Към края на 1976 г. две от легендарните групи на британската сцена – Queen и Sex Pistols, заемат срещуположни позиции в музикалния спектър.
Фреди Меркюри и компания вече са световни звезди, готвещи своя пети албум A Day at the Races, и наскоро са свирили пред 150 хил. души в лондонския Хайд Парк.
Те тъкмо са изкарали и новия си сингъл Somebody To Love, една от най-прекрасните им песни с типичното за тях богатство от мотиви, хармонии и неустоима мелодичност.
По същото време Sex Pistols все още се изявяват из малки клубове като лидери на пънк рок движението, което започва да превзема лондонския ъндърграунд.
Публиката им се състои от бунтарски настроени младежи и любопитни случайни посетители, а целият им гняв и агресия са изразени в дебютния сингъл Anarchy in the U.K.
Но при всичките си различия, двете банди споделят една и съща звукозаписна компания – EMI Records. Затова когато Queen внезапно отказват телевизионно участие, насрочено за 1 декември в предаването „Днес“ с водещ Бил Грънди, техният лейбъл предлага Sex Pistols да ги заместят.
Според слуховете, причината за отказа на Queen е посещение на Фреди Меркюри при зъболекар, негово първо от около 15 години.
Тази причудлива случайност се оказва големият шанс за пробив на скандалните пънкари – и те се възползват от него по неподражаем начин.
Според спомените на басиста Глен Матлок и фронтмена Джони Ротън, репетиция на Pistols е прекъсната и те са качени в лимузина, за да бъдат закарани в студиото, където се снима „Днес“ – предаване на живо, излъчвано в ранните вечерни часове.
Музикантите започват да се наливат с алкохол още по време на пътуването, продължават и в студиото, докато чакат да дойде редът им в предаването. Те са придружавани от част от най-близките си последователи, станали известни като контингента „Бромли“ (името идва от предградието, от което са няколко от феновете).
Стига се и до техния ред да се появят пред камерите. Още при представянето на групата, 53-годишният водещ Бил Грънди задава тона и определя Sex Pistols като „пияни колкото и аз“.
След като Грънди пуска клип на пънкарите в действие, той започва повече от предизвикателно със следния въпрос: дали авансовото плащане от 40 хил. паунда, което са получили от лейбъла си, не е в противоречие с антиматериалистичните им възгледи?
Китаристът Стив Джоунс изпуска една вулгарна дума, докато дава своя отговор, но това изглежда минава незабелязано. Разговорът обаче върви неловко и Ротън промърморва друга ругатня под носа си.
Водещият го окуражава да я повтори и певецът я изговаря на всеослушание. После Грънди започва да ухажва младата Сузи Сю, една от фенките на Sex Pistols от контингента „Бромли“, която също е в кадър, изправена зад музикантите. Отвратеният Стив Джоунс нарича водещия „дърт мръсник“ и следва враждебна размяна на обиди и нецензурни реплики.
Бил Грънди прекратява предаването, но скандалът е факт: поредица от псувни са изречени в ефир, едва трети такъв случай в британската телевизия.
Зрители подпалват телефоните на канала Thames Television с оплаквания, а на следващия ден Daily Mirror излиза с крещящото заглавие „Мръсотиите и гневът!“
От една страна, Sex Pistols понасят сериозни щети от случая. Няколко концерта от декемврийското им турне са отказани от организаторите, а лейбълът EMI ги изхвърля на следващия месец. Но четиримата от бандата постигат нещо много по-важно: спечелват си огромна публичност и бетонират имиджа си на лоши момчета, който личи и в бунтарските, провокативни текстове, и във външния им вид.
Следва промяна в състава и вместо Глен Матлок за басист е взет Сид Вишъс – още по-скандална фигура, а компанията Virgin Records поема риска да подпише с тях, защото няма как да пренебрегне потенциала им.
Вторият предизвикателен сингъл на Sex Pistols God Save the Queen ги прави още по-популярни и ги отвежда към завършването на легендарния им албум Never Mind the Bollocks, вдъхновил безброй музиканти и групи в следващите години.
Шеметният успех на Sex Pistols застрашава дори групата, която несъзнателно им е дала поле за телевизионна изява.
Пищните музикални продукции и наситени аранжименти на Queen изведнъж започват да изглеждат претрупани и твърде претенциозни, сравнени със суровия и експлозивен звук на пънк рока.
Говори се, че отношенията между двете групи са враждебни, докато записват заедно в Wessex Studios в Лондон през 1977 г. Даже се стига до размяна на нападки и подигравки между Сид Вишъс и Фреди Меркюри.
Но Queen не са сред музикантите, вперили поглед единствено в собствената си музика. Те отчитат успеха на новото по-директно и минималистично звучене и го вплитат в следващия си албум News of the World (1977). В него легендите подхождат по-обрано в аранжиментите си и създават We Will Rock You и We Are the Champions – песни, с които в следващите години ще изправят цели стадиони на крака.
От своя страна, Sex Pistols се разпадат още в началото на 1978 г., но краткото им съществуване е достатъчно да разпали пънк културата на Острова и да промени правилата за цялата британска рок музика оттогава нататък.