Милиардер от Ню Йорк десетилетия събира крадени антики

Някои хора колекционират антики и в това няма нищо лошо, дори напротив. Но милиардерът Майкъл Щайнхард вече от десетилетия купува старинни предмети, които са крадени. Сега Щайнхард е принуден да предаде 180 такива предмета на стойност 70 милиона долара и сам решава никога повече да не купува антики.

Според офиса на окръжната прокуратура в Манхатън – която е провела четиригодишно разследване на покупките му – Щайнхард е прекарал години в изграждането на колекция от крадени артефакти от България, Египет, Гърция, Ирак, Израел, Италия, Йордания, Ливан, Либия, Сирия и Турция.

„В продължение на десетилетия Майкъл Щайнхард показва неистов апетит към подобни предмети, без да се притеснява за законността на действията си, легитимността на произведенията, които купува и продава, или тежките културни щети, които нанася по целия свят“, казва окръжният прокурор Сайръс Ванс-младши.

Отбелязвайки, че милиардерът сключва споразумение със съда, според която му е забранено да купува антики в бъдеще, Ванс добавя: „Неговият стремеж към „нови“ попълнения в колекцията му или за продажба не познава географски или морални граници, както е отразено в дългия списък с трафиканти на антики, престъпни босове, перачи на пари и крадци, на които той разчита, за да разшири колекцията си.“

Щайнхард от своя страна се позова на невежество.

Чрез адвоката си той изразява задоволство от резултатите от разследването на окръжния прокурор на Манхатън и поставя вината директно върху търговците на артефакти.

„Г-н. Щайнхард е доволен, че дългогодишното разследване на окръжния прокурор приключи без никакви обвинения и че неправомерно отнетите предметите ще бъдат върнати в родните им страни“, каза неговият адвокат Андрю Дж. Левандер в изявление. И добавя: „Много от търговците, от които г-н Щайнхард купува тези артикули, дават конкретни доказателства за законното право на търговците върху артикулите и за предполагаемия им произход. Доколкото тези изявления са неверни, г-н Щайнхард е запазил правото си да търси обезщетение от конкретните лица.“

И все пак Щайнхард има дълъг опит в събирането на такива предмети – и борбата с правоприлагащите органи за тях. През 1992 г. той купува златна купа, датираща от 450 г. пр. н. е. от Италия. По-късно съдия постановява, че Майкъл я внася нелегално и отрича Щайнхард да е просто „невинен собственик“.

Разследващите изземат откраднати предмети от дома му също и през 2017 и 2018 г., включително мраморна статуя, открадната от склад по време на гражданската война в Ливан през 80-те години на миналия век.

„Виждаш ли това произведение?“, твърди се, че Щайнхард казва на следовател през 2017 г., сочейки малка купа. „Няма произход за него. Ако видя произведение, което ми харесва, купувам го.“

Аполон с лира извършва възлияние, киликс с бяла основа от Делфи

Най-новата конфискация на откраднати артефакти включва предмети като церемониален съд за възлияние (елемент от античните религиозни ритуали и по-конкретно жертвоприношенията), откраднат от Турция (зает от Щайнхард на музея Метрополитън), фреска на Херкулес от 50 г. пр. н. е. открадната от Италия, и каменни маски на смъртта, датиращи от 6000 г. пр. н. е. от Израел. Много от предметите, казват прокурорите, са откраднати по време на войни или граждански вълнения.

„Щайнхард гледа на тези скъпоценни артефакти като на обикновени стоки – неща за събиране“, каза Рики Пател, изпълняващ длъжността специален агент в Ню Йорк.

„Той пропусна да уважи факта, че тези съкровища представляват наследството на културите по целия свят, от които тези предмети са били разграбени, често по време на тежки за тези8 култури периоди.

* * *

Щайнхард обаче е по-известен със своята филантропия, отколкото със притежанието на откраднати предмети. Основател на хедж фонда Steinhardt Partners и съосновател на Birthright Israel, той прекарва живота си в подкрепа на училища като Нюйоркския университет и музеи като Метрополитън. Нюйоркския университет дори има училище, което носи неговото име; Met има галерия.

Но според Ванс справедливостта най-накрая е въздадена. Чрез сключване на споразумение с Щайнхард – вместо да се стига до съд – откраднатите предмети могат бързо да бъдат върнати по родните им места. В противен случай, казва той, те щяха да останат като доказателство.

„Въпреки че продължилото десетилетия безразличие на Щайнхард към правата на народите върху техните собствени свещени съкровища е ужасяващо“, казва той, „интересите на правосъдието преди обвинението и процеса благоприятстват решение, което гарантира, че значителна част от щетите върху световното културно наследството ще бъде спряна веднъж завинаги.“