shareit

Стъклената хармоника се завръща от изгнание

| от chronicle.bg |

Както много добри идеи (както и много грешки) в живота на човек, тази също се вдъхновява от алкохол. По-точно от чаши за вино и способността им да издават звук. Всички знаем, че ако намокрим пръстите си и ги прокараме по ръба на чаша за вино (и сме заредени с търпение без да се ядосваме особено много), можем да произведем тон. И ако дозираме течността в чашата правино, тонът може да е много приятен.

Glass_Harmonica_at_Poncan_Theatre

Денис Джеймс свири на стъклена хармоника в театър Понкан, Оклахома, Снимка: Хю Пикенс

За първи път от тези мелодични качества на винените чаши музикантите се възползват в средата на 18 век. Бенджамин Франклин за първи път чува музика от чаши, когато идва в Европа като посланик, и много му харесва. Но забелязва и един проблем – самата подредбата на чашите, когато са например 50 на брой, не позволява изпълнението на много сложни произведения. Затова решава да създаде по-практичен инструмент.

images

Бенджамин Франклин с изобретението си

Иноватор по природа, Франклин успява да конструира елегантно устройство: стъклената хармоника – инструмент с оригинален дизайн, който намалява нуждата от движение, компактен е и позволява музиканта да свири както мелодии, така и акорди. Изобретението бързо превзема Европа, а популярността му е толкова голяма, че според някои надминава и тази на цигулката.

Бенджамин прави няколко подобрения в грижа на изпълнителя. Първо, прави стъклени купи, които вече са в настроени в конкретен тон. Така няма нужда в тях да се сипва течност. Изработката им обаче се оказва доста трудноемка по това време – на всеки 100 произведени купи, само 1 е подходяща. Второ, купита са наредени една в друга в хоризонтална редица, която се върти посредство педал като това отнема нуждата от въртенето на ръката на изпълнителя и позволява свиренето на повече ноти едновременно, както на пиано.

Въпреки трудности, през 1761 година първата стъклена хармоника е факт.

Тя има 48 ноти – по две октави по-ниско и по-високо около средното до (общо четири октави). Всичко, което трябва да напрви музикантът, е да я завърти, да навлажни пръстите си малко и да ги положи върху купите, за да създаде красивите звуци, на които този инструмент е способен. А най-добрата новина е, че в този си вид хармониката никога няма да има нужда от настройване (за разлика от почти всички други инструменти).

654px-Glass.harmonica.in.rome.arp

Първообраза на стъклената хармоника, по улиците на Рим

Когато Франкллин се връща с инструмента си обратно в Америка, той го поставя на тавана, докато жена му спи на долния етаж. Тя никога не го е чувала и когато Бенджамин започва да свири, тя „се събужда убедена, че е умряла и че е в Рая и слуша музиката на ангелите“.

Въпреки че има своите фенове и в Америка, Европа е мястото, където хармониката е най-популярна. Франклин забавлява гостите като свири на много от партитата, които посещава, а изпълненията му винаги се приемат добре. Инструментът често става тема на разговор между богатите хора и дори Мария-Антоанета научава да се ползва с него. Има поне 300 произведения, писани специално за стъклена хармоника – някои от големи композитори като Лудвиг ван Бетховен и Амадеус Моцарт. Тя се произвежда серийно из Стария континент като една от фабриките наема 100 работника, за да може да смогне с поръчките.

Franz_Anton_Mesmer,_MRF_-_Vizille

Франц Мезмер, немски доктор

Хората намират най-различни приложения за уникалния звук. Франц Мезмер (от когото идва думата mesmerized – хипнотизиран) обожава хармониката и я смята за важен инструмент в процеса на хипнотизиране. Той често комбинира „животинския магнетизъм“ в лечебните си процедури със звука от инструмента за да постави пациентите си в по-дълбоко състояние на хипноза. Докторът дотолкова е впечатлен от инструмента, че на смъртния си одър последното му желание е да го чуе за последен път.

Звукът се оказва толкова обсебващ, че мнозина смятат инструмента за особено неестествен. Затова в един момент и популярността му спада – когато тръгват слухове, че хармониката е причина за множество заболявания. Хората се страхуват, че звуците на хармониката ще предизвикат лудост, нервни разстройства, конвулсии у домашните им любимци, караници между съпрузи и дори ще събудят мъртвите.

Експериментите с хипноза на Мезмер също не помагат за пиара на инструмента. Някои смятат, че самото докосване на инструмента причинява проблемите и затова се създава версия с клавиши, натискането на които кара чукчета с кожена облицовка да се допират до стъклото (а не голите ни беззащитни ръце). Но това не е достатъчно за неутрализира страха, особено в някои немски градове, където хармониката е напълно забранена. Едва 40 години след създаването й, тя напълно изчезва от публичното пространство.

Единственото правдоподобно обвинение в нездравословност към инструмента е във факта, че някои от материалите за производството й могат да причинят оловно отравяне. А по онова време хората често умирали именно от това, без значение дали свирили на хармоника или не.

За щастие, през последните 50 години, стъклената хармоника постепенно се завръща. През 60-те години немският стъклодухач и музикант Герхард Б. Финкенбайнер вижда стара хармоника в музей и решава да направи своя. През следващите 30 години той експериментира и в крайна сметка благодарение на модерни технологии успява да подобри инструмента като поставя електрически мотор вместо задвижвания с крак педал и създава по-добър метод за продухване на стъклените купи. Финкенбайнер изчезва мистериозно през 1999 година…

 
 
Коментарите са изключени за Стъклената хармоника се завръща от изгнание

Повече информация Виж всички