Музикални хроники: Кой беше Гордън Съмнър преди да стане Стинг
Във величието на Стинг отдавна няма никакво съмнение. Но грандиозният музикант не се е родил легенда, а се е самоизградил, за да се превърне в това, което е днес.
“Родителите те кръщават, но нямат никаква идея кой си всъщност”, казва британецът. „Приятелите ти дават прякор, защото вече знаят много точно какво представляваш“. Стинг усеща от ранна възраст, че не е просто Гордън Матю Томас Съмнър, а и нещо друго. Но се ражда именно с това име през 1951 г. в Уолсенд, североизточно градче с традиции в корабостроенето.
“Имах доста скапано детство, но бих ли го променил? Не”, категоричен е той. „Детството ме е направило това, което съм, а аз съм щастлив от това, което съм. Без детството ми с мен щеше да се случи нещо различно“.
Бащата на Гордън е инженер и по-късно собственик на млекарница, а майка му е фризьорка. От улицата си малкото момче наблюдава с любопитство местната корабостроителница. „Най-ранният ми спомен е как небето бива затулено от огромен кораб, издигащ се над къщата ни. Гледах как работниците отиват на работа всяка сутрин и си мислех, това ли е и моята съдба?“
Веднъж превозът с кралица Елизабет II минава през града, а Гордън я вижда да му се усмихва и решава: неговата съдба ще бъде различна от тази на хората около него. „Осъзнах, че искам комфорт, искам сигурност, искам привилегии. И, ако трябва да бъда честен, искам и някакви пари“, разказва той веднъж в шоуто на Дейвид Летърман. За да осигури нещо по-добро за себе си, младежът се хваща да работи на различни места и да се образова.
Намира и една изоставена китара, която даже няма всичките шест струни, но му стига за някакво начало в музиката.
“Веднага щом видях тази китара, осъзнах, че съм намерил изход, намерил съм най-добрия си приятел. Четири години въобще не говорих, само свирех на китарата. Спестих пари за липсващите струни”.
Гордън работи като кондуктор, строителен работник, данъчен служител, а когато завършва колеж става учител, докато вечерите свири джаз в различни състави. „Вече имах професия, семейство, гласувах и си плащах данъците. Бях станал зрял човек“.
Тогава Стинг още изглежда далеч от музикалната слава и даже не е получил прословутия си прякор. “Носех един пуловер, който приятелката ми ми беше ушила, беше на жълти и черни обръчи и изглеждаше нелепо. Останалите от бандата казваха, че приличам на пчела. И естествено ме нарекоха Жилото (Sting)”.
Бандата, за която става въпрос, е Phoenix Jazzmen, една от тези, с които Гордън свири из Нюкасъл в онзи период. Покрай музикалните си изяви той среща Стюарт Коупланд и Анди Съмърс, с които по-късно заформя прочутото трио The Police. “Гладувах от доста години и после ми се отвори възможност”, спомня си Стинг. „Не съжалявам изобщо за онези времена, защото те ми дадоха перспектива в живота. Ако бях постигнал успех веднага, нямаше да мога да осъзная какъв щастливец съм сега“.
Първо идва срещата с барабаниста Коупланд, а няколко седмици по-късно китаристът Съмърс е поканен да направи пробна репетиция с тях. Тогава в групата е и друг китарист, Хенри Падовани. Съмърс си спомня как започва да свири с музикантите, които са десетина години по-млади от него, и след един концерт в Париж те го канят да се присъедини към бандата.
Анди Съмърс обаче поставя условие групата да остане трио и той да бъде единственият китарист, затова не след дълго Стинг и Коупланд се разделят с Падовани. Така се оформя класическият състав на The Police, а годината е 1977-а – периодът, в който пънк музиката избухва. Две години по-късно The Police вече имат албум, който става №1 във Великобритания – Reggatta de Blanc. Ранните им песни като Roxanne, Can’t Stand Losing You и Message in a Bottle стават огромни хитове, а с годините се доказват като вечни произведения със стойност отвъд всякакви моментни моди и музикални течения.
Стинг изпълнява тези песни и до днес, вече без групата, която той разпуска още през 1986 г., за да преследва самостоятелна кариера с още по-разнообразно и вълнуващо творчество. През годините, вече като абсолютна суперзвезда в музиката, изпълнителят се проявява и като актьор в Холивуд, а десетилетия след раздялата събира отново The Police за рекордно доходоносно заключително турне.
През октомври един от най-забележителните музиканти в историята ще отпразнува 70-годишен юбилей, макар че годините изобщо не му личат. От началото на 70-те досега той остава активен и с чувство за мисия: „Работата ми е да пея песни, които съм написал преди 30 години и да ги пея така, все едно съм ги измислил този следобед“.
Това е да бъдеш Стинг. И на великия музикант му е трудно дори да си представи да бъде някой друг. Когато през 80-те един журналист се обръща към него с Гордън, той отговаря: „Децата ми ме наричат Стинг, майка ми ме нарича Стинг, кой е този човек Гордън?“
И признава, че ако днес го повикате с рожденото му име на улицата, той изобщо няма да се обърне, а просто ще продължи по пътя си.
