Музикални хроники: Ози опита да убие жена си, а алкохолът и наркотиците едва не убиха него
През 1980 г. Ози Озбърн издава песента Suicide Solution. Противно на някои илюзии на зле информирани и консервативно настроени хора, песента не подтиква към самоубийство, а всъщност предупреждава за опасността човек сам да се погуби от алкохолизъм.
По-малко от десетилетие след това великият певец и символ на Black Sabbath е в сериозна опасност да последва именно такава съдба.
За Ози това е десетилетие на разточителство и хедонизъм след отстраняването му от Sabbath. Не че 70-те са много по-различни за него, но тук ще разкажем конкретно за чудодейното оцеляване на легендата през 80-те и възраждането му на музикалната сцена.
Историите за неговите изцепки редовно окупират заглавията на таблоидите и създават легенда около фронтмена, но реалните му преживелици всъщност са твърде излагащи и лишени от блясък. По собствените му признания в неговата автобиография „Аз съм Ози“, той изобщо не представлява „ядящият прилепи рокендрол герой, пеещ Crazy Train“, а по-скоро окаян човек, способен да се напива безутешно, да се срива и да припада, да огорчава семейството и близките си. Стига се дотам, че на 3 септември 1989-а Озбърн опитва да убие съпругата си Шарън.
Малко след завръщането си от музикален фестивал в Москва, Ози атакува Шарън в пристъп, причинен от тотална злоупотреба с наркотици и алкохол. Той започва да я души, но е укротен и в крайна сметка захвърлен в затворническа килия. Щом се свестява, Принцът на мрака няма никакъв спомен от случилото се и е покрусен да научи колко близо е бил до това да убие любовта на живота си.
Шарън решава да оттегли обвиненията си срещу него, но поставя въпроса ясно: с пиенето трябва да се приключи.
За Ози Озбърн 90-те започват в рехабилитационна клиника, където той се бори да се излекува от алкохолизма и да възстанови връзката със семейството, което е тероризирал и пренебрегвал дотогава. Ози си поставя за цел да се възроди не само в здравословен, но и в музикален план, за да успее да се завърне на върха в хеви метъла с шестия си солов албум.
Предвид мрачния предхождащ период, записите на No More Tears протичат изненадващо гладко – и минават във веселия и погаждане на брутално забавни номера между Ози и членовете на групата му. В един момент китаристът Зак Уайлд и барабанистът Ранди Кастило даже скриват фекалии в хладилника на певеца, защото имат да му връщат. Ако са съществували някакви конфликти между музикантите заради буйните предишни 18 месеца, те не си проличават.
Уайлд признава, че за него всичко е въпрос на това да продължат да създават музика и да оставят Ози да „управлява самолета“ и да насочва групата в правилната посока. No More Tears е заплануван като по-зрял албум, разчитащ и на помощта на музикалните продуценти Джон Пърдел и Дуейн Барън. Целта е всяка от песните да притежава хитов потенциал и освен на завладяващите мрачни мелодии, се набляга и на повече задълбочаване в текстовете.
Темите са по-сериозни и е постигнат по-добър баланс между зловещото и прочувственото. В първата песен Mr. Tinkertrain основна тема е педофилията, а титулната No More Tears (водещ сингъл и наистина голям хит) разказва за сериен убиец. Емоционалният заряд на втория сингъл Mama, I’m Coming Home изглежда най-точно демонстрира израстването на Ози Озбърн като артист. Текстът на пауър баладата всъщност е написан от друга рок икона, Леми Килмистър от Motorhead, който има много сериозен принос за албума.
Леми пише лириките на четири от песните в No More Tears и признава, че от тях е изкарал повече пари, отколкото за 15 години от собствената си група. Когато Mama, I’m Coming Home е издадена като сингъл през март 1992 г., светът на рока вече претърпява огромни промени с избухването на Nirvana и цялата гръндж вълна.
Доста от останалите звезди на стадионния рок от 80-те започват рязко да залязват, но не и Озбърн. Той даже достига нови комерсиални висоти, когато Mama, I’m Coming Home става единственият му самостоятелен сингъл в топ 40 на американските класации (остава си единствен и до ден днешен).
Завръщането у дома, за което Принца на мрака пее, в един момент изглежда в някакъв смисъл пророческо, защото той решава да сложи край на постоянните турнета, изпълващи времето му през 80-те. Погрешно диагностициран с множествена склероза, Ози се отправя на прощално турне, озаглавено No More Tours. За щастие, това е подвеждащо и легендата се оказва далеч от края на концертната си кариера. Но с No More Tears той доказва, че дори в променения музикален пейзаж на 90-те е способен да остане актуален и значим – както и че има сили да се изправи дори след възможно най-мрачния си период в личен план.
No More Tears се превръща в албума, с който са сравнявани всички следващи издания на Ози, чак до миналогодишния му Ordinary Man. А начинът, по който Озбърн се издига отново след срива през 80-те, е сред най-големите победи в кариерата и живота му.
