Музикални хроники: Когато Кобейн умря и Nirvana приключи, Дейв Грол беше съсипан. Но от мъката му се роди Foo Fighters
През април 1994 г. великият Кърт Кобейн се самоубива и така идва внезапният и тъжен край на Nirvana – емблематичната рок група, превърнала се в символ на музикалната революция през 90-те.
Барабанистът на триото Дейв Грол е изправен пред огромен житейски избор: да се остави на болката да го погълне и завинаги да го отдалечи от музиката, или да намери някакъв нов път напред. Различните хора се справят по различен начин с тъгата, а артистите винаги имат опцията да я изразят в творчеството си. За Грол обаче това решение не идва лесно – всъщност той не е сигурен дали изобщо иска да продължава да прави музика.
Заедно с басиста на Nirvana Крист Новоселич даже се отказват да съставят албума с лайв версии на групата Verse Chorus Verse, защото са прекалено изхабени емоционално, за да работят по него. Трагедията се е случила твърде скоро и те все още гледат повече към миналото, отколкото към бъдещето.
Но не след дълго Грол започва отново да прави музика – и то сам, без банда около себе си. Единственият му помощник е добре познатият му музикален продуцент Барет Джоунс, който осъществява записите на Грол в едно сиатълско студио. Тогава музикантът просто си запазва часове за седмица напред с цел скоростно записване на натрупалите се авторски композиции – без сериозни намерения, без комерсиални цели.
Грол сам записва всеки един инструмент в албума и всички гласове (с изключение на едно китарно соло, изсвирено от Грег Дули от Afghan Whigs), а в повечето случаи оставя във финалния микс още първите изсвирвания. Вокалите си той записва на по няколко писти, защото все още не е уверен в певческите си възможности. В Nirvana е пеел в редки случаи, и то почти изцяло бек вокали. Все пак новите записи се харесват достатъчно на Дейв, за да реши да разпространи касети с тях на няколко приятели. С това първоначалните му планове се изчерпват.
Хората около него обаче осъзнават какъв е потенциалът на записания материал. Певецът на Pearl Jam Еди Ведър показва интерес и пуска част от музиката по пиратската си радиостанция, скоро я чуват и някои от звукозаписните компании, за да успеят да убедят Грол да подпише договор и да издаде албума.
За име на новата група той избира термин, използван от пилоти през Втората световна война за описване на НЛО и други въздушни явления. „Чувствах, че нямам какво да губя, а и не исках да бъда просто барабанистът на Nirvana през остатъка от живота ми, който щеше да бъде без Nirvana“, обяснява музикантът. „Реших, че трябва да опитам нещо, което не съм правил досега, а не бях заставал отпред и не знаех какво е да си водещ вокалист, което си беше ужасно плашещо и все още е!“
В началото е неизбежно всички да сравняват Foo Fighters с Nirvana, а някои от най-закоравелите фенове даже са недоволни, че Грол продължава напред с нещо различно. Но в основата на бъдещия му успех стои именно промяната и смелото устремяване в нова посока. В първите записи на Foo Fighters гръндж елементите, превърнали Nirvana в световен феномен, все още са налице, но изпъкват и влиянията на Дейв от хард рока.
Той показва и забележително разнообразие във вокалния стил, сменяйки го от песен на песен. Не желае да разкрие вдъхновенията за текстовете на повечето песни, но подречтава, че в никоя от новите не става въпрос за Кобейн.
Скоро става ясно, че албумът наистина ще бъде издаден и песните ще спечелят вниманието на радиата. Тогава Дейв Грол се изправя пред следващото предизвикателство: да събере банда, с която да ги свири на живо.
Той привлича басиста Нейт Мендел и барабаниста Уилям Голдсмит от наскоро разпадналия се състав Sunny Day Real Estate, взима и тур китариста на Nirvana Пат Смиър, като оставя за себе си ролята на основен вокалист и китарист. Това е краят на „криенето“ му зад барабаните, идва моментът да стъпи на преден план и да бъде фронтмен.
Кадрите от първите концерти на формацията показват, че музикално Грол е на ниво, но все още не се чувства съвсем комфортно да бъде най-отпред на сцената. Израстването на Foo Fighters обаче се случва бързо, албумът продава над милион бройки и няколко от песните се въртят успешно по рокаджийските радиостанции.
По-важното е, че Дейв Грол категорично заявява себе си като композитор, певец, фронтмен и лице на групата със свой собствен стил, измъквайки се от сянката на Nirvana. Макар и преминал през сериозни трудности, Грол не е изтерзан и мрачен като Кобейн, музиката му е по-ведра и Foo Fighters добиват свой по-позитивен облик.
Оттам нататък бандата се развива неимоверно и след някои промени в състава произвежда доста по-качествена продукция от записания само от лидера първи албум.
Днес студийните албуми вече са десет на брой и Foo Fighters са си извоювали собствено място в историята някъде там, сред най-изтъкнатите формации в модерния рок. Направо е трудно за вярване, че групата възниква от порива на един човек, който преди близо 30 години се е съмнявал дали въобще някога ще иска да засвири отново.
След смъртта на Кърт, Дейв няма желание даже да слуша музика. „Загубата му беше разтърсваща и направо се плашех от музиката, след като той умря. Ако чуех някаква песен, която поражда каквато и да е емоция в мен, веднага я изключвах“, признава Грол.
Той обаче осъзнава навреме, че никога няма да избяга от музиката, а тъкмо напротив – единствено музиката е способна да го извади от дупката, в която е изпаднал. Затова Foo Fighters представлява неговото лично пречистване. И същевременно е музикалната радост на милиони слушатели.
