Музикални хроники: Как две самоубийства прекършиха новите Beatles

| от Тодор Ковачев |

Вероятно най-сърцераздирателната история в рокендрола се случва на една от най-обещаващите групи в златните години на жанра.

Badfinger трябваше да се радват на шеметни успехи и да се превърнат в легенди, но трагичният им път е поучителен разказ за рисковете, пред които са изправени всички даровити, но наивни музикални таланти.

Става въпрос за уелска рок група, възникнала в началото на 60-те и до един момент спрягана за наследник на Beatles. В началото бандата се нарича The Iveys и става първият състав, който подписва с Apple – лейбъла на Beatles. Четиримата взимат новото си име Badfinger от работното заглавие на хита на своите идоли With a Little Help from My Friends, който в началото се нарича Bad Finger Boogie.

Между 1968 и 1973 г. Badfinger записват пет албума за Apple Records и интензивно обикаля по турнета, преди да се оплетат в хаоса около разпадането на лейбъла. От 1970 до 1972 г. групата създава четири поредни световни хита: Come and Get It (написана от Пол Маккартни), No Matter What, Day After Day и Baby Blue (която беше преоткрита десетилетия по-късно, след като прозвуча на финала на великия сериал Breaking Bad).

Песента им Without You пък през годините се сдобива с огромно количество кавър версии, най-известните от които са на Хари Нилсън и Марая Кери. У нас познаваме песента и в печално известната българска версия „Кен Ли“.

Without You е написана от водещите композитори на Badfinger – Пийт Хам и Том Евънс. Още в средата на 60-те групата подгрява звезди като The Who, Pink Floyd и The Yardbirds, а по-късно свири в самостоятелния албум на Джордж Харисън All Things Must Pass.

Photo of BADFINGER

Очевидно говорим за реализирана група, която най-малкото би трябвало да се наслаждава на славата си и да се къпе в пари, но бъдещето крие неподозирана драма. По съвет на своя мениджър Бил Колинс, групата доверява парите си на американския бизнесмен Стан Поли, който изчезва с цялото им състояние и ги оставя с договорни обвързаности, които правят невъзможно финансовото им оцеляване.

Това води до срива у водещия певец Хам – изключително чувствителен човек, вярвал до самия край в честността на Поли. Хам се самоубива, но дори това не спира Поли, който опитва да сложи ръка и върху застраховката му живот. Безутешен и провалил се в опитите си да продължи своята кариера, певецът, басист и китарист Том Евънс също се самоубива осем години по-късно.

Преди това той неведнъж казва, че иска да е „там, където е Пийт“.

Как обаче се стига до гигантската кражба на Стан Поли?

Когато Badfinger подписват с него, договорите предвиждат повечето приходи на групата да отиват директно на сметките на компанията, контролирана от американския бизнесмен. Твърде късно музикантите осъзнават, че парите, които стигат до тях са несравнимо по-малка сума от реалните им приходи. Скоро след разпадането на Beatles пък, Apple Records се оказва в тежко положение и иска да намали отчисленията си към бандата. Стан Поли успява да сключи сделка с друга компания, Warner Bros., която предвижда в период от три години Badfinger да издават нови албум на всеки шест месеца.

Badfinger

Въпреки всички подозрения към бизнесмена, музикантите подписват договора и би трябвало да получат предвидения аванс от 250 хил. долара. Поли обаче изобщо не ги информира за тази сума и парите просто изчезват. Badfinger се оказват без приходи в момента, когато Пийт Хам тъкмо си е купил нова къща, а приятелката му е бременна.

Стан Поли се покрива и спира да вдига телефона си.

Групата опитва да се свърже с мениджъри и букинг агенти из Лондон, но всички отказват заради строгите действащи договори с компанията на американеца.

Вечерта на 23 април 1975 г. Пийт Хам получава обаждане от Щатите, от което научава, че всичките му пари са изчезнали. Същата вечер той се среща с Том Евънс и двамата отиват на кръчма, където отчаяният Хам изпива 10 уискита. Евънс го връща вкъщи в 3 сутринта и малко по-късно Хам се обесва в музикалното студио, което е направил в гаража си.

Преди самоубийството си той оставя бележка за приятелката си Ан Хериът и нейния син Блеър: „Ан, обичам те. Блеър, обичам те. Няма да ми бъде позволено да обичам и да се доверя на никого. Така е по-добре. Пийт.

П. С. Стан Поли е безсърдечно копеле. Ще го взема със себе си“.

Така забележителният изпълнител умира едва на 27 години, месец преди да се роди дъщеря му. През последните месеци той е показвал признаци на психично заболяване и е започнал да гаси цигари директно върху ръцете си.

Трагедията прекършва групата и за няколко години Badfinger се разпада напълно, а Евънс и китаристът Джоуи Моланд се пробват безуспешно в други формации. През 1977 г. и двамата вече изобщо не са на музикалната сцена и са напълно разорени. Моланд разпродава вещите си, за да се издържа, докато Евънс става таксиметров шофьор. Неволите продължават, когато Евънс сформира по-различна версия на Badfinger и подписва договор за американско турне, но отново се оказва излъган и се завръща в Англия, а срещу него тръгва дело за 5 млн. долара за нарушаване на договора по турнето.

Badfinger

През ноември 1983 г. Евънс се скарва тежко с Моланд относно отчисленията от авторски права върху хита Without You и ден по-късно се обесва в градината си.

Точно 30 години по-късно идва закъснялата и твърде слаба утеха за феновете на групата. Споровете относно разпределението на авторските права най-сетне са разрешени в съда, а Badfinger са преоткрити, когато хитовият сериал Breaking Bad завършва последния си епизод с тяхната Baby Blue.

В часовете след края на сериала стриймовете на песента в Spotify скачат с 9000% и само за една нощ тя е закупена 5000 пъти от iTunes. Което доказва, че колкото и несправедлива да е съдбата на музикантите от групата, създаденото от тях ще остане за вечни времена.

 
 
Коментарите са изключени за Музикални хроники: Как две самоубийства прекършиха новите Beatles

Повече информация Виж всички