Любов, секс и смърт: Историята на Филонеос и неговата любовница и робиня Дилитра

Може да е ужасно човек да откриете, че партньорът му вече не го обича. Но за една млада жена в древна Гърция, наречена Дилитра, това е още по-лошо, отколкото можем да си представи. Защото Дилитра е робиня, а нейният любовник е и нейният собственик.

Този мъж, Филонеос, казва на Дилитра, че ще я вземе със себе си на пътуване до Атина. Може да си представим, че Дилитра с нетърпение очаква да придружи Филонеос и да остави за момент домашната рутина и да разглежда забележителностите на големия град. За съжаление тя вижда доста повече от Атина, отколкото би й се искало, защото Филонеос е уморен от нея и възнамерява да я продаде в публичен дом.

Дилитра ще се превърне в порнай – обикновена проститутка. Атинският жаргон за тези нещастни жени се превежда като „тези, които са ударили мръсотията“ – фраза, подобна на съвременния израз “ да удрариш дъното“. Тези момичета стоят голи пред вратите на тъмните си бунгала, в опит да примамят мъжете вътре на цена 1 обол на клиент (по това време 1 обол е цената на един или два хляба). Рисунки по атински вази показват как момичетата понякога са насърчавани към по-големи усилия от мъже с пръчки или сандали. Съществува и вечният риск от бременност, което означава, в който случай едно момиче трябва или да живее от спестяванията си, докато носи детето, или да се опита да направи аборт, предизвикан от разни съмнителни методи и вещества.

Като наложница на Филонеос, Дилитра има сравнително лек живот. Положението й дава определен статус в домакинството, а другите й задачи са обичайните за една домашна прислужница – носене на вода, кардиране на вълна, готвене и слагане на масата. Тя гледа на продажбата си в публичния дом с пълен ужас и би направила всичко, за да го избегне.

За щастие няма да бъде продадена веднага при пристигането си в града. Първо Филонеос възнамерява да посети приятел, а след това двамата да пътуват заедно до Пирея, пристанището на Атина. Приятелят му трябва да вземе кораб до остров Наксос, а Филонеос иска да принесе жертва в храма на Зевс. След това те планират да си направят една приятелска вечер, за да си наваксат с нещата помежду си. На следващия ден Дилитра ще бъде продадена на един от многото публични домове, които обслужват моряци и работници на пристанището.

Доколкото Дилитра вижда, има само един начин да избяга от съдбата си. Филонеос трябва да се влюби отново в нея. Или поне да започнете отново да я желае – класическите атиняни изпитват известни трудности при разграничаването между любов и похот. Такива заклинанията обикновено се правят от мъжете. Като цяло жените избират фармака – предизвикана от различни субстанции любов – която древните смятат за по-нежна алтернатива. Съвременните изследователи обаче не са съгласни: ако трябва да избирате, бихте искали да рискувате с (вероятно) несъществуващия демон, а не с някаква химическа смес. Дилитра избра да поеме по пътя на химията и си осигурява любовна отвара. За да опишем какво се случи по-нататък, можем да се обърнем към атинянина, който по-късно излага случая в съда:

Филонеос извърши своята жертвена церемония. След това, жената обмисля как да му даде отварата – чуди се дали би било по-добре да го направи преди или след вечеря. В крайна сметка го прави след…

Когато вечерята приключва, двамата приятели естествено си наливат вино. Наложницата на Филонеос приготвя виното, докато те се молят и тогава сипва отварата с него. За по-сигурно, тя удвоява дозата на Филонеос, мислейки, че ако му даде повече, той ще я и обича повече. Приятелят на Филонеос междувременно получава по-малка доза.

Планът обаче е катастрофа. След като отпива от питието си, Филонеос умира на място. Приятелят издържа три седмици и след това също почива. Не е особено трудно за властите да разберат фактите по случая и вероятно също така успяват и да извлекат признание от обезумялото момиче. След това – вероятно защото всеки атинянин се бои тайно да не бъде отровен от роба си – Дилитра е ужасно измъчвана и екзекутирана.

Но историята не приключва тук – има обрат, който отнема повече от десетилетие, за да се осъществи. Приятелят на Филонеос има син, който е малко момче, когато баща му почива. След като стана пълнолетен, той изумява атиняните, като започва наказателно преследване срещу мащехата си за отравянето. Според него, баща му не умира от любовна отвара се обърка, а става жертва на дълбок заговор за убийство. А Филонеос и донякъде нещастната Дилитра всъщност са случайните жертви на хладнокръвно убийство.

Обвинителят свидетелства, че преди Филонеос и Дилитра да дойдат на посещение, мащехата и баща му са в лоши отношения. Когато мащехата чува за ужасната съдба, която очаква Дилитра, тя вижда възможност. След като разговаря с момичето и се преструва, че й съчувства за ситуацията, мащехата признава, че и в брака й не е добре. Тогава предлага на момичето приложи любовна отвара и на двамата мъже. Всъщност тя не само прави предложението, но дори достави въпросната смес…

Както обаче често се случва, човешката природа възпрепятства изпълнението на плана перфектно. След като Филонеос изпива двойна доза отрова, няма достатъчно, за да умре веднага приятеля му. Той е върнат в дома си, където отмъстителната му съпруга не може да се въздържи да не се похвали какво е направила. Нейната хвалба е направо пълна изповед – признание, което умиращият успява да предаде на малкия си син точно преди да загине.

След това момчето трябва да живее в къщата на убиеца на баща си. Той се престорва, че се разбира с нея и доведените си братя, но тайно живее с намерението след като порасне и напусне дома, да извади на бял свят истинската история за убийството на своя татко.

***

Обвинението излага завладяващ разказ, който би резонирал всеки сред мъжката аудитория, всеки които лесно би могъл да се постави в сандалите на починалия Филонеос или негов приятел…

Една модерна съдебна зала вероятно би отхвърлила обвиненията заради липсата на доказателствата и свидетелите. Новата версия е предадена от умиращ мъж, вероятно не с напълно здрав ум, и от човек, който все пак иска мащехата да бъде призната за виновна (а може да има и някакво наследство).

В днешни дни сме виждали как се вярва без доказателства на хора, които твърдят, че са преживели сексуални нападения. Докато обвинените днес често са признати за виновни само в съда на общественото мнение, атинските съдилища се доближават по-скоро то нагласите на обществото, отколкото до анализа на модерната съдебна система. Дали обаче мащехата е призната за виновна или не, никога няма да разберем, защото резултатът от процеса е неизвестен.