Модни хроники: Борбата между СССР и САЩ на модния подиум
В края на 50-те години на миналия век съветският президент Никита Хрушчов разширява конкуренцията със Запада до ежедневния бит и култура. По този начин през лятото на 1959 г. Студената война премина в полето на културния обмен. Съветският съюз организира изложба на своите научни, технологични и културни постижения в Ню Йорк, а американците отговарят със собствена национална изложба в Москва. Последната ще се превърне в място на така наречения „Кухненски дебат“ между Хрушчов и вицепрезидента на САЩ Ричард Никсън, в който двамата лидери си разменят реплики за достойнствата на комунизма и капитализма.
И руснаци, и американци се опитват да покажат най-добрите си дрехи при всеки възможен повод. Следователно официалното препозициониране на феномена мода по време на социализъм се състоя в контекста на този двубой за културно надмощие. Никсън и съпругата му Пат пътуват до Москва, за да открият Американската национална изложба. Преди посещението си Пат Никсън внимателно избира нов гардероб, както се съобщава в Newsweek:
Костюм от естествена сурова коприна, коктейлна рокля от кафява копринена тафта, рокля от коприна и памук с щампа на цветя, както и и две други рокли. Повечето от дрехите й бяха купени от Henri Bendel в Ню Йорк, където Пат прекара един час и похарчи няколкостотин долара. „Те са костюми“, обясни тя. „Най-вече рокли с подходящи аксесоари, които да създадат картина. Те не са висша мода, а неща, които харесвам и които смятам, че изглеждат най-добре върху мен.“
При откриването на изложбата, в компанията на съпруга си и съветския вицепремиер Фрол Козлов, Пат Никсън изглежда точно както трябва: като изискана и заможна американска домакиня. Посланието е ясно: руснаците може да са напред в космическите изследвания и образованието, но не могат да настигнат изтънчеността на западното облекло и естествената елегантност на американска дама в ежедневието.
IBM 305 RAMAC
Внимателно подбраният гардероб на Пат Никсън разкрива начин на живот, с който руснаците не могат да се конкурират. Този начин на живот е рецитиран дори от RAMAC на IBM, първият компютър за пазара, представен на изложението, който дава 4 000 отговора за различни аспекти на живота в Америка. Един от тях предлага информация на перфектен руски език за гардероба на обикновена американска жена. Тя има: „Зимно палто, пролетно палто, дъждобран, 5 рокли за вкъщи, 4 следобедни рокли, 3 костюма, 3 поли, 6 блузи, 2 фусти, 5 нощници, 8 чифта бельо, много сутиени, 2 корсета, 6 чифта найлонови чорапи, 2 чифта спортни чорапи, 3 чифта ръкавици, 3 чифта спортни шорти, 1 чифт панталони, 1 спортен екип и аксесоари.“
По време на изложението американската мода е представена на четири 35-минутни ревюта, които се провеждат всеки ден, като на всяко от тях присъстват между 3 000 и 5 000 руснаци. Съветските власти са против много от американските предложения за изложението, но в крайна сметка руската публика получава шанс да се наслади на американските модни ревюта, които се състоят от младежки дрехи, дрехи за свободното време, ежедневни модели и официални дълги вечерни рокли.
Опитвайки се да дадат на руснаците „парче от живия живот в Америка“, тоалетите са представени от професионални модели, както и деца, тийнейджъри, баби и дядовци и цели семейства. Newsweek определя модното ревю като скучно, но признава политическия смисъл зад дрехите: „Роклите бяха добре, макар и малко по-скучни“, съобщават те. „Цялата идея зад ревютата беше да покажат на хората от Съветския съюз как обикновената американка се облича по време на работа и по време на игра – не бляскавото момиче на Парк Авеню, а младата матрона на Мейн Стрийт.“ Разнообразието от ежедневните масови американски дрехи е много мощна пропаганда. Ако са показани сложни материали от модните салони в Ню Йорк, те лесно могат да се атакувани като елитарни, предназначени за експлоататорския клас. Но американците знаеха твърде добре, че руснаците не могат да се състезават в полето на масовите облекла.
