Какво не знаете: Шахматните фигури от остров Люис

Шахматните фигури от остров Люис, с цвят на слонова кост, са най-важните шахматни фигури в историята. Откакто са открити някъде преди 1831 г. на остров Люис във Външните Хебриди на Шотландия, тези царе, царици, коне, топове, офицери и пешки, изваяни от бивните на моржов и зъбите на кашалот, отдавна ни очароват с изящната си изработка и тревожно изражение.

Въпреки славата им, някои ключови подробности за тях остават неизвестни. Но ето няколко неща за тях.

Фигурките в Британския музей

Никой не знае кой е открил шахматните фигури от Люис – или как.

Според „Викинги от кост: Мистерията на най-известните шахматни фигури в света и жената, която ги е направила“, от Нанси Мари Браун, фигурите може би са били открити под 5 метра пясък в началото на залива Уиг. А може би са били намерени в пясъчен насип от обикновен фермер, който ги е взел за елфи и бързо е избягал, като се е върнал да ги прибере само по настояване на по-смелата си съпруга. А може би оцелели при корабокрушение са заровили съкровище, което са спасили от кораба, но така и не са се върнали за него. Друга теория ги поставя в руините на Къщата на черните жени – изоставен манастир.

Тези различни версии имат една обща черта: поставят откриването в Уиг. Единственото, което знаем със сигурност, е, че те са намерени преди 11 април 1831 г., защото на тази дата са били изложени в Единбург в Обществото на антикварите на Шотландия.

Възможно е те да са били изваяни от жена скулптор…

Според най-широко разпространената теория мястото на произход на шахматните фигури е Трондхайм, Норвегия. Според друга те са издълбани в Скахолт, Исландия. Според „Сага за епископ Пал“, Маргрет Умелата, високопоставена съпруга на свещеник, „била най-умелата резбарка в цяла Исландия“ и редовно получавала поръчки от епископа за изработване на подаръци от моржова кост, които той изпращал на приятели в чужбина. Според тази теория това би могло да е начинът, по който шахматните фигури са попаднали на остров Луис, който по онова време е бил важен търговски център. Някои археолози лансират идеята да се разкопаят площи в Скалхолт, за да се потърси работилницата на Маргрет.

… Или от пет различни занаятчии.

Двама специалисти по музейни артефакти предложиха, че въз основа на различното качество на шахматните фигури, поне четирима резбари са ги създали. А през 2009 г. съдебната антроположка Каролин Уилкинсън, специалистка по реконструкция на лица, която е „извайвала“ черепите на крал Ричард III, Мария I, кралицата на Шотландия, и Йохан Себастиан Бах, определя този брой на петима въз основа на анализа си на разнообразните лица върху 59 шахматни фигури. Тя ги подрежда в пет групи въз основа на общи характеристики като „кръгли отворени очи“ и „по-ниско разположени ноздри“. (Може би е възможно Маргрет Умелата да е имала четирима асистенти в работилницата си).

Шахматните фигури от Люис вероятно са издълбани между 1150 и 1200 г.

За фигурите няма археологически контекст, така че не можем да ги датираме точно. Но облеклото им предлага надеждни улики. Всичките топове са воини, облечени по начин, характерен за къснонорвежкия период: дълги кожени палта, нормандски щитове във формата на змейове, скъпи мечове и заострени шлемове. Що се отнася до заострените шапки на офицерите – начинът, по който те са с връхчета отпред и отзад, ги определя като стил, носен в края на XII в.

Шахматният комплект от Люис може би е първият, който включва офицери.

Шестнадесетте офицери в комплекта са невъоръжени, богато облечени и изглеждат добре нахранени. Как обаче са попаднали на бойното поле на дъската? Може би включването им е било поръчано от Пал, епископ (англоезичните страни наричат офицерите „bishops“, което означава епископи) на Скалхолт, възложител на прочутите произведения от кост на Маргрет Умелата.

Конете са с къси, но исторически точни крака.

Високите жребци, на които си представяме рицарите през Средновековието, всъщност не са били много разпространени през XII в.; от Италия до Англия повечето хора са яздили по-ниски и набити породи, като краката на ездача са висели доста под корема на коня. Фигурките на конете не се различават от тях. Дори и днес исландските коне, чистокръвни от XII в. насам – времето на създаване на шахматните фигури от Люис – са силни и пъргави, но също така са с размерите на пони.

Всички царици държат ръцете си върху бузите.

По онова време царицата е най-слабата фигура на дъската, която се придвижва само с едно квадратче на ход; едва в края на XV век царицата започва да се превръща в най-мощната фигура в играта. Дали този нисък статут обяснява силните емоции по лицата на дамите и положението на ръцете им? Всичките осем кралици са короновани, седнали на тронове, облечени в красиви рокли, и държат дясната си ръка до бузата. Емоцията, която се крие зад тази характерна поза, се тълкува по различни начини – като скръб, отчаяние, търпение, пресметливост, неодобрение или изненада и др. Въпреки тези много различни тълкувания, Браун пише, че „всеки може да се съгласи, че цариците от Люис не изглеждат доволни. Макар и да не са жени-воини, те са жени във война.“

Хари и Рон играят магьоснически шах с цариците от Люис в „Хари Потър и философският камък“ (2001 г.).

Шахматните фигури от Люис се смятат за национално богатство на Шотландия.

Днес 82 от 93-те известни фигури се намират в Британския музей, а останалите 11 са в Националния музей на Шотландия в Единбург.

По време на движението за независимост на Шотландия през 2012 г. някои призоваха за възвръщането им от Британския музей. Подкрепящата независимостта дясноцентристка партия Шотландски демократичен алианс публикува манифест, озаглавен „Бъдещото управление на Шотландия“, който включва пет ключови аспекта на „стратегията за излизане от Обединеното кралство“. Номер три в списъка: „Преговори за разделяне на активите на Обединеното кралство (петрол, финансови, военни, шахматни фигури от Люис и т.н.)“. През 2014 г. Шотландия гласува против независимостта и фигурите си остават в музея.

Шест фигури са се завърнали „у дома“ на остров Люис.

Музеят „Музей нан Ейлеан“, на територията на замъка Люис в Сторноуей, е новият дом на шест фигури, предоставени за постоянно от Британския музей. В допълнение към излагането им музеят представя наследството въобще на Външните Хебриди, така че посетителите да могат да разберат света, от който са произлезли тези произведения на изкуството.