Какво не знаете: Гертруд Стайн
Американската писателка Гертруд Стайн оставя дълбока следа в модернизма на XX век чрез литературното си творчество и своя ентусиазъм и подкрепа към авангардното изкуство. От салона си на улица „Фльор“ 27 на Левия бряг на Париж Стайн открива и подкрепя някои от най-големите фигури в модерното изкуство и литература, сред които Пабло Пикасо, Анри Матис, Езра Паунд, Макс Якоб и Гийом Аполинер. Тя пише и забележителната за модернизма литературна книга „Автобиография на Алис Б. Токлас“.
Ето още факти за нейния пъстър живот.
Първото изображение
Семейството на Гертруд Стайн се премества в Европа, когато тя е бебе
Гертруд Стайн е петото и последно дете на Даниел и Амелия Стайн, които идват в Америка от Бавария. Тя е само на 6 месеца, когато Даниел разтрогва бизнес партньорството с брат си Соломон и премества семейството от Пенсилвания във Виена, където живеят три години. След това се преместват в Париж, където остават една година, преди да се преместят отново в Източен Оукланд, Калифорния, през 1880 г. Осем години по-късно Амелия умира, последвана от Даниел през 1891 г.; през следващата година Гертруд и братчето и сестричето ѝ Лео и Берта отиват да живеят при сестрата на майка си в Балтимор. „Балтимор е мястото, откъдето идват всички мои хора“, пише тя през 1937 г.
Стайн изучава психология с Уилям Джеймс
От 1893 г. до 1898 г. Стайн посещава колежа „Радклиф“, който по това време е филиал на Харвардския университет. Тя проявява интерес към психологията и посещава курсове, водени от Уилям Джеймс (брат на писателя Хенри Джеймс и изследовател на духове), известен днес като бащата на американската психология. Под негово ръководство Стайн изследва нормалния двигателен автоматизъм – поведение, за което се смята, че се появява, когато хората разделят съзнателното си внимание между две едновременни дейности. Критиците предполагат, че интересът ѝ към съзнанието и вниманието е повлиял на по-късните ѝ експерименти с повторенията, характерна черта на модернистичното ѝ писане.
Според The Harvard Crimson Стайн и Джеймс често са били на едно и също мнение. „Уважаеми професор Джеймс – пише тя на изпит, който не иска да ходи – съжалявам, но наистина не се чувствам никак добре за изпита по философия днес“. На следващия ден получи отговор: „Скъпа мис Стайн, напълно разбирам как се чувствате. Самият аз често се чувствам така.“ Той ѝ дава най-високата оценка във випуска.
Стайн планира да стане лекар
След Радклиф Стайн се записва в Медицинския факултет на университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор, след като посещава летен курс по ембриология в Океанографския институт „Уудс Хоул“. В началото тя се справя отлично с обучението си. Според научния журналист Дебора Рудацил, тя получава най-добри оценки по „анатомия, патология, бактериология, фармакология и токсикология“. Освен това създава близки приятелства с малкото други студентки по медицина и се разбира добре с преподавателите си. Но през третата и четвъртата година в „Джон Хопкинс“ институционалният сексизъм и професионалните бариери довеждат до редица разочарования и Стайн в крайна сметка не се дипломира, а вместо това отива при брат си Лео в Париж, където той вече колекционира произведения на изкуството.
Тя може би е ръководила първия музей на модерното изкуство
Районите на Париж с река Сена, разполовяваща града
През 1903 г. Щайн се премества при брат си на улица „Фльор“ 27 в Шести район на Париж. Оттогава до 1914 г. апартаментът е Мека за художниците от модернистичния авангард. Двамата Стайн събират картини на Делакроа, Сезан, Реноар, Мане, Гоген и Тулуз-Лотрек. Но те купуват и творби на неизвестни художници, които по-късно ще бъдат разглеждани като шедьоври, включително ранни кубистични картини на Пикасо, Жорж Брак и Хуан Грис, както и експресионистични картини на Анри Матис.
