Откриха ли археолозите Ноевия ковчег
В Турция има геоложко образувание, за което някои смятат, че може да е мястото, където легендарният Ноев ковчег е спрял след библейския потоп. Сега екип, който извършва разкопки в района, смята, че разполага с доказателства, които потвърждават това. Но преди всички да се развълнуваме, дали откритието всъщност е толкова убедително, колкото твърдят?
Според Книгата Битие, след като водите на потопа, който удавил всички зли и грешни души на Земята, накрая се оттеглили, ковчегът – в който били Ной, семейството му и двойките животни – спрял на върха на планината Арарат.
Голям Арарат с манастира Хор Вирап в Армения на преден план
Твърди се, че самият ковчег бил дълъг 300 лакътя, широк 50 лакътя и висок 30 лакътя, което в превод означава около 134 x 22 x 13 метра. Има различни нумерологични причини за тези размери, но ако те са били реални, то ковчегът би бил огромен. Със сигурност в такъв случай нещо толкова монументално би оставило ясни археологически доказателства за съществуването си – нали така?
Именно тук в картинката се появява образуванието Дурупинар. Формацията се намира в Догубаязит, в провинция Агри, Турция, и е смятана за потенциалното място за почивка на библейската лодка още от идентифицирането му през 1956 г. Защо? Защото има необичайна вдлъбнатина, която изглежда сякаш би могла да бъде направена от нещо голямо и с формата на ковчег.
През десетилетията различни хора твърдят, че са открили доказали, че дилувиалният** кораб наистина е причинил тази форма. Сега екип, който търси ковчега от 2021 г. насам, смята, че е открил още повече доказателства.
Екипът, съставен от турски и американски изследователи, анализира скални и почвени проби, за които се смята, че съдържат останки от кораба. Според работата им в почвата се виждат следи от глинени материали, морски вещества и морски живот от периода между 5000 и 3000 г. пр. н. е. Това, твърди Фарук Кая, заместник-ректор и професор от университета Ибрахим Чечен, показва, че по времето, когато се предполага, че е настъпил библейският потоп, в планините е имало човешка дейност.
„Известно е, че наводнението на пророка Ной се е случило преди 5000 години“, казва Кая пред Daily Mail. ‘По отношение на датировката се посочва, че в този регион също е имало живот. Това се разкрива в резултатите от лабораторните изследвания.“
Доказателствата за човешка дейност обаче не са равни на доказателствата за катаклизмичен потоп или за наличието на огромна дървена лодка. Това само по себе си би трябвало да накара хората да се замислят – но въобще цялата идея, че формацията Дурупинар е мястото, където е почивал ковчегът, е доказана многократно като невярна.
Въпреки че може да изглежда във формата на голям плавателен съд за онези, които се надяват на физически знаци за библейската реалност, образуванието всъщност е напълно естествено; а появата му е напълно случайна. Това е доказано многократно от археолозите. Освен това няма геоложки данни за глобален потоп, подобен на този, който се споменава в Библията или други религиозни текстове.
Със сигурност темата за големия потоп предхожда появата на Библията и то значително. Вероятно тя е по-късна версия на месопотамската история за потопа, спомената в епоса за Гилгамеш. Съществуват някои доказателства, че преди около 7500 години около Средиземно и Черно море може да се е случило по-локално наводнение, което да е вдъхновило тези истории, но дори и това твърдение е спорно.
В крайна сметка търсенето на Ноевия ковчег се сблъсква със същите проблеми като търсенето на Атлантида. И двете се основават на търсене на доказателства за нещо, което няма никаква основа извън конкретни митологии. Търсенето на такива доказателства може да заслепи хората за цялата картинка, докато те се фокусират единствено върху неща, които доказват техните убеждения. Разбира се, може да ни се иска да кажем, че подобни неща е възможно да са някъде там и да чакат да бъдат открити, но заобикалящите ги доказателства за съществуването им показват, че това е изключително малко вероятно.
_______
**делувий – земни пластове, които са наносни или утаечни, донесени от водата при дъждове или от свличания по планинските склонове.
