Музикални хроники: Бандата, която умишлено направи най-отвратителния метъл албум с цел отмъщение

Метълкор сцената от района, известен като Нова Англия, е родила групи като Converge, Cave In, Killswitch Engage, Shadows Fall и All That Remains. За повечето хора техните имена сигурно не говорят нищо, но за ентусиастите в жанра значат много.

Една друга група от Североизтока на САЩ също създава качествена метълкор музика, но бива запомнена с нещо друго – с умишленото създаване на най-отвратителния метъл албум. Става въпрос за възникналите в средата на 90-те Drowningman, които определено оказват своето влияние върху метълкор и маткор жанровете, но бунтарството им ги тласка и в посока на нарочен музикален саботаж.

Какво може да накара един музикант да покаже най-лошото от себе си съвсем преднамерено и целенасочено?

Като начало трябва да кажем, че Drowningman определено умеят да правят музика, макар че не успяват да достигнат звезден статут заради няколко разпадания и паузи в дейността си. Дебютният им албум Busy Signal At The Suicide Hotline (1998) предлага едновременно мелодичен и агресивен коктейл от мощен хардкор пънк и успява да ускори прогреса на бандата. 

Благодарение на доброто представяне на албума, Drowningman печели вниманието на пънкарската музикална компания Revelation Records и скоро съюзът между двете страни става факт. Именно Revelation издават втория албум на Drowningman, озаглавен Rock And Roll Killing Machine. Но както често се случва в пътя на развитие на една група, с напредване на времето Drowningman проявяват все по-голямо недоволство към своя лейбъл. 

“Имахме някои проблеми с Revelation след объркания начин, по който издадоха Rock And Roll Killing Machine”, разказва вокалистът на групата Саймън Броуди. „Бандата Papa Roach пожела да направим турне заедно с тях, нашият лейбъл трябваше просто да наеме буса – но отказаха да го платят. Това беше големият ни шанс за пробив!“

Затова Drowningman решават, че искат да се отделят от Revelation, но според договора си с компанията имат да направят още един албум за нея. Решават да изпълнят задачата, но по меко казано необичаен начин. Те се насочват към едно студио в Масачузетс и взимат със себе си забележителния музикален продуцент и китарист на Converge Кърт Балу.

Поставената цел е да създадат най-лошата музика, на която са способни и саркастично да нарекат колекцията Best Record Ever („Най-добрият албум, създаван някога“). “Кърт допринесе с голяма готовност”, спомня си Саймън Броуди. Записа саксофон за няколко от песните, изсвири соло върху една блус схема. Сътвори концепция, наречена „Дуел в китарния магазин“ – в левия канал някой свири Sweet Emotion на Aerosmith, а едновременно в десния друг свири (и то свири зле) Stairway to Heaven на Led Zeppelin”.

Колаборациите в пародийния албум не приключват само с включването на Кърт Балу. Към проекта е привлечен и Стивън Бродски, китарист и певец на Cave In. Така истински звезди на местната метълкор сцена се събират заедно в името на общия стремеж към нещо уникално отблъскващо и неприятно за слушане.

„Кърт беше страхотен за нещо такова, защото винаги е добър в реализирането на луди, нестандартни идеи. Например да направи уж най-мощната част на песента с духови инструменти или да запише вокали заедно със звук от косачка за трева“, смее се Бродски. „Беше толкова отвратително, че дори не успяха да го довършат“.

„Предложиха ми и аз се съгласих да се включа с нещо в Best Record Ever. Хрумна ми да запиша кавър версия на класиката на Дейвид Боуи Ziggy Stardust And The Spiders From Mars и да променя текста, за да бъде за Саймън Броуди. Нарекох я Simon Brody And The Pill Poppers From Mars“, допълва Бродски. 

В тази извратена версия на популярната песен барабаните са записани от барабаниста на Converge Бен Колер, а самият Кърт Балу е доста въодушевен от крайния резултат. „Това е твърде добро, хаха!“, казва той на Бродски, когато чува идеята. Плановете са в албума да бъде включена и 20-минутна инструментална част, която се върти около един-единствен китарен риф – пародия на все по-популярния в началото на 2000-те стоунър рок стил. 

За съжаление, Best Record Ever така и не вижда бял свят, затова днес не можем да се насладим на резултата от това необичайно начинание. Бандата може и да не успява да си отмъсти на Revelation Records по планирания начин, но все пак се отделя от  лейбъла и от тази гледна точка осъществява намеренията си.

Оттам нататък Drowningman два пъти се разпадат и после намират начин и мотивация да се съберат отново, с неизбежните в случая промени в състава, а донякъде и в музикалния стил. Но парадоксалното е, че техният ужасен и в крайна сметка неиздаден албум си остава не по-малко обсъждан в метъл фолклора от съвсем реалните им и несравнимо по-качествени издания.