През 1968 г. статия в „Ню Йорк Таймс“ пише, че със своята колекция създават „първия музей на модерното изкуство“: Картини са окачени на всяка стена в апартамента, а скици на Пикасо са подредени на двойната врата на трапезарията им. Браке, най-високият от обитателите на салона, обикновено получава задачата да окачва картините.
Портретът на Пикасо на Стайн въобще не прилича на нея
По-наблюдателните може да са забелязали картината по-горе на първото изображение
Пабло Пикасо започва да работи върху портрета на Стайн скоро след първата им среща през 1905 г. Картината с маслени бои върху платно, завършена през 1906 г., се смята за една от най-важните творби от неговия Розов период. По-късно Гертруд се оплаква, че на испанския майстор са му били необходими между 80 и 90 позирания, за да постигне визията си за нея.
Пикасо е по-заинтересован да улови личността на модела си, отколкото нейната реална външност. Фигурата ѝ е представена с минимални форми, а лицето ѝ, наподобяващо маска, предвещава експериментите му в областта на кубизма. Мнозина, които виждат крайния продукт, казват, че тя изобщо не прилича на Стайн, но Пикасо е уверен в работата си и не се страхува да обиди своя покровител. Твърди се, че той отговорил: „Няма значение, накрая тя ще успее да изглежда точно като на картината“.
Стайн не позволява ужасното ѝ шофиране да ѝ попречи да участва във войната
Алис Токлас
Нито Стайн, нито партньорката ѝ Алис Б. Токлас знаят как да карат кола. Но когато стават доброволци в Американския фонд за френските ранени – организация, която помага на войниците във Франция по време на Първата световна война, те трябва да осигурят и да управляват собствени превозни средства. Двойката поръчва камион Ford от САЩ, а Стайн ходи на уроци по шофиране при приятеля си Уилям Едуардс Кук. Двамата с Токлас изминават километри, за да доставят провизии до френските болници (въпреки че Вирджиния Шарф в книгата си „Да поемеш управлението: Жените и ерата на двигателите“ пише, че Стайн така и не е овладяла изкуството да кара на заден ход).
Двуместното превозно средство с отворен покрив е наричано „леля“ на лелята на Стайн Полин, „която винаги се е държала възхитително в извънредни ситуации и беше доста добра през повечето време, ако е поласкана правилно“, пише по-късно авторката в своя бестселър от 1933 г. „Автобиография на Алис Б. Токлас“. Благодарение на доброволческия си труд двете са наградени с Médaille de la Reconnaissance Française (Медал за благодарност от Франция) – отличие, което се дава на цивилни граждани в знак на благодарност от страна на френското правителство.
Стайн спазва строг ежедневен график
Според разказа на американския композитор и критик Върджил Томсън Гертруд прекарва ранната част от деня си в четене, писане на писма и игра с кучето. След обяд тя обикаля с колата си из града и върши работа. Никога не си уговаряла срещи и не приемала посетители преди 16:00 ч.
Времето ѝ за писане е единственото, което не е планирано. Преди да започне работа, тя изчаква „готовността за писане“ да достигне своя връх.
Стайн е първата американка, която има публична статуя в Ню Йорк
Когато умира във Франция през 1946 г., тя е погребана в парижката Цимисхия Пер Лашез, където се намират и останките на Оскар Уайлд, Фредерик Шопен, Едит Пиаф, Амедео Модиляни, Джим Морисън и други починали известни личности. След смъртта на Токлас през 1967 г. последната част от колекцията им – 38 картини на Пикасо и 9 на Грис – е продадена от наследниците на Стайн през 1968 г. за около 6,8 млн. долара.
През 1992 г. в нюйоркския Брайънт парк е издигната нейна гранитна статуя в естествена големина – първата на действителна американка в града.
