Музикални хроники: Когато Nightwish завладя Европа и безцеремонно уволни Таря Турунен
„Когато правиш тези оркестрални, симфонични композиции вече четири албума, трябва да си подготвен да извървиш не само следващата крачка, но и следващите 10 крачки напред“.
Тъкмо това правят от Nightwish, за да си извоюват статут на една от най-значимите групи в Европа в началото на новото хилядолетие.
Финландската банда е известна с епичния си симфоничен метъл, който завладява слушатели далеч отвъд фенската база на тежката музика. Гласът на Таря Турунен и виртуозните аранжименти, вихрещи се около вокалите, са нещо, което едва ли ще забравите, ако сте го чули дори веднъж. Но магията сякаш се реализира в пълна степен едва при петия албум Once (2004).
Дотогава Nightwish вече са се доказали като голяма континентална сила в метъла и са знаменитости в родната си Финландия. А клавиристът Туомас Холопайнен е заблестял като композитор и инструменталист с умения и амбиции далеч не само в метъла.
„Наистина вярвам, че това, което правим, всъщност е филмова музика, покрита с маската на хеви метъла“, отбелязва той, докато бандата записва Dark Chest of Wonders – първата песен от станалия по-късно легендарен албум.
В онези записи за пръв път Nightwish могат да си позволят разходите, за да записват с цял симфоничен оркестър и хор, с което концепцията на Холопайнен наистина оживява. Първия си пробив те правят с албума Oceanborn (1998), но той е записан меко казано несъвършено – в празен физкултурен салон, а самият Холопайнен признава, че тогава в бандата все още са аматьори в звукозаписа и не знаят какво точно правят.
За Once обаче ситуацията е съвсем различна и те имат на свое разположение Лондонския филхармоничен оркестър, записал музиката за „Властелина на пръстените“ и за още много филми. Nightwish се възползват и от помощта на класическия аранжор Пип Уилямс, за да усъвършенстват още повече оркестрациите си.
“Бях много спокоен, защото всички от оркестъра си знаеха нещата, така че прекарахме два дни изтегнати на дивана и слушахме как всички тези хора свирят песните ни. Наслаждавахме се на всеки момент”, спомня си Холопайнен. „Беше едно от най-невероятните ми преживявания. Първата песен, която започнаха да свирят, беше Ghost Love Score и нямахме идея какво да очакваме. Мислех си: „Не е истина, че това се случва!“
Размахът в концепцията на албума е впечатляващ – макар че тогава съчетаването на оркестър и метъл група не е нещо ново, все още никой не ги е комбинирал толкова естествено и толкова умело. Още по-важното е, че епичната и доста комплексна музика на Nightwish си остава много достъпна за разнообразен тип слушатели. Синглите Wish I Had An Angel и Nemo са с хитово звучене и доказан мейнстрийм потенциал, които печелят на Nightwish купища нови фенове. Nemo е издадена още преди излизането на албума и веднага става №1 във Финландия, а по-късно албумът също оглавява чартовете в родината на Nightwish, както и в Германия и Норвегия.
Във Великобритания феновете също се увеличават, защото този път групата успява да направи подобаващо турне на Острова и напълно да разпродаде известната лондонска зала Hammersmith Apollo. „Това е един от пазарите, на които е най-трудно да пробиеш, но се скъсахме от работа“, радва се Туомас Холопайнен.
Само че за групата Once се оказва не само творчески и комерсиален връх, но и край на една ера. Защото вече няма как да бъде пренебрегната увеличаващата се дистанция между певицата на Nightwish и останалите от групата. Таря Турунен вече е признала, че като класическа певица, метъл музиката не е най-комфортното ѝ пространство. „Нашите фенове имат голямо уважение към мен, защо знаят, че не съм хеви метъл певица. А съм дама, а не рок к*чка“, смее се тя. До един момент това няма значение, защото групата функционира толкова добре и нейният глас е толкова основна част от звученето на Nightwish.
Но в края на турнето Once Upon A Tour и веднага след триумфалното последно шоу в Хелзинки, Таря безцеремонно е уволнена чрез писмо, изпратено от Туомас и подписано от останалата група.
Като причини се посочват трудности с нейното отношение към работата и с това на нейния съпруг и мениджър. Цитира се и нейно изказване, че „следващият албум на Nightwish ще ми е последен“. Писмото е изпратено не само на Турунен, но и директно е пуснато онлайн.
“Време е да решим дали историята на Nightwish свършва тук или ще продължи още неопределен период от време. Работихме върху това наше създание девет години и не сме готови да се откажем от него. Nightwish е начин на живот, нещо, за което да живееш, и сме сигурни, че не можем да го оставим да си отиде”, пише още в писмото.
“Ти самата си казвала, че си просто „гост музикант“ в Nightwish. Сега това твое гостуване завършва и Nightwish ще продължи с друга вокалистка. Сигурни сме, че това е еднакво голямо облекчение и за теб, и за нас. Достатъчно дълго всички се чувствахме зле”.
Така успехът на албума Once предизвиква време разделно в Nightwish и се стига до момент, в който музикантите се чувстват достатъчно уверени да продължат без Таря – нещо, което те самите поставят под въпрос в минали години.
“В интервюта съм споменавал, че ако Таря си тръгне, това ще бъде краят на бандата. Разбирам, че хората го виждат по този начин”, признава Туомас. „Nightwish обаче е прозорец към душата ми и не съм готов да го отпиша заради един човек“.
Рискованият ход не съсипва Nightwish, а всъщност спасява групата.
17 години по-късно и при периоди с други две певици, финландците остават сред водещите световни метъл формации. Всеки един албум след Once е записан с оркестър и хор, а Туомас Холопайнен не е спрял да се доказва като специален музикален визионер. Връщайки се към Once, феновете на групата знаят, че без него техните любимци едва ли щяха да са такива суперзвезди – и едва ли щяха да са способни да продължат напред без емблематичния глас на Таря.
