Музикални хроники: Джон Фрушанте – от пропастта на наркотиците до спасението, наречено Red Hot Chili Peppers
Новината, че Джон Фрушанте се завръща в Red Hot Chili Peppers накара феновете на бандата да изпаднат в еуфория в средата на декември миналата година.
Емблематичният китарист на една от най-обичаните групи от 90-те и 2000-те е способен да възпламени отново бандата, която вече два пъти напускаше. Но пътят към личното му изкупление премина през пропадане дъбоко в пропастта, от която самият Фрушанте не знаеше дали ще излезе жив. И не знаеше дори дали иска да оживее.
Тогава гласовете в главата на този китарен магьосник просто бяха станали твърде силни. Тези гласове са били част от него, откакто се помни – и до голяма степен заради тях Джон хванал китарата още 7-годишен.
Всичко се развивало по мечтан начин и през 1988 г. 18-годишният Фрушанте бил поканен да се присъедини към своята любима банда Red Hot Chili Peppers. Фронтменът Антъни Кийдис и басистът Флий били герои в неговите очи, а с тях за няколко години достигнал епична рокендрол слава и се отдал на всички изкушения, предлагани му от музикантския живот.
Но твърде бързо блясъкът изчезнал. Безразборният секс се превърнал в рутина, пиенето и наркотиците се превърнали в досада, известността, привилегиите и всички ласкателства започнали да му се струват възмутителни. Фрушанте винаги искал да бъде музикант, но изведнъж музиката заемала някак периферна роля в целия карнавал, в който се бил изродил животът му. Оказало се, че да бъдеш рок звезда не е за всеки и може и да не е чак толкова хубаво, колкото всички си мислят.
Гласовете в главата на Джон Фрушанте му казвали да се оттегли след изработването на китарните партии за Blood Sugar Sex Magik, петия студиен албум на фънк рок гигантите. Но квартетът, образувал се с въвличането на бъбривия и също виртуозен барабанист Чад Смит, ставал все по-добър и по-добър, стигал нови творчески висоти и Фрушанте не се решавал да напусне.
По време на турнето обаче китаристът вече не издържал. Албумът достигнал платинен статут в Щатите, звукозаписната компания изисквала още повече фотосесии, интервюта, срещи, шоу изяви. Джон Фрушанте се чувствал разнасян насам-натам като циркова атракция (не че в онзи момент някой се интересувал как се чувства той).
На 7 май 1992-а, ден след началото на японското турне на Red Hot Chili Peppers, Джон обявил желанието си да се отдели от бандата. Макар че сериозно изнервял другите трима с поведението си напоследък, те го молели да промени решението си. Напразно. Фрушанте наистина захвърлил всичко постигнато, а музиката в първия му солов албум Niandra LaDes And Usually Just A T Shirt (1995) говори достатъчно за състоянието на духа му в онзи период.
Психиката му просто претърпявала тотален срив. Твърди, че тогава имал 400 „призрака“ в главата си, казващи му какво да прави.
“Виждах смъртта във всичко около себе си. И всичко, което някога е било красиво, представляваше нещо тъжно, загубено, изчезнало”.
По същото време Red Hot се превръщаха в любимци на американския радиоефир, но Антъни се чувствал предаден от решението на Джон и трябвало да изминат пет години, преди да му проговори и една дума. Басистът Флий останал по-близък с китариста и понякога минавал през апартамента му за някое неангажиращо общо свирене – но често откривал Фрушанте просто да бездейства на дивана си.
Джон избрал да остави китарата за сметка на рисуването и да се отдаде напълно на хероина и кокаина, защото „само с тях се чувствах щастлив“.
