Когато професията „Стюардеса“ беше най-сексапилната в света

Коя е най-сексапилната професия между 30-те и края на 70-те години? Отговорите могат да бъдат най-разнообразни, но според някои изследвания, наградата се пада на стюардесите на борда на всеки кораб. И според мнозина, заслугите им за интегрирането на бялата работеща жена, която да се доближи още по-сериозно до средната класа, използвайки своя сексапил и женственост, са започнали именно по време на различните полети.

По това време така наречените „хостеси“ са не само най-добрата част от полета, но и мнозина избират този транспорт, само и само да получат качественото обслужване. Подчертаното гостоприемство се взима от пример на добрите домакини, които трябва да посрещнат всеки гост в дома си като много близък и скъп роднина. Следователно едното изискване е да бъде безупречна, мила, вежлива и внимателна с пътниците, а другото изискване е въпросната кандидатка не просто да бъде красива, а да подчертава своята визия и да привлича всички погледи на борда.

Точно по тази причина още от самото начало е поставено и важното изискване. Всяка стюардеса трябва да бъде бяла, необвързана, млада, стройна и красива. Най-вероятно точно сега редица феминистки четат тези редове и се дразнят, но това е било в далечната 1936 г., днес ситуацията е малко по-различна. Ето какво споделя статия от Ню Йорк Таймс относно обявата за работа:

„Жените, които искат да получат одобрение за стюардеси, трябва да бъдат с тегло от 45 до 53 килограма, с височина от 1.5 до 1.6 метра и на възраст от 20 до 26 години. Към това трябва да се добави, че всяка година тестът се прави около четири пъти, като гаранция, че отговарят на изискванията и са в перфектно здравословно състояние.“

След Втората Световна война транспортът се променя драстично и милиони американци предпочитат да летят и да се наслаждават на първокласното обслужване. Кандидатките също не са малко, особено след като имат перспективата да пътуват по света, да се срещат с много важни хора и да живеят бурно. Освен това не трябва да забравяме и заплата, която е повече от добра, позволяваща престижен и авантюристичен живот. Скоро се оказва, че няма американка, която не иска тази професия.

Хиляди млади жени предават снимката си, преминават теста и позволяват на организаторите да правят колкото се може по-вълнуващи кастинги, избирайки най-доброто възможно. Победителките са млади, красиви, свободни, добре изглеждащи, очарователни, интелигентни, добре образовани и хетеросексуални. Стига се до там, че изданията се надпреварват да пишат за красавиците, които работят в авиацията. Стюардесата се превръща в модел на подражание, посланик на женственост, при това не само за САЩ. Визията остава винаги на първо място сред всички останали фактори, които могат да помогнат в тази посока.

Самите компании подозират, че ако привлекателните жени циркулират по пътеката като на модно ревю, печалбите и поръчките ще станат още по-вълнуващи. Следователно и униформите стават по-предизвикателни. До някаква степен са прави и затова дамите получават много къси поли, високи токове и бели ръкавици. В САЩ всяка стюардеса, която реши да се омъжи, веднага получава черен печат и е уволнена. Когато премине възрастта от 30 години, дамата трябва да напусне доброволно, защото договорът го изисква. Понеже никой не криел факта, че колкото повече плът се покаже, толкова повече внимание ще има една компания, дизайнерите веднага се включват в забавлението и правят колкото се може по-сексуални и провокативни одежди за новата професия.

А най-забавното е, че самите дами с удоволствие ги носят и извън работно време. Има само един проблем, който все пак се отразява много сериозно на аудиторията в последствие. Докато всичко е повече от прекрасно, повечето пасажери решават да минат границата на добрия тон и да стигнат до заплахи и дори до нива на сексуален тормоз. Пияните пътници си позволявали много повече, както споделят в последствие и някои от дамите в ранните години на авиацията. Идват и други удари по професията, редица по-възрастни претендентки споделят, че възрастовата дискриминация ги лишава от по-лъскавия живот, както и изискванията за визия, плюс факта, че нямат право да се омъжват.

Все пак повечето авио компании освобождавали най-често и най-късно до възраст от 32 до 35 години – в зависимост от самата компания и правилника там. През 1968 г. комисията най-накрая заявява, че самолетните компании упражняват сериозна дискриминация и правилата трябва да се променят. Единствената подробност е, че не казват кога. Самолетните компании официално вдигат строгите мерки едва през 1971 г. Премахва се правилото за брака, а през 80-те години на миналия век, останалите бизнеси следват примера. Едва през 90-те години на миналия век се маха и ограничението за теглото. Днес ситуацията е много по-различна и приличната визия е много по-сериозно проверявана.