Музикални хроники: Когато великият Джо Сатриани съдеше Coldplay за плагиатство
Музикалната история е пълна със случаи на подозрително приличащи си песни. Както и на съдебни сблъсъци между големи музиканти.
Някои от най-прочутите и блестящи композиции са получавали обвинения в плагиатство и като пример е достатъчно да си спомним историята с Led Zeppelin и тяхната Stairway to Heaven.
Накрая съдът правилно прецени, че великаните от Zeppelin няма как да са плагиати заради използването на блус прогресия, която съществува открай време в златния фонд на музиката – но обвинения в кражба са получавали и доста други като тях.
Днес едва ли някой свързва голямата британска група Coldplay с някакъв тип плагиатство. Просто защото британците са едно от най-големите музикални явления на XXI век и отдавна са се доказали с купища ценен собствен материал. Но преди 14 години един световноизвестен китарист ги постави в доста конфузна ситуация.
Случаят е от 2008 г., когато американецът Джо Сатриани започна съдебна процедура в Лос Анджелис срещу Coldplay. Прочутият с интрументалните си композиции музикант твърдеше, че членовете на групата са изкопирали неговата песен If I Could Fly (2004) в сингъла Viva La Vida от едноименния им четвърти албум.
Това беше свръхуспешен албум на британците – най-продаваният за 2008-а, със 7 номинации за „Грами“ и статуетка на наградите за най-добър рок албум. А водещият сингъл стана една от най-пусканите песни по цял свят, както и песен №1 на годината на наградите „Грами“.
Сатриани драматично описа как е бил направо сащисан, когато за пръв път е чул Viva La Vida. От Coldplay обаче веднага отрекоха каквато и да е вина.
„Ако има някакви сходства между тези две музикални произведения, то те са напълно случайни и точно толкова изненадващи за нас, колкото и за него”, се казваше в официалното съобщение от групата.
Всъщност тогава Coldplay получиха обвинения в плагиатство от две различни места за Viva La Vida. Още преди Сатриани, звездите бяха атакувани от американската алтърнатив банда Creaky Boards с доста смели обвинения.
Creaky Boards твърдяха, че фронтменът и композитор на Coldplay Крис Мартин е посетил техен концерт през октомври 2007 г. и е чул тяхната песен, която по ирония на съдбата се нарича The Songs I Didn’t Write (“Песните, които не съм написал“).
Композицията на Creaky Boards притежава припев с безспорни, макар и не твърде големи, сходства с припева на Viva La Vida. Беше обаче доказано, че Мартин изобщо не е посещавал онзи концерт на американците, защото по същото време е работил в студио в Лондон.
Освен това, записано от него демо на Viva La Vida съществува още от март 2007 г. Creaky Boards оттеглиха съдебния си иск и в странен опит да се измъкнат от неудобната ситуация взеха да твърдят, че и двете песни са вдъхновени от популярната серия електронни игри The Legend of Zelda.
Обвинението от страна на Джо Сатриани изглеждаше по-сериозно. „Почувствах все едно кинжал се е забил в сърцето ми. Толкова болеше. В секундата, в която чух Viva La Vida, знаех, че това е If I Could Fly“, проплака той. „Почти моментално след излизането на песента мейлът ми се напълни с хора, които казваха „Чу ли тази песен на Coldplay? Окрали са те!“. Китаристът разясни, че неговата песен е била в процес на композиране над 10 години и всъщност представлява любовно писмо към съпругата му.
Сатриани добави и че не е искал да се стига до съд, но Coldplay са отказали да обсъждат темата по какъвто и да е начин. „Просто искаха всичко да се размие. Може би очакваха, че този малък китарист ще ги остави на мира след някакво време, не знам“.
Като автор на Viva La Vida, Крис Мартин се защити в интервю, в което обясни, че помни точно как е възникнала композицията. „Да, знам откъде дойде тя. Дойде в една нощ, докато свирех на пианото. Направо ме е срам, че трябва да говоря за тези неща“.
Лидерът на Coldplay призна, че го е заболяло от обвиненията на Сатриани – „Защото аз написах песента. Но такива неща се случват. Каквото има да става, ще става“. В групата бяха негативно повлияни от случая, но все пак Мартин намери позитивни думи за Джо Сатриани и го определи като невероятен музикант. Сагата приключи през септември 2009 г., когато китаристът и групата сключиха извънсъдебно споразумение и Сатриани оттегли иска си от съда. Подробностите за споразумението останаха неизвестни, а Coldplay не коментираха случая и не признаха каквато и да е вина.
При такива споразумения вариантите са няколко. Понякога обвиненият в плагиатство признава, че колегата му притежава композиторски права върху произведението и му предоставя процент от авторските постъпления. Друг път определена сума се изплаща директно на оригиналния изпълнител и той не предявява повече претенции. Съществуват и по-странни случаи на разчистване на сметките, но може и никога да не разберем подробности за спогодбата между Coldplay и Сатриани – защото повечето подобни споразумения съдържат клауза за конфиденциалност.
Слушайки двете песни, веднага се забелязва приликата между главната тема на If I Could Fly и припева на Viva La Vida откъм мелодия и хармония. Но естествено, става въпрос за сходни мотиви, реализирани в различен музикален контекст.
За да стане случаят още по-парадоксален, в спора се включи и друг известен музикант, Кет Стивънс. Британският фолк бард с известно закъснение обяви, че Viva La Vida приличала на неговата песен от 1973 г. Foreigner Suite.
Което пък още повече доказва, че човек лесно може да се изгуби в миналото, тръгвайки по следите на даден музикален мотив. И е най-вероятно неизбежно да стигне до стари като света мелодии, отдавна станали част от световния фолклор без въобще да е възможно оригиналният им автор да бъде открит.
