Оказва се, че хората светим в тъмното

Знаем, че има редица живи организми, които светят благодарение на биолуминесценцията, но те като че ли са най-вече от морските дълбини и по-малко от сушата. Затова може би ще се изненадате, когато научите, че и хората също светим. Просто е много, много, много слабо.

Откритието е направено от изследователи в проучване от 2009 г., които са използвали невероятно чувствителни камери, за да наблюдават ефективно съня на голи хора. Малко неловко звучи, разбира се, но всеки случай така се хвърля светлина върху светлината, която хвърляме.

„Човешкото тяло буквално блести“, пишат авторите на изследването. А защо не можем да го видим? „Интензитетът на светлината, излъчвана от тялото, е 1000 пъти по-нисък от чувствителността на невъоръжените ни очи.“

Ефектът е наблюдаван при петима мъже на около 20 години, които са били подложени на нормални условия на светло и тъмно и са били поканени периодично да подремнат пред камера със Елемент със зарядна връзка (ЕЗВ; на англ. ез. Charge-Coupled Device – зарядо-свързан прибор), която може да открива светлина дори в количество от само един фотон. Изследователите отбелязват, че камерата е трябвало да работи при -120 °C, но за щастие участниците не са били подложени на същите условия.

Въпреки това от тях редовно са вземани проби от слюнката за измерване на нивата на кортизол и са проверявани температурата на повърхността и устната им кухина преди и след измерването на фотоните. Кортизолът е биомаркер на ендогенните циркадни ритми, които изследователите са искали да проследят, за да могат да ги сравнят с евентуалните промени, наблюдавани на фотоапарата.

Изглежда, че начинът, по който сияем, наистина се променя в хода на деня, а най-много светят лицата ни. Що се отнася до това какво предизвиква тази промяна – вероятно всичко се дължи на циркадните ни ритми.

Хронобиологията е клон на науката, който изучава цикличните физиологични явления, и е установено, че циркадният часовник е основният регулатор на метаболизма. Виждаме го по начина, по който изгаряме глюкоза и консумираме кислород, като и в двата случая – твърдят изследователите – се наблюдават стабилни ритми в главния циркаден център на бозайниците.

„Електроцентрала“ на клетката, добрата стара митохондрия, освобождава малки количества реактивни кислородни видове (РКВ, силно реактивни химикали от кислород) като страничен продукт, докато произвежда енергията, необходима за поддържането на живота ни. Тези химикали реагират с молекули, включително протеини, липиди и флуорофори, чиито възбудени състояния излъчват биофотони, и така „човешкото тяло блести в ритъма на циркадния часовник“.