Какво не знаете: Скади, могъщата скандинавска богиня на зимата

Не е чудно, че през мразовитите зими на Скандинавия древните хора са се обръщали към богиня, която олицетворява суровата красота на замръзналия пейзаж. Скади, страховитото божество на студа, ските и лова, е сред най-могъщите скандинавски богини.

В „Поетичната Еда“ и „Прозаичната Еда“ Скади е представена като свирепа гигантеса, чиито умения в лова и карането на ски я правят особено могъща фигура. Нейният образ е дълбоко преплетен с някои от най-значимите скандинавски богове, включително Локи, Один и Ньорд, бога на морето – но именно нейната жажда за отмъщение и независимост я отличават.

Подобно на много древни божества, точният произход на Скади е труден за определяне, което дава възможност за интерпретации, спекулации и различни теории за мястото ѝ в скандинавската митология.

Ето нейната история.

Богинята в скандинавските текстове

Скади ловува в планината.

Скади се споменава за първи път в два от най-основните текстове на скандинавската митология – „Поетична Еда“ и „Прозаична Еда“. Написана между XI и XIV в., Поетичната еда е сборник с истории за някои от най-разпознаваемите скандинавски божества, сред които Один, Тор и Локи.

В „Поетична Еда“ („Гримнисмал“, „Песен за Гримнир“ или „Речите на Гримнир“) Один описва Скади като жителка на Тримхейм, който се намира в Йотунхайм, територия на каменните и ледените великани. Той я определя като красива и впечатляваща богиня.

Друга поема от „Поетична Еда“ – „Локасена“ (или „Локи в спорове“) – показва свирепата природа на Скади. Тя влиза в схватка с Локи, след като ѝ казва, че има пръст в убийството на баща ѝ Тяци. По-късно в поемата Скади и други скандинавски богове връзват Локи с вътрешностите на децата му – и го измъчват с отровна змия.

В „Прозаична Еда“, стар скандинавски учебник от XIII в., характеристиките на Скади са значително разширени. В книгата „Гюлвагининг“ (нордически: Gylfaginning, в превод измамването на Гюлви, ок. 20 хил. думи) Скади живее в Тримхейм и обича да кара ски, да ловува и да стреля с лък. В това стихотворение тя също се споменава като богиня на ски спорта.

Но невинаги е била богиня – и в „Прозаичната Еда“ се обяснява как е станала такава. В поемата „Скалдскапармал“ (на старонорвежки: Skáldskaparmál, в превод език на поезията, ок. 50 хил. думи) се описва как баща ѝ умира и как тя се спуска в Асгард, дома на боговете, облечена за битка и въоръжена, за да му отмъсти.

След като пристига боговете на Асгард ѝ предлагат компенсация под формата на съпруг, който на свой ред ще направи Скади богиня. Тя се съгласява и боговете казват, че трябва да си го избере измежду няколко само като ги гледа в краката. Тя избирайки този с най-привлекателните стъпала – който се оказва Ньорд, бога на морето. Тя се ядосва от това разкритие и предпочита да се омъжи за Балдер, бога на светлината и мира.

Скади добавя и собствено условие: някой трябва да я разсмива, иначе сделката отпада. За да я успокои, Локи завързва единия край на въже за коза, а другия – между краката си. В крайна сметка това разсмива Скади и тя се съгласява да се омъжи за Ньорд.

Съдбоносният брак

Ньордр и Скади по пътя към Ноатун. Фридрих Вилхелм Хайне, около 1882 г.

Ньорд, богът на морето, е почитан в скандинавската митология като баща на двама от най-великите скандинавски богове – Фрея и Фрейр. Но в крайна сметка той и Скади имат нещастен брак.

В „Прозаичната еда“ двамата се опитват да оправят връзката си. Ньорд, който обича морето, не иска да се премести в планината Тримхейм с новата си съпруга. Обратно, зимната богиня не обича морето и не иска да ходи с новия си съпруг на брега на океана. Двамата постигат компромис, като решават да сменят на всеки 9 дни. Това обаче се оказва нещастно преживяване и за двамата:

Ньордр твърди:

„Омразни са ми планините,
Не съм бил дълго там,
само девет нощи.
Воят на вълците
ми звучеше грозно.
след песента на лебедите.“

Скади отговаря:

„Не можех да заспя
на морското дъно
заради писъка на птицата.
Чайките ме будеха
когато от морската шир
идваха всяка сутрин.“

Връзката им непрекъснато е представяна като спорна и крехка. В книгата на Хеймскрингла (на исландски Heimskringla, в превод „Земният кръг“) от XIII в. в поемата „Сага за Инглинга“ авторът пише, че Скади отказва да консумира брака им. По-късно вместо това тя се омъжва за Один и има няколко сина.

Теории и съвременни схващания

Скади лелее по планините. У. Г. Колингууд, ок. 1908 г.

Като се има предвид липсата на историческа информация за Скади, съществуват много теории за нейните способности и произход. Една от тях предполага, че зимната богиня изобщо не е започнала като богиня, а като мъжки герой.

В „Сага за Вьолсунга“, сборник със скандинавска митология от XIII в., Скади е описана като мъж робовладелец, който търси помощ след като неговият крепостен селянин Бреши е убит от Сиги, сина на Один.

Някои историци изказват предположението, че произходът на Скади може да се дължи на тази история или пък на по-стар изгубен мит, в който богинята може да не е била жена или изобщо божество.

Друга интересна теория е, че зимната богиня е представителка на народа саами – група коренни европейци в Северна Скандинавия, всепризнати заради карането на ски и лова с лък. Саамите и скандинавците споделят няколко богове в своите вярвания и е възможно Скади да се е родила от тази връзка.

* * *

Днес Скади е по-малко позната скандинавска богиня, но влиянието ѝ все още е силно. Тя е включена в няколко видеоигри, включително „Smite“ и „Assassin’s Creed: Valhalla“. В комиксите зимната богиня се споменава в историите на Тор във Вселената на Марвел. Всъщност някои учени подозират, че може да има връзка между името ѝ и думата „Скандинавия“, въпреки че това не е доказано.

Скади може и да не е толкова широко разпознаваема, колкото фигури като Один или Тор, но наследството ѝ се е запазило повече от хилядолетие. Независимо дали е богиня-воин, символична фигура, свързана с народа на саамите, или персонаж, преосмислен в съвременните медии, тя остава свидетелство за скандинавската традиция на силни и комплексни божества.