Най-големият музикален инструмент в света
Роялите са доста големи и са нещо като обикновеното пиано, но за хора с големи къщи. Но най-големият инструмент в света далеч ги превъзхожда – той заема площ от 15 декара в пещера.
Пещерата е открита за първи път на 13 август 1878 г. от железаря Андрю Кембъл и неговия племенник. Изследвайки пещерите – най-големите в източната част на САЩ – двамата се озовали пред огромно пространство от сталактити и сталагмити, осветено само от собствените им свещи. „Смело може да се каже – гласи доклад на Смитсониън от 1880 г., – че вероятно няма друга пещера в света, която да е по-цялостно и богато украсена със сталактити и сталагмити, отколкото тази в Лурей.“
Формирането ѝ е започнало преди стотици милиони години, когато районът е бил част от древно морско дъно. С течение на времето седиментите се уплътняват и образуват варовика, известен като доломит. Когато преди 300-500 млн. години два континента се сблъскват, образувайки Апалачите, скалата е изтласкана нагоре и се превръща в района, известен днес като „Пещерни хълмове“. Пещерите са се образували, когато киселинната вода се е просмукала през пукнатини в скалата, преди сталактитите и сталагмитите да израснат от калциевия карбонат, отложен от водните капки.
Скоро след откриването на пещерата хората започват да забелязват акустичните ѝ свойства, като в книга за нея от 1880 г. се съобщава, че вътре вече се провеждат концерти.
„Оркестърът на Лурей със своите инструменти е осигурявал необходимата музика“, се казва в книгата. „Както може да си представите, ефектът беше едновременно поразителен и странен. Блестящите светлини осветиха Балната зала по най-добрия начин, а музиката отекваше силно напред-назад из Залата на гигантите.“
За музикалния инструмент, в който ще се превърне пещерата, авторът отбелязва, че сталактитите „когато гидът леко ги удари с пръст, издават ноти с очарователна сладост“.
Години по-късно, през 1954 г., математикът и инженер по електроника Лиланд Спринкъл и синът му обикалят пещерите, когато екскурзоводът демонстрира, че тези сталактити с различни размери издават различни тонове.
Вместо да си помисли „я, колко готино“ и да продължи живота си като всички други туристи, той решава да направи най-големия музикален инструмент в света.
„Големият орган от сталактити“ се появява след като Спринкъл прекарва три години във внимателно остъргване на сталактитите в цялата пещера, за да произвеждат правилните тонове. 2 от 37-те вече са били с перфектния тон. След това той създава система, при която натискането на клавишите на орган изпраща електрически сигнал към чукче, карайки го да удари съответния сталактит.
Резултатът е доста невероятен и силно променлив в зависимост от това къде сте застанали в пещерата.
„Акустиката в една пещера не е хомогенна“, казва археоакустикът Дейвид Лубман пред PBS през 2017 г. „Има места, където изобщо не е много пространствена, а на други места е по-пространствена. Колкото по-пореста или неравна е стената на пещерата, толкова по-малко ехо ще има звукът“.
Инструментът не е лесен за свирене, тъй като между натискането на нотата от страна на свиреца и чуването ѝ минава почти секунда. На всичкото отгоре сталактитите са разпръснати из цялата пещера, което прави времето, необходимо за достигане на самия звук до органиста, променливо. Вместо музикантите да бъдат подложени на този кошмар, инструментът вече е автоматизиран и сам свири за туристите.
