Как „Целувката“ на Климт запалва сексуална революция в изкуството

Малко творби са по-обичани или по-използвани в търговията от „Целувката“ на Густав Климт, създадена между 1907 и 1908 г.

Силната и нежна прегръдка между мъж и жена е използвана на редица плакати, евтини тениски, но картината има много по-голяма стойност от тази, с която я познаваме главно днес. Когато Климт я създава в пика на виенския авангард, тя създава нещо подобно на сексуална революция със своите еротика и артистичен подход.

Климт вече е безспорен предводител на виенския авангард, когато започва да рисува „Целувката“ през 1907 г., заедно с него са млади и амбициозни артисти като Егон Шиле и Оскар Кокошка, чиято цел е изкуството да започне да отразява вътрешния свят на човека. Климт също така си спечелва силни врагове в лицето на австрийските арт среди, които са против откритото сексуализиране на образа и декадентският характер на неговата работа.

Съзряването на Климпт се случва в момента на голяма културна промяна в Австрия. Старите течения, вдъхновени от католическите канони и викторианските репресии, ограничават творческата и сексуалната свобода. В същото време интелектуалци и артисти като Климт, Фройд, архитектът Ото Вагнер, композиторите Густав Малер и Арнолд Шьонберг упорито теглят света към новото.

Густав Климт

През 1897 година Климт се сприятелява с група напредничави творци и дизайнери, с които поставят началото на трансгресривното течение, познато като Сецесион (или Ар Нуво). Думата е взета от римски и означава „бунт срещу управляващите сили“. Творците избират подходящо мото, отговарящо на името на течението: „На времето – неговото изкуство, на изкуството – неговата свобода.“ Представителите на сецесиона отхвърлят академичния стил на своите предци, за да започнат да размиват границите между изкуството и живота, между изкуството и дизайна. Все повече творбите на Климп започват да отразяват теми като смъртността, желанието и душевните въпроси.

Символизмът, алегорията и орнаментите стават воал, който прикрива, макар и малко, радикалните възгледи на Климт. Преди „Целувката“, той изследва в творчеството си жизнения цикъл и ролята на секса в него. През 1900 г. Виенският университет поръчва на артиста да нарисува три тавана всеки с отделна тема – философия, медицина и право. Когато показва проектът си „Медицина“, поръчителите са възмутени от преплетените тела и други мотиви и определят творбата като порнография. Климт се оттегля от проекта и в последствие изпраща на поръчителите като отговор картината „Златна рибка“, тогава озаглавена „На моите критици“ – на нея е показана жена, която показва задните си части на човека, гледащ картината.

Медицина

През 1902 г. Климт създава известният фриз „Бетовен“, в който се откриват мотиви, открити по-късно в целувката. В крайната секция на фриза са показани мъж и жена в толкова силна прегръдка, че чак са се слели. Около тях има златни овали, които сякаш ги затварят в друго, по-сигурно пространство.

Към този момент в кариерата си Климт вече се намира в своя „Златен период“. Тогава той използва за декорация на картините си златни листенца. Тази техника художникът усвоява по време на пътуването си до Равена (Италия) през 1903 г., където изучава мозайките от византийската епоха.

Фризът „Бетовен“

След завръщането си във Виена художникът създава двете си най-известни творби: „Портрет на Адел Блох-Бауер“ (1907) и „Целувката„. И двете картини съдържат в себе си златни и сребърни частици. С тези две картини Климт достига върха на своето творчество и създава свой собствен стил. Стилът му е комбинация от линейните композиции на сецесиона, органичните форми на движението „Изкуства и занаяти“ и собствените интереси на артиста към човешката страст.

Портрет на Адел Блох-Бауер

В „Целувката“, както в единия край на фриз „Бетовен“, мъж и жена се сливат в страстна целувка. Телата им са погълнати от плътна златна материя, но Климт ясно загатва какво се крие под нея. Там където е тялото на мъжа, са нарисувани вертикални правоъгълници, а там, където е това на жената – множество групи концентрични кръгове. Двете фигури се сливат в една обща структура с фалическа форма.

Изкуствоведите правят множество и различни тълкувания както на двете фигури, така и на цветното пространство под тях. Някои дори твърдят, че образът на жената трябва да се тълкува също. Има такива, които са на мнението, че извитият врат и затворени очи са знак за екстаз, а има и такива, за които тя се опитва да отблъсне мъжа от себе си, тъй като той я обсебва. За това твърдение спомагат данните, че в своя живот Климт всъщност се е ползвал с репутацията на женкар. В последните години има дори твърдения, че еротичните му творби са обидни за жените. Това твърдение обаче не побеждава възгледите на всички, които виждат нежността в картините на Климт.

Целувката

Въпреки човешкия образ в „Целувката„, който като явление е нещо трайно, използването на дълготраен материал като златото прави тези мъж и жена безвременни, почти вечни. „Трудно можем да не възприемаме картината като икона.“ казва един критик. „Според мен целта на Климт в определена степен е била да създаде модерна икона – нещо, което да има универсален замах.“ От ръцете на Климт действително се създава икона. Икона посветена на любовта.

Още с показването си във Виена през 1908 г., картината се превръща в шедьовър. Преди още да отвори известното изложение Kunstschau, където тя е показана, кралят на Австрия я купува за сума, равняваща се на 250 хил. долара днешни пари.

Дните на Климт като противоречив артист приключват без той да обръща гръб на своите убеждения: да показва силата и дълбочината на човешките емоции и желания чрез изкуството.