За приятелите му било напълно ясно, че той е потънал в наркотична зависимост, макар че за една конкретна общност начинът му на живот дори изглеждал привлекателен. Джон Фрушанте вероятно е трябвало да умре през 1996 г. През февруари той предозирал и тялото му съдържало само 1/12 от кръвта, която трябвало да има. След преливането на кръв и спасяването му, неговата първа мисъл била да продължи с наркотиците. Харчел до 500 долара на ден за тях, а вече единствено постъпленията от авторски права върху песните го държали на повърхността.
В един момент китаристът дължал 30 хил. долара на своя дилър и бил изхвърлен от къщата си за неплатен наем. „Горните му зъби почти ги няма“, описва го тогава журналистът от Phoenix New Times Робърт Уилонски. „Устните му са бледи и сухи, ноктите му са почернели с кръв“.
Музикантът никак не се постарал да успокои репортера при срещата им и отсякъл: „Не ме интересува дали съм жив или умрял“. Фрушанте паднал и по-ниско. По негови спомени 1997-а била най-ужасната година в живота му. Нуждаейки се от пари, той скалъпил втори солов албум, Smile From The Streets You Hold, но завършването му не му донесло никакво удовлетворение.
“Чувствах, че не съм себе си, че съм измамник, който дори не заслужава да се нарича Джон Фрушанте”.
Той злоупотребявал с различни субстанции по цял ден, но когато бил близо до смъртта, духовете в главата му казвали: „Не, не искаш да умираш сега…“
Някъде през януари 1998-а същите гласове го убедили, че ако продължи с наркотиците, няма да оцелее. Джон си обещал, че ще спре всякакви наркотици и ако след година отново чувства, че целият свят е срещу него, ще се върне към тях и спокойно ще изчака смъртта си.
През същия месец постъпил в рехабилитационна клиника, а един от първите му посетители бил старият му приятел Флий. Басистът признал, че Red Hot Chili Peppers също са в труден период и две години след излизането на албума One Hot Minute не са написали нито една песен. Наркотиците се отразявали и на тях, по-конкретно на Антъни и на заместника на Фрушанте Дейв Наваро.
Творческите различия с Наваро били твърде сериозни и той напуснал през април, след което Флий поставил въпроса така: „Или поне опитваме да върнем Джон в бандата, или аз напускам.“
Антъни бил скептичен, а Чад Смит изненадан (“Последно чух за него, че бил готов да умре!”), но през същата пролет четиримата отново се събрали да репетират в гаража на Флий.
„Химията помежду ни беше бомбастична и красива“, признава Кийдис. „Цялата обида веднага се изпари“.
Самият Фрушанте смятал, че е позагубил уменията си в китарата, но се почувствал добре заради доверието на останалите. „Хубаво беше да имам приятели, които вярват в мен, когато никой друг не вярваше“.
Неговата рехабилитация била бавен и болезнен процес, но с помощта на другите от групата, той преди всичко се помирил със самия себе си. Официалното му завръщане на сцена като част от Red Hot Chili Peppers се случи на 12 юни 1998 г., а в творчески план последва истинска експлозия със седмия албум на бандата Californication през следващото лято.
Фрушанте отново се е завърнал към истинската си същност и давал решаващия принос за композициите, за да могат четиримата да родят песни като Otherside, Parallel Universe, Scar Tissue и разбира се, титулната Californication.
В следващите години бяха създадени още две истински албумни класики, By the Way (2002) и Stadium Arcadium (2006), утвърдили бандата като легендарна и незаменима именно в този свой идеален състав.
През 2009 г. Джон Фрушанте напусна Red Hot Chili Peppers за втори път – но вече с благословията на останалите и с усмивка на лицето си. Време му беше отново да преследва лични идеи, проекти и търсения, но този път без да губи същността си в процеса.
Изминалите оттогава над 10 години още един път доказаха, че без Фрушанте Red Hot остава на крачка от съвършенството – същото съвършенство, което с такава лекота постига с неговия принос.
Така през 2020 г. дойде времето на ново обединение между Фрушанте и групата, която явно единствена е способна да умиротвори всички гласове в главата му.
