Как Волтер спечели милиони, мамейки Държавната лотария

Един от основните повратни моменти в живота на Волтер идва малко след като се завръща от изгнание в Англия и среща също толкова умния математик Шарл Мари дьо ла Кондамин на вечеря през 1728 г. По онова време Волтер имаше финансови затруднения, но Кондамин му споделя план, от който ще спечелят доста пари по леко безскрупулен начин, макар и технически да не нарушават никакви закони.

Бастилията, където Волтер е бил заключеник от 16 май 1717 до 15 април 1718. Той търпи редица подобни наказания, заради които намразва силно френската държава.

В началото на 18 век френското правителство издава серия от облигации, за да спечели пари. С упадъка на френската икономика през 20-те години на 18 век правителството е принудено да намали лихвите на тези облигации, което драстично намалява и пазарната им стойност, което съответно намалява и приходите за държавата от продажбата им.

Мишел Роберт льо Пелетие-Дефорт, заместник-министър на финансите на Франция, предлага „блестяща“ идея как да се повиши стойността на облигациите, да насърчи продажбата на нови облигации и да спечели пари – чудно! Идеята му беше да позволи на собствениците на облигации да купят лотариен билет, свързан със стойността на техните облигации – всеки билет струва 1/1000 от стойността на облигацията. Победителят ще получи номиналната стойност на своята облигация, която е повече от това, което може да получат на пазара в този момент, плюс джакпот от 500 000 ливри (нещо от рода на 6,4 милиона долара).

За жалост на правителството и за щастие на Волтер, математиката, която стои зад тази нова схема за набиране на средства за държавата, има недостатъци. Ако сте притежавали облигация на сравнително малка стойност, като билетът за лото за облигацията струваше само 1/1000 от тази стойност, бихте могли да купите билети евтино и въпреки това да имате също толкова голям шанс да спечели като човека, който притежава облигация за, да речем, 100 000 ливъра и трябваше да купи билет за 100 ливъра.

Когато ла Кондамин прави сметките, разбира, че ако успее да закупи определен процент от евтините облигации, може след това да купи необходимото му количество билети, за да си гарантира, че ще спечели, докато харчи значително по-малко от джакпота, и също така ще спечели и от самите облигации, когато в крайна сметка правителството трябва да плати номинална им стойност.

За да приложат схемата, Кондамин и Волтер се нуждаят от инвеститори, за да успеят да купят достатъчно облигации. Тук идва Волтер. Той не беше богат, нито особено известен в този момент, но беше изключително харизматичен, с много връзки и добре развито здравословно недоверие и неприязън към френското правителство.

В крайна сметка двойката успя да създаде синдикат с различни заможни меценати с достатъчно капитал, за да закупи необходимите облигации и лотарийни билети. Проблемът беше, че имаше само шепа нотариуси, от които човек можеше да купи билети за лотарията. Ако се види, че един човек купува повечето билети за лотарията, схемата бързо ще да се провали, тъй като правителството ще осъзнае какво се случва. Тук Волтер отново се намесва като прави сделка с един от нотариусите.

И планът проработва.

Синдикатът печелеше отново и отново, правейки много пари. Това продължи около две години, преди планът да бъде прецакан до голяма степен от Волтер. Повечето хора пишеха разни неща за късмет на гърба на билетите си. Волтер обаче пишеше обиди и подигравки към правителството и служителите, а понякога и частично разкрива схемата им и кой е замесен като пише неща от рода на „Наздраве за добрата идея на ла Кондамин“.

Организаторите на лотарията в крайна сметка разбраха от това, че много от наградите се печелят от една и съща група хора и нямаха проблеми да разберат кои са те. Френският министър на финансите съди синдиката и Волтер, но тъй като те не бяха направили нищо незаконно, им беше позволено да запазят парите. Лотарията обаче беше спряна, след като съдебното дело приключи.

Като цяло, за по-малко от 2 години, през които схемата действаше, се носят слухове, че дялът на Волтер е бил около 500 000 лири от общата наградна сума, а останалите са разпределени сред хората на синдиката. Така и Волтер, и Кондамин вече бяха нелепо заможни и сега можеха спокойно да преследват своите научни и литературни начинания спокойно.

Шарл Мари дьо ла Кондамин

Що се отнася до малко ексцентричният Кондамин, който имаше репутация на неутолимо любопитен към всичко, свързано с науката, продължи да се занимава с математика и ръководи пътуване до Андите, където се опита да измери обиколката на Земята, както и да определете дали Земята е била перфектна сфера или не.

В крайна сметка, на 55 години Кондамин се жени за 25-годишната си племенница Шарлот Бузие д’Естоли през 1756 г., отчасти, защото овдовялата й майка (сестра му), Луиз Хелен де Ла Кондамин, не е била достатъчно богата, за да гарантира, че Шарлот ще може да намери добре установен съпруг.

Кондамин в крайна сметка умира през 1774 г. на достолепната за времето си възраст от 73 години, но дори обстоятелствата на неговата смърт бяха малко ексцентрични. Той страдаше от херния и научава за млад лекар, който е създал нова техника за хирургично лечение на херния. Въпросният лекар отначало отказва да извърши операцията поради факта, че е сигурен, че Кондамин в така напреднала възраст няма да оцелее. В отговор на това Кондамин му казва: „Това е именно причина да я направите… ако успеете, експериментът ще си направите репутация и ще установите ценно откритие за човечеството. Ако се спомина, моята възраст и немощ ще са причината и рискувам да изгубя само две или три години живот. Ще бъда опериран.“

Има сведения, че по време на операцията вечно любознателният пациент непрекъснато прекъсва доктора, за да задава въпроси. В крайна сметка той оцелява операцията и привидно изглежда, че хернията му се оправя. Но той почива няколко дни по-късно, вероятно от инфекция.

Що се отнася до Волтер – той използва печалбите си от лотария, за да инвестира в различни бизнеси, често използвайки информация, която научава от вътрешни за тези бизнеси лица като кога да купува и продава определени акции. Днес това е незаконно, но през 18 век е нямало закони, които да го забраняват, и Волтер става безобразно богат.