Най-странните езици на планетата

Вследствие на културната глобализация и световната търговия нашите езици стават все по-хомогенни и днес почти половината от населението на света говори само един от осемте най-разпространени езика. Въпреки това в момента все още се говорят и пишат около 7000 езика, много от които са невероятно уникални и удивително причудливи.

Ето някои от тях:

Баски

Баският език е един от най-уникалните езици, които се говорят и до днес в Европа. Известен още като еускара, езикът се ползва в Страната на баските – регион в западния край на Пиренейските планини между границите на Франция и Испания.

Той се смята за изключително уникален, тъй като е възникнал от напълно отделен клон на родословното дърво от всеки друг език, използван понастоящем на Земята. От английския и испанския до хиндуисткия и руския език – преобладаващата част от Европа и значителна част от Азия говорят индоевропейски езици.

Баският обаче произхожда от времето преди тези езици да завладеят голяма част от Европа. И напук на всичко той успява да оцелее след езиковата инвазия като дори остава сравнително непроменен.

От около 2,2 млн. жители на Страната на баските приблизително 1/3 го говорят днес. По-голямата част от населението ползва френски или испански в ежедневните си контакти. За средностатистическия испанец или французин обаче езикът е почти напълно неразбираем.

Пирахски

Пирахският е местен език, говорен по поречието на река Майси в района на Амазонка в Бразилия, който често привлича вниманието на лингвистите. Той има само 8 съгласни и 3 гласни, което само по себе си е невероятно в сравнение с други езици.

Отчасти е необичаен и, защото тонът на гласа е също толкова важен, колкото съгласните и гласните звуци в думите им. Съществуват няколко други тонални езика, като виетнамския и китайския, но пирахския го извежда на съвсем друго ниво.

Само един пример: думата за приятел и враг е една и съща, но тонът на изговоренето ѝ определя как ще бъде интерпретирана. Също така няма думи за цветове или числа. Вместо да кажат нещо като „седем“, те го описват по начин, който свободно се превежда като нещо от рода на „малко по-голямо количество“.

Силбо Гомеро

Силбо Гомеро е свирещ език, използван от някои жители на остров Ла Гомера на Канарските острови в Испания. Възниква като начин за общуване на огромни разстояния през дълбоките оврази и тесни долини на острова, тъй като звукът се разпространява много по-далеч (и с по-малко усилия), отколкото викането. Благодарение на това, той е и полезен инструмент за публична комуникация.

Може да звучи като прост метод, но опитните „оратори“ могат да предадат изненадващо много информация с тези звуци.

Силбо Гомеро се използва само в специфичен контекст и никой не би го сметнал за свой майчин език. Въпреки това се смята, че около 20 000 души на остров Ла Гомера могат да разбират поне части от него.

Таа (ǃXóõ)

Таа (ǃXóõ) е един от малкото африкански езици, които използват цъкащи звуци. Той вероятно е най-сложният от тях, като обхваща 160 различни фонеми (звукови единици в определен език), 110 от които са съставени от цъкащи звуци. За контекст, средният брой на характерните речеви звуци в световните езици е около 25-30.

Днес това е изключително слаборазпространен език, който се говори от едва около 3000 души в някои части на Ботсвана и Намибия.

Пормпурауски

Пормпурауският е език, говорен от местна общност от област в рамките на днешен Куинсланд, Австралия.

Това е интересен език, просто защото в него изобщо няма термини, които да се отнасят до „ляво“ или „дясно“. Вместо това се използват понятията „север“, „юг“, „изток“ и „запад“. Изследванията показват, че историите, разказвани от народа пормпурау, използват поток на времето, който за нас би бил много непознат: времето тече от ляво надясно, когато човек е обърнат на юг, от дясно наляво, когато е обърнат на север, към тялото, когато е обърнат на изток, и далеч от тялото, когато е обърнат на запад…

Есперанто

Първият учебник по есперанто, публикуван във Варшава през 1887 година.

Есперанто е разработен в края на XIX в. в опит да се създаде универсален втори език за международна комуникация. Езикът е замислен като неутрален и лесен за усвояване, като лексиката произлиза предимно от множество европейски езици.

Някои основни думи на есперанто са „saluton“, което означава „здравей“, и „dankon“, което означава „благодаря“.

Така конструираният език предизвиква голям интерес през 20. век, но в крайна сметка не се налага и днес, макар на него говорят по-малко от 2 милиона души, той до голяма степен е изчезнал от общественото съзнание.

Нушуски

Нушуският е език, използван изключително от жени. Той е разработен преди около 400 години от етническите жени от племето яо в окръг Дзянюн в Южен Китай като средство за общуване помежду им, без мъжете да ги разбират. Свободно преведено на днешния китайски език като „женска писменост“, това е единствената писменост в света, създадена и използвана изключително от жени.

„Жените са използвали писмеността си, за да разказват истории, да се утешават взаимно, да пеят за скръбта и да изразяват възхищението си“, обяснява Джао Лимин, професор в университета „Цинхуа“ в Пекин, който от десетилетия изучава нушуския.

„Съдържанието на произведенията на този език идва от ежедневието на жените – брак, семейство, социални контакти, анекдоти, песни и гатанки. Те са богати на народни обичаи и са важни за изучаването на лингвистиката, граматиката, археологията, антропологията и други хуманитарни и социални науки“, допълва Джао.

През XX в. езикът изчезва, но има опити за възраждане му.

Микстекски (чалкатонго)

Компютърните лингвисти използват данни от Световния атлас на езиковите структури, за да установят кои езици имат най-голям брой характеристики, които се различават най-много от другите езици. На първо място попада микстекският (чалкатонго), говорен само от 6000 души от коренното население микстеки в днешно Мексико.

Една от най-специфичните му особености е, че в него няма никакъв начин за разграничаване на въпроси и твърдения. Например твърдения като „Добре ли си?“ и „Добре си“ звучат абсолютно еднакво.

Възлите на инките

Въпреки че технически не е език, кипу понякога се смята за писмена система и заслужава да бъде спомената във всяка статия за интересни езикови системи. Тя включва поредица от цветни въжета, които се връзват на възли в определени точки, за да означават цифрова информация.

Те била използвана от инките при липса на възможност за писане и е служела предимно за документиране на числа, малко като абак, за целите на данъчните регистри, преброяването на населението и военната организация. Някои обаче твърдят, че кипу може да е било използвано и за кодиране на отдавна изгубени истории, митове и песни.