усещане за пътуване към някаква дестинация, после смислен и целенасочен анализ на собствените действия, намерения и мисли спрямо останалите хора през целия ни живот; след това чувство като на място, което се усеща като „дом“, преди най-накрая да се върнем в реалния свят (и вероятно да облекчим парамедиците).

Макар че това може да звучи доста психеделично и халюциногенно, ние също така знаем, че преживяванията близо до смъртта нямат много общо с халюцинациите, илюзиите или преживяванията, предизвикани от психеделични наркотици – въпреки че те често водят до същия вид положителна дългосрочна психологическа трансформация, която последните проучвания свързват с употребата на вещества като псилоцибин.

„Това, което дава възможност за научно изследване на смъртта, е, че мозъчните клетки не се увреждат необратимо в рамките на минути след недостиг на кислород, когато сърцето спре“, обяснява Парния. „Вместо това те собствено „умират“ за часове време. Това позволява на учените обективно да изследват физиологичните и психическите събития, които се случват във връзка със смъртта.“

Съвременната наука вече ни дава представа за част от този опит: електроенцефалографията показват, например, появата на гама активност и електрически пикове във връзка със смъртта – явление, обикновено свързано с повишена алармираност. Може ли това да е отговорно за „повишените състояния на съзнанието и разпознаването на смъртта“, които изпитват тези, на които наближава края? С бъдещи изследвания, надяват се Парния и колегите му, един ден ще знаем отговора със сигурност.

„Малко изследвания са поглеждали какво се случва, когато умрем, по обективен и научен начин“, казва Сам Парния.

„Нашият доклад предлага интригуващи прозрения за това как работи съзнанието на хората и може да проправи пътя за по-нататъшни изследвания.“