Пъклената история на Демогоргона
В първия епизод на хитовия сериал на Netflix „Stranger things“ четири момчета – Дъстин, Лукас, Уил и Майк – седят около маса в мазе и играят популярната настолна игра „Dungeons & Dragons“. Нощ е и витае усещане за надвиснала прокоба, втълпено от началото на сериала само няколко секунди по-рано, когато учен в лаборатория става жертва на невидимо същество, което го преследва по коридорите на мистериозно правителствено съоръжение.
Изведнъж Майк, който ръководи играта, вкарва в играта най-страшното чудовище – това, от което останалите играчи се страхуват най-много.
„Демогоргонът!“ Майк изкрещява и удря върху масата пластмасовата фигурка на чудовището.
Венерина мухоловка
Както феновете на сериала добре знаят, Демогоргонът не е просто страшен враг от популярна ролева игра. Това е и името, което момчетата дават на съществото, което излиза от Горната страна на света, отвлича Уил и тероризира малкото градче Хокинс в щата Индиана.
Това зло има дълга история. Всъщност „Stranger things“ е едва последното от цяла поредица романи, епични поеми и други произведения от изминалите векове, които споменават ужасяващото му име.
Още от Средновековието той е характеризиран като могъщ демон: в „Изгубеният рай“, епическата поема на Джон Милтън от 1667 г. за грехопадението на човека, Демогоргон е „страшното име“, а в по-ранното произведение на Милтън „Проклятие 1“ той е описан като родоначалник на всички богове в древната митология. В „Трагичната история за живота и смъртта на доктор Фауст“ на Кристофър Марлоу, написана около 1590 г., докторът се позовава на името на Демогоргон, докато призовава демона Мефистофел. Едмънд Спенсър в алегоричната си поема „Кралицата на феите“ пък го описва като един от владетелите на ада, който живее „Долу в дъното на дълбоката бездна… Далеч от погледа на боговете и райския блян“, а в „Моби Дик“ Старбък нарича белия кит „демогоргон“ пред езическия екипаж на „Пекод“. Бързо напред, повече от 100 години, и виждаме, че Хънтър С. Томпсън споменава името на Демогоргона в „Дневникът на рома“.
Но главната роля на това същество идва през 1820 г. в „Освободеният Прометей“ на Пърси Биш Шели, в която той сваля Юпитер, царя на боговете, и освобождава главния герой от 3000 години мъчения. Романтичният поет си представя Демогоргона не като същество, а като тъмен, безформен бог, който живее в пещера дълбоко в подземния свят.
Аз виждам страшен мрак,
изпълнил трона с мощ — лъчи от мрака
наоколо отправят се, тъй както
от обедното слънце светлина,
непоносима за окото и без форма.
Той няма фигура лице и очертания,
и все пак се усеща, че живее,
че жив е дух!
Демогоргонът е толкова могъщ, че надхвърля физическата форма и подобно на средновековния Волдемор е твърде страшно име, за да бъде изречено или изписано.
С играта „Dungeons & Dragons“ чудовището най-накрая придобива вид: Високо 5,5 метра, то има люспесто, влечугоподобно тяло, ръце с пипала и две гигантски глави. То може да омагьосва, да хипнотизира, да изсмуква жизнената сила или да ви разболее смъртоносно. Наричат го „Принцът на демоните“.
В сериала Демогоргонът обаче се превръща в нещо различно – тъмно, извратено същество, наподобяващо кръстоска между върколак и венерина мухоловка. Господар на подземния свят? Може би не. Но със своята неземна заплаха и място на произход – сумрачна, паралелна вселена, в която малки частици се въртят като падащ сняг – създанието си е напълно класически Демогоргон.
Демиург – същество с глава на лъв и тяло на змия
Но кой всъщност го е създал? Най-старото известно ни споменаване идва от една древна печатна грешка. В коментар от V в. към епос на римския поет Стаций християнският учен Лактанций Плацид споменава „Демогоргон, върховният бог, чието име не е позволено да се знае“. Звучи страшно, но днес учените смятат, че „Демогоргон“ на Плацид е неправилно тълкуване на гръцката дума за демиург, създателя на физическия свят. В името фигурират и горгоните от гръцката митология – трите сестри със змии вместо коси, най-известната от които е Медуза.
През XIV в. италианският писател Джовани Бокачо включва Демогоргона в своята генеалогия на митичните същества „Genealogia deorum gentilium“ и така му осигурява място в културния лексикон.
Името си е име, но по-важното е какво означава то. В този случай изглежда означава страх от неизвестното и очарование по отвъдните царства. „Stranger Things“ може и да е любовно писмо към 80-те години, но мародерския демон в него продължава една дълголетна легенда.
