Музикални хроники: Whitesnake презаписват Here I Go Again 5 г. по-късно, за да я превърнат в хит
Whitesnake е легендарно име за феновете на хард рока, но не всеки е запознат с особената история на групата.
В някакъв смисъл могат да бъдат обособени две съвсем отделни превъплъщения на Whitesnake още през първото десетилетие от съществуването на състава. Едното от тях е блус рок формацията, сформирана от Дейвид Ковърдейл през март 1978 г. Второто е промененият състав, събран от големия вокалист в стремежа му да завладее американския пазар от средата на 80-те нататък.
И двете версии са изключителни и заслужават огромно уважение, но музикално имат големи разминавания. Ранните Whitesnake са подбрани от Ковърдейл заради музикалната им експертиза и съвместимите им характери. Но основните китаристи Бърни Марсдън и Мик Муди вече са си тръгнали през 1984 г., когато албумът Slide It In е издаден в Щатите.
Тогава в Whitesnake свири атрактивният бивш китарист на Thin Lizzy Джон Сайкс. Басистът Нийл Мъри е нает отново и поне малко доближава групата до класическия ѝ състав, смятан от някои за ненадминат. Но Whitesnake вече е по-различна група и атаката на американския пазар се оказва успешна най-вече благодарение на две всеизвестни и до днес песни.
Втората от тях е Fool For Your Loving от 1980-а, същински рок химн, презаписан по противоречив начин 9 години по-късно с друг велик китарист – Стив Вай, който не се оказва особено подходящ за бандата. Безспорно обаче песента, с която Whitesnake избухва в Америка е Here I Go Again. Сингълът се появява още в петия албум Saints & Sinners през 1982 г. и не стига по-напред от 34-то място във Великобритания.
Но пет години по-късно звукозаписната компания иска от Ковърдейл и останалите водещ сингъл за Щатите от новия албум – и така възниква преработената версия на Here I Go Again, оглавила класациите отвъд Океана. До ден днешен тя е една от най-често пусканите рок класики, включително и в България, и заради неугасващия си хитов потенциал даже се е превърнала в тотално клише за жанра.
Песента определено има странна съдба и заживява втори живот, когато бива презаписана. Всъщност версията, която покорява класациите не е тази, която се появява в албума Whitesnake от 1987-а, а отделен „радио микс“ – също различен презапис с променено интро и дължина под 4 минути. Тогава Бърни Марсдън, съавтор на Here I Go Again заедно с Ковърдейл, вече от няколко години не е част от Whitesnake.
Но как точно е възникнала композицията? Съществуват няколко противоречащи си истории и самият Марсдън трябва да внесе яснота коя е вярната.
„Четох, че аз и Дейвид сме я написали след разпадането на брака му или че съм я измислил на кораб във Венецуела, което винаги ме е озадачавало. Всъщност тя възникна като едно демо на два канала в старата ми къща в Бъкингам. Имаше я първата фраза ‘I don’t know where I’m going’, припева и китарния риф. Вече съществуваше към края на сесиите от предния албум Come an’ Get It, опитахме да я запишем по време на сесиите в студиото Rock City в Шепъртън. Но едва при сесиите в замъка Клиъруел песента наистина се оформи“, разказва Марсдън.
Китаристът си спомня, че когато чува идеята му, Ковърдейл „изчезва с касетата“ и завършва текста само около час по-късно. Тогава обаче Whitesnake се намират в тежък период и въпреки очевидния потенциал на Here I Go Again, работата по албума Saints & Sinners протича изключително напрегнато. Ковърдейл не е никак доволен от състава и в един момент даже е готов да се откаже от групата заради отношението на останалите и липсата на достатъчно големи амбиции.
В резултат Мик Муди напуска, в един момент и хонорарите в бандата са замразени. Когато албум №5 излиза през лятото на 1982 г., Муди вече е върнат, а Марсдън е заменен от бившия китарист на Trapeze Мел Гали. „Saints & Sinners наистина беше реализиран при много трудно обстоятелства, особено когато Мики напусна“, признава Марсдън. „Но е забележително добър албум. Жалко, че никой освен Дейвид не получи пълно признание за приноса си към композициите“.
Китаристът споделя още един любопитен факт: Мик Муди винаги ще съжалява, че не е допринесъл за композицията на Here I Go Again, макар че е бил помолен да го направи. Така само Марсдън и Ковърдейл получават авторски отчисления от вечния хит.
„Помолих го да ми помогне за средната част, но той искаше да си гледа мача. Сега Мики изчислява, че би могъл да купи Челси, ако ми беше отделил онези 90 минути“, смее се Марсдън. Китаристът безмилостно осмива презаписаната версия на Fool For Your Loving със Стив Вай, но харесва по-късната преработка на Here I Go Again и я определя като „страхотна версия“.
Все пак е логично той да я одобрява – защото именно това е версията, която носи и на него самия милиони, а на Whitesnake гарантира музикално безсмъртие.
