Клада на суетата – когато Ренесансът беше хвърлен в огъня
Беше рано сутринта на вторник, 7 февруари 1497 г., когато тълпите започват да се събират пред издигащата се като крепост Палацо Векио в центъра на Флоренция. Години наред Масленият вторник е един от най-важните моменти в календара на града. Като денят преди Великия пост, той е възможност за последен гуляй: оттук и френският прякор на празника „Mardi Gras“, Дебелия вторник. За флорентинците, както и за много други италианци, това е и последният ден на Карнавала, последна оргия от танци и морално падение, в който граждани с маски се забавляват по улиците, загърбвайки социалните конвенции, които преобладават през останалата част от годината. Този път обаче Масленият вторник щеше да бъде съвсем различен.
Три години по-рано, след свалянето на династията Медичи, Флоренция попада под властта на необикновен доминикански монах, Джироламо Савонарола. Твърдейки, че получава видение от Бог, Савонарола се специализира в жарки речи, които поразяват много сполучливо обикновените флорентинци, изтощени от безкрайните войни срещу французите. Не след дълго Савонарола се провъзгласява за глава на „християнска и религиозна република“, в която добродетелта управлява, а пороците са забранени. Той осъжда култа към лукса, отхвърля натруфеността на ренесансовото изкуство и иска художниците да се отдадат единствено на строгата слава на Бог.
Няколко месеца по-рано учениците на Савонарола започват да претърсват града заради онова, което те виждаха като греховни предмети – артефакти, които прославят човека, а не Бог и които представят упадък и пороци. Тази сутрин на Масления вторник обаче търсенето им придобива по-показен характер. Облечени в бели рокли, носещи червени кръстове и гирлянди на главите си, десетки млади мъже дефилират из града, чукайки по вратите с настояването конкретни предмети да бъдат унищожени. Тяхната цел, пише един хроникьор, е да „унищожат обидните, извратени обичаи на Карнавала“.
Но в тяхната мисия има нещо повече от чисто унищожение, тъй като те също искат милостиня за бедните и пари за създаването на публична заложна къща – решаваща стъпка, твърди Савонарола, „за да не се остават евреите във Флоренция да практикуват лихварство“.
В центъра на Флоренция, извън Палацо Векио, последователите на Савонарола са построили огромна клада, с трупи и слама, струпани на 5 метра височина. На върха има страховито изображение на Дявола, а около него мъжете натрупват всички предмети, които успяват да съберат: книги и картини, класически скулптури и томове с поезия, огледала и грим, игрални маси и шахматни фигури, лютни, рокли и шапки. Сред тях има много картини на ренесансовите майстори на града; според някои наблюдатели художникът Сандро Ботичели охотно хвърля някои свои собствени творби на митологични теми.
По сигнал на Савонарола представители от всеки квартал на града церемониално запалват голямата купчина. И когато пламъците се вдигнаха, нагоре се издигнаха и химни и псалми от неговите почти толкова разпалени последователи, възхитени от зрелището на това, което стана известно като Клада на суетата.
Никога няма да разберем колко от хилядите наблюдатели този ден, споделят страстта на Савонарола. Летописецът Пиеро Паренти пише, че макар да участват „почти всички“ жители на града, огънят „се смята отчасти за несериозен, отчасти за лицемерен. Само последователите на монаха го оцениха като добре направено; други обаче го критикуват силно.“ И тъй като Савонарола надминава себе си, симпатиите към него започват да избледнява. В Пепелната сряда той призовава да се събере друга колекция от греховни артефакти, карайки децата да обикалят града и да претърсват къщите, за да изгорят нещата. Но настроението се променя и когато три месеца по-късно той произнася проповедта си за Възнесение Господне, избухват бунтове. Механите се отварят отново и дори игралните маси започват да се появяват. Със Савонарола е приключено.
Въпреки че едва през април 1498 г. Савонарола е арестуван, неговата власт вече е изчезнала. Отлъчен от папата за ерес, той губи своята привлекателност за флорентинската тълпа. След като претърпява ужасяващи мъчения, в крайна сметка монахът е изгорен пред огромна тълпа пред Палацо Векио – на същото място, на което се случва по-рано Кладата на суетата. Вероятно не би оценил иронията, че много от хилядите гледащи би трябвало да са били същите хора, които някога го аплодират.
