Изобретенията, които промениха кулинарната история

| от | |

Уокът

Wok cooking

Уокът е един от най-универсалните и важни инструменти за готвене, изобретявани някога – китайците собствено го използват от 3000 години. Металният тиган се отличава с традиционно заобленото си дъно и голямата си повърхност, което дава възможност за задушаване, варене и пържене на храни в един съд. Друго предимство на кухненския инструмент е нещо, което се нарича уок хей. Този кантонски термин е преведен като „дъх на уок“ от писателката Грейс Йънг и се използва, за да опише уникалния, запечен вкус, който тиганът придава на храната. Когато достигне изключително висока температура, той изхвърля излишната влага от съставките и стимулира карамелизирането като по този начин създава по-концентриран вкус.

Фурната

Огънят често се споменава като едно от най-важните открития в човешката история и има основателна причина: той оказва огромно влияние върху развитието на човечеството. Но дори когато хората започват да готвят, има много неща, които не може лесно да се постигнат на открит огън – като например равномерното приготвяне на храната от всички страни и контролиране на температурата.

Най-ранните фурни датират отпреди 30 000 години в Централна Европа. Те са се състояли от голяма яма, изкопана в земята, облицована с топлопроводими камъни; горещи въглища или жар осигурявали постоянна топлина за храната, а слой пръст отгоре я задържал. В тези пещи храната се е приготвяла бавно при ниски температури, като по този начин се е разграждала и хранителните вещества са се усвоявали по-лесно. От маорската ханга до кламбейк в Нова Англия, подземните пещи се използват за празнични трапези по целия свят и до днес… въпреки че това, което приготвяме в тях, се е променило малко през хилядолетията: кости, открити в близост до древни земни пещи, показват, че мамутът е бил основното ястие на някои от първите подобни барбекюта.

Микровълновата печка

От времето на първите земни фурни до днес хората са изобретили много инструменти за затопляне на храна. След появата на зиданите пещи на дърва в древността, през XIX в. се появяват газовите печки и електрическите котлони. Но най-големият модерен скок в технологията за готвене може би е микровълновата фурна. През 1945 г. инженерът от компанията Raytheon Пърси Спенсър посещава лаборатория, в която се тестват магнетрони, които произвеждат микровълни, и след посещението забелязва, че бонбонът в джоба му се е разтопил. Както се разказва, Спенсър се върнал със зърна царевица и когато те станали на пуканки пред активния магнетрон, той осъзнал, че микровълновото лъчение може да се използва като бърз и удобен източник на топлина за готвене. Така по-късно същата година той подава патент за микровълнова фурна.

Древни хладилници

Sirjan ice keeping

Яхчал в Сирджан, Южен Иран

За древните готвачи намирането на начин да запазят прясната храна студена става също толкова важно, колкото и самото ѝ приготвяне. Преди 3000 години китайците са практикували елементарно охлаждане, като са събирали лед. През следващите векове египтяните, индийците, гърците, евреите и римляните разработват различни начини за охлаждане на храната и напитките, като събират сняг и лед или ги произвеждат сами.

Най-впечатляващият древен хладилник може би е персийския яхчал. Тези заострени куполи, създадени около 400 г. пр. н. е., са били предназначени да запазват леда твърд в горещия пустинен климат. Водата от близкия акведукт захранвала камера, изкопана дълбоко в хладния пясък под конструкцията. Понякога тези ледени къщи са имали механизми за улавяне на вятъра, които са отклонявали бриза под земята, където той се е охлаждал. Тази функция, наречена бадгир, все още се използва в пустинната архитектура на Иран.

В допълнение към съхраняването на храната персите използвали охлаждането, за да приготвят вкусни десерти. Традиционните замразени лакомства като шарбат и фалудех са продукт на яхчалите в древна Персия.

Рендето

Рендето е друг инструмент, който улеснява живота в кухнята – и е по-стар, отколкото си мислите. Според „Oxford Companion to Cheese“ още месопотамците през III век пр. н. е. са имали перфорирани купи, които може би са били използвани за настъргване на сушено на слънце сирене. Хетски текст от едно хилядолетие по-късно включва термин, който може да се преведе като „настъргано“ сирене. През IX в. пр. н. е. има ясни описания и археологически находки на рендета за сирене от гръцката и римската цивилизация. В „Илиада“ на Омир всъщност се споменава нещо, което може да бъде кандидат за най-странния коктейл в историята – вино, настъргано козе сирене и ечемичено брашно.

Машината за рязане на хляб

Изобретяването на нарязания хляб се смята за връх на човешката изобретателност, но кога точно предварително нарязаните хлябове стават стандартно нещо? През 1928 г. изобретателят от Айова Ото Роуведър подава заявка за патент за машина, която нарязва наведнъж цели хлябове. Не всички обаче виждат гениалността на идеята му. Пекарите се притесняват, че така хляба може да изсъхне по-бързото или дори да се натроши на парчета. За да предотврати това, Роухедър препоръчва да се придържат филийките заедно със скоби, което добавяло досадно препятствие към едно изделието, което трябва уж да предлага удобство.

В крайна сметка Роухедър намира купувач за своята машина в лицето на Chillicothe Baking Company в Чиликот, Мисури, и на 7 юли 1928 г. компанията дебютира на пазара нарязан хляб. Ден преди това вестник „Конститюшън трибюн“ публикува възторжен текст и реклама, в която продуктът е наречен „най-голямата крачка напред в хлебопроизводството, откакто хлябът е опакован“.

Кората за яйца

Służba marynarzy na polskim okręcie wojennym (21-144-14)

През 1899 г. Scientific American пише за скромната кора за яйца. Макар че е трудно да се каже с категоричност кой я изобретява – тя всъщност е патентовано едва през 1928 г. – в текста пише, че Робърт Джей Баркли от Канзас я човекът.

„Тя е предназначена да побере дузина яйца и да премахне необходимостта от броене и опасността от счупване на яйцата при честа работа с тях“.

За съжаление, изглежда, че няма много повече информация за Баркли, освен че той умира през 1905 г., а местният вестник отбелязва, че макар „обществото да е било малко бавно в приемането на корите за яйца за обща употреба… един ден те ще бъдат използвани навсякъде“.

 
 
Коментарите са изключени за Изобретенията, които промениха кулинарната история

Повече информация Виж всички