Няколко от най-големите деликатеси в историята
1. Пай от варени плъхове
Лакомство за богати и бедни през викторианския период
Паят с плъхове е ястие, което завладя всички класовете във викторианска Великобритания. Рецепта на деликатеса от северната част на Англия, публикувана във вестник Sheffield Independent на 22 април 1879 г., предлага да се приготви по същия начин като заешки пай. На плъховете трябва да бъдат отстранени опашките и кожата, съветва авторът, преди да бъдат одрани, измити и нарязани на четири парчета. Препоръчва се също месото да се комбинира с малко свинска мазнина, след което да бъде затворено в сладкиша, за да се получи нещо като желе като аспик. Понякога плъховете се пържат в горещо масло, за да се премахнат всички косми, или може да се сварят.
Тритомникът от 1880 г. „Мери Анерли – приказка от Йоркшир“ предоставя допълнителни доказателства, че пайовете с плъхове наистина са консумирани в този регион. Един от героите на книгата, който току-що се е завръща у дома от войната, обявява, че няма да яде пая с плъхове, който жена му е приготвила за семейството – ястие толкова ниско, че той сравнява яденето му с това, да е „прасе в пивоварна, което гняви зърно“.
2. Кокентрайс
Комбинация от глава на прасе и тяло на пиле, на която се радват кралските семейства
За да впечатли краля на Франция, Хенри VIII харчи 5 милиона паунда за пиршество, което включва 2000 овце, 1000 пилета и делфин. Има много ястия, които са създадени специално да изумяват, от които някои забележителни примери използват техниката „ангажиране“: метод на готвене, при който останките на едно животно се натъпкват в тези на друго.
„Възглавницата на Пандора“ например е обезкостена гъска, напълнена с обезкостено пиле, което е напълнено с обезкостен фазан, който от своя страна е напълнен с обезкостено пъдпъдък. „Печено Истинска любов“ включва 12 птици – по една за всеки ден на Коледа – и съдържа пуйка, гъска, пиле, фазан, яребица, гълъб, няколко вида патици, пусен, токачки и пъдпъдъци, гарнирани с билки и с плодова плънка.
3. Телешки мозък с яйца и карантия
По римско време това е било удоволствие за небцето
Римската кухня може да бъде много практична и вкусна, но тя има и друга страна. Не всеки ще се развълнува на варено фламинго, съсели и медузи, които присъстват в книгата за готварство, известна като Апиций (която е написана от автор със същото име). Творбата е разделена на 10 книги или раздели като всека има тема: например, третата книга е посветена на градинските продукти и в нея може да се намери чудесен пикантен дресинг за марули, който „наподобява енергичната римска търговия с Индия“. Сред по-сложните рецепти в четвъртата книга е и една, която изисква мозъци.
Както е указано в рецептата, половин телешки мозък се задушава, след като се премахнат по-влакнестите части. Пържат се яйца и се накисва предварително осолена риба. Сосът е от сладко вино, подправено със смлян пипер, ситно нарязан люляк и рута и се сгъстява с нишесте. Последната съставка са пилешките вътрешности. Нарязват се на кубчета фино мозъците и яйцата. След това се добавят пилешките вътрешности. Поставят се в кръгла чиния за сервиране, натрошава се солената риба и се слага на купчинка в центъра. Накрая се залива със соса.
4. Бадемов таралеж
Допълнение към оръжейницата на домакинята през джорджианския период
„Hedge-Hog“ от бестселъра на английската кулинарна писателка Хана Глас от 1747 г. „Изкуството на готварството – ясно и лесно“ е блюдо от бадемова паста, забъркан от жълтъците на 12 яйца, сметана, захар, бадеми и масло. Ароматизиран е с типичните вкусове от Джорджианската епоха – вода от портокалови цветя и вино – и може би оцветен с тинктура от шафран или сок от киселец. Пастата се извайва във форма на таралеж от експертен готвач, като му се слагат бадеми за шипове и касис за очи и може би плава върху езеро от желе от телешки кракa.
Когато Хана Глас го описва като „красиво странично блюдо към второто ястие, или в средата за вечерята“, тя има предвид, че това ще бъде едно ястие от много, сладки и солени вкусове. Сервирано с първото или второто ястие, то също така трябва да бъде поставено по точно определен начин на масата, за да има ефект върху вечерящите, докато те се придвижват към трапезата.