Докато модата допринася за огромния пропаганден ефект, който американците постигат на Националното изложение в Москва, американските медии коментират недостатъците в културата на всекидневния съветски живот на изложението на руснаците, което се провежда два месеца по-рано в Ню Йорк. „Съветската изложба се стреми да покаже изобилието в един апартамент, който всъщност е достъпен за малцина руснаци“, съобщава New York Times, „с дрехи и кожи, които рядко се срещат по московските улици“. Модното ревю, което е включено в изложбата, провокира иронични коментари от западните журналисти. Пет женски модела и един мъжки модел показват работата на съветските модни дизайнери от водещия московски универсален магазин ГУМ и Дом моделей, институция, създадена от Сталин, за производство на социалистическа мода. Списание Time съобщава, че „моделите, предимно дебели, вълнени костюми с тежка текстура, са по-впечатляващи със своята защита от руската зима, отколкото със стила им, които е тромав опит за копиране на западни дизайни“.
Въпреки че американските медии обявиха, че моделите за „тромави копия“, те всъщност са най-престижните примери за елегантност в съветски стил. През 1956 г. генералният директор на ГУМ, В. Г. Каменов, пише брошура, в която подробно описва услугите, които съветският универсален магазин предлага. Модните дизайнери на дрехи по поръчка и специални магазини, продават естествена коприна, художествено ръчно рисувана коприна, дамски шапки, кожени палта и парфюми, което трябва да създаде идея за изобилие и изтънченост. В илюстрациите на брошурата са показани любезни търговски служители, предлагащи на клиентите тези традиционно луксозни стоки. Една част от книжката се занимава с нови техники за продажба, а друга хвали модните салони в магазина, които предлагат индивидуално обслужване в разкошна среда.
Интериорът на магазина, облицован с тъмни резбовани дървени мебели, кристални полилеи и тежки кадифени завеси, е подобен на сталинистката концепция за „центрове за консуматорство“ от 30-те години. Магазинът продължава остаряла, грандиозна естетика, която популяризира сталинистката концепция за лукс. Но тази концепция не може да се конкурира с обикновения живот на Запад. По този начин с отварянето на границите на Съветския съюз разликата между лишенията в ежедневието и неговото идеалистично пропагандно представяне става очевидно.
В края на 50-те години на миналия век, в сравнение с ефективността на големите американски универсални магазини и многообразието и качеството на предлаганите от тях стоки, ГУМ изглежда остарял и провинциален. Корица на списание Life от август 1959 г. показва, че модната война се води дори на най-високо дипломатическо ниво. Корицата е визуално свидетелство за неспособността на съпругите на съветските дипломати да конкурират изтънчения, светски стил на Пат Никсън в копринената й рокля и внимателно нанесения грим. Съпровождайки съпрузите си, дамите присъстваха на конференция на маса за вечеря в дачата на Хрушчов.
Има значителни визуални различия между съпругите на тримата съветски политици, които посочиха различните нива на модна осъзнатост. Нина Хрушчова е облечена в най-проста рокля, която се закопчава отпред. Този стил рокли е домашната униформа на съветските жени. Госпожа Микоян е облечена в една идея по-взискателен костюм: костюм, с кройка, която дискретно оформя тялото. Той е скромен, но пролетарският му аскетизъм е смекчен с малка шапка. Този моден детайл показва известно отношение към външния й вид.
Тоалетът на г-жа Козлова не само признава съвременната официална западна рокля, но и нарушава важен социалистически дрескод. Най-важните членове на номенклатурата винаги се обличат скромно на публично място – практика, която започва още с болшевиките. Сталин и неговият политически кръг също се придържат към пролетарския идеал за скромност в публичния си облик, въпреки че личният им живот е бил зареден с всички символи на традиционния лукс – от дрехите до домашна прислуга, антични мебели и изкусни блюда. Старите болшевишки съпруги Нина Хрушчева и г-жа Микоян спазват дългогодишния номенклатурен дрескод. Признавайки, че времената се променят, г-жа Козлова обаче се осмелява да го престъпи.
