Музикални хроники: Rammstein имаха лудата идея да направят кариера с песни на немски
По онова време идеята изглежда налудничава.
Членовете на Rammstein, банда от бившата ГДР, се оказват достатъчно арогантни или глупави, за да си помислят, че могат да направят световна кариера с песни на немски език.
Естествено, 27 години по-късно историята им доказва, че са имали верния план – и всички предразсъдъци, с които са се сблъсквали през тези години не са им повлияли.
Групата, състояща се от вокалиста Тил Линдеман, китаристите Рихард Круспе и Паул Ландерс, басиста Оливер Ридел, кийбордиста Кристиан Лоренц и барабаниста Кристоф Шнайдер, се събира през 1993-а.
Всички те идват от бившата Източна Германия, но името им е взето от град в западната част на страната, където няколко години по-рано 67 души загиват след сблъсък между самолети в авиошоу.
Шестимата първо записват поредица от демо песни в Берлин, които по-късно излизат под името Herzeleid Demos 93-94, а година след това идва време и за дебютния им албум Herzeleid.
„Заглавието е стара немска дума, която означава „съкрушен“, обяснява китаристът Рихард Круспе. „За да разбере човек през какво минахме, за да направим албума, той трябва да знае какво ни се случваше в личен план тогава.
Аз се разделях с приятелката си и беше много тежко. Не бях преживявал нещо толкова съсипващо дотогава. Това ме сломи. Тил минаваше през нещо подобно, а беше добър приятел и останах при него няколко месеца. Мисля, че си помогнахме един на друг. Всъщност останалите също страдаха от свои лични проблеми. Затова името на албума казваше всичко за състоянието ни“.
Шестимата влагат целия си гняв и болка в песните, решени да превърнат Herzeleid в катарзисно преживяване.
Първите демо версии на песните са записани в малкия апартамент на Круспе при почти невъзможни условия. Тези записи обаче се оказват изключително важни.
„С тях влязохме в един местен конкурс и спечелихме една седмица в истинско студио. Използвахме я, за да направим по-качествени демо версии и с тях да си намерим мениджър и да сключим договор с лейбъл“.
На първо място идва въпросът с мениджъра и Rammstein започват да преследват избрания от тях Емануел Фиалик. В началото той не е впечатлен от групата, но след като те го убеждават да ги чуе втори път, успяват да го запалят и Фиалик се съгласява да се заеме с тях.
Rammstein успяват и във втората си цел, да си намерят звукозаписна компания, но след това нещата не се улесняват, а стават по-сложни.
Имат нужда от музикален продуцент, но първият им избор за работата се оказва далеч от техните представи – и даже заспива, докато слуша песните за албума им.
Вторият избор пада върху Якоб Хелнер, работил с шведите от Clawfinger.
Rammstein го наемат и заминават за Стокхолм за записите. Но срещат нови проблеми в непозната страна с непознат език, без ясна идея какво да правят в свободното си време.
Затова настроението на шестимата отново никак не е добро. Възниква и нова пречка.
„Когато Якоб започна да работи с Тил по вокалите, осъзнахме, че немският му не е достатъчно добър. Текстовете бяха на нашия език и нещата станаха доста объркани. Представяте ли си шведски продуцент да работи по песни на немски без реално да разбира какво пеем? Беше много, много изнервящо!“
След три месеца работа записите приключват и се стига до фазата на миксирането на песните.
“Щяхме да оставим Якоб да направи миксовете. Защо не? Имаше логика, все пак той ги беше записал… но това се оказа голяма грешка. Аз бях единственият от бандата, който присъстваше при началото на смесването и скоро разбрах, че Якоб не знае какво прави. Започнахме да се караме, нещата не се получаваха. Какво можех да направя?“
Налагат се спешни действия от страна на Rammstein, на мениджъра им и на техния лейбъл. Очевидно трябва някой друг да направи миксовете и бандата попада на нидерландеца Роналд Прент.
„Не беше лесно да се работи с него и имахме неразбирателства, но той спаси албума. Страх ме е да мисля какво щеше да стане без него“, признава Круспе.
Herzeleid най-сетне излиза през септември 1995 г. и бързо оставя следа в немските класации, като достига осмо място. Но се появява още една спънка, когато дискът стига до рафтовете.
„Проклетата обложка! Каква безумна ситуация беше това. Бяхме одобрили снимките на един паркинг без да помислим в какво се вкарваме. Когато видяхме какво е направил дизайнерът, полудяхме. Всички бяхме голи до кръста и беше като реклама на гей порно филм. Затова им казахме да го поправят. Казахме им да сменят обложката, защото искаме да изглеждаме хетеросексуални“.
Логично, днес Рихард Круспе не се връща към албума с голямо удоволствие. Всъщност той по-скоро би искал да забрави цялото премеждие и крайния резултат.
„Днес изобщо не слушам албума. Не е сред най-добрите ни, въобще. Беше болезнен период представете си да преминавате през всички лични гадости, които имахме тогава, и после да имате толкова проблеми да направите и самата музика. Казват, че каквото не те убие те прави по-силен и в някакъв смисъл се радвам, че преминах през толкова много.
Когато се изправиш пред такава криза, каквато имах в личния си живот – която въобще ме накара да основа Rammstein – тогава просто си научаваш уроците, признаваш къде си сгрешил и опитваш да оправиш нещата. Така че трябва да кажа, че има добри причини да съм благодарен за Herzeleid“, продължава китаристът.
“Всъщност процесът при всеки албум на Rammstein е много труден. Когато имаш шестима души със силно изразено мнение, нищо не е лесно за разрешаване и трябват малко компромиси, за да има прогрес. Но оценявам, че това е по-добре, отколкото да работиш сам. Хубаво е да си в група, да имаш усещане за екип и да споделяш чувството на удовлетворение”.
Rammstein преодоляват всякакви трудности в ранните години, постигат огромни международни успехи и стават най-продаваната световна група, пееща на немски.
Те се разрастват до огромни мащаби не само с пристрастяващите, злокобни и натоварени с послания песни и зашеметяващи видеоклипове. Но и с уникалното шоу, което правят на живо с толкова голям размах, че карат Kiss да изглеждат като скромна циркова трупа.
“Другите банди свирят, Rammstein горят”, гласи мотото им и има защо. Концертите на германците са толкова богати на пироефекти, че фенове са били извеждани заради състояние на топлинно изтощение.
Като добавим номинациите за „Грами“ и появите в холивудски филми, очевидно Rammstein са световно явление, макар и поставило началото толкова трудно с ранните неволи около Herzeleid.
Неволи, които са ги калили за целия път напред.
“Как бих обобщил онзи период от живота ни?”, завършва Круспе. „Бих казал, че трябваше да минем през него, за да стигнем там, където сме днес“.
