Историята на сладоледа
На никой конкретен човек не се приписва официално създаването на сладоледа. Произходът му може да се проследи до 200 г. пр. н. е., когато китайците правят ястие с ориз, смесен с мляко, който след това се замразява като го слагат в снега. Счита се, че китайският крал Тан е имал над 90 мъже, които се занимавали само с приготвянето на подобно ястие (от брашно, камфор и биволско мляко, смесени с лед). Китайците също така правят и първата „машина за сладолед“- тенджера, пълна със сиропирана смес, която след това се покрива със сняг и сол.
Александър Велики също се наслаждавал на сладоледоподoбен сладкиш – той обичал да яде сняг, ароматизиран с мед. Твърди се също, че император Нерон изпращал хора в планината да събират сняг и лед, който след това да бъде овкусяван със сок и плодове. Тези ранни „сладоледи“ очевидно бяха лукс само за богатите, тъй като не всеки имаше възможността да изпраща слуги в планината.
Катерина Медичи
Една от най-ранните предшественици на сладоледа, какъвто го знаем днес, е бил по рецепта, донесена в Италия от Китай от Марко Поло. Тя много приличаше на това, което днес бихме нарекли шербет. Оттам се смята, че Катерина Медичи занася десерта във Франция, когато се омъжва за крал Хенри II през 1533 г. През 1600 г. пък английският крал Чарлз I толкова много е обичал „леден крем“, че плаща на своя готвач да пази рецептата в тайна от обществото, вярвайки, че тя е единствено кралско лакомство. Тези две истории обаче се появяват за първи път през 19 век, много, много, много години след като се твърди, че са се случили – така че може и да не са верни.
Едно от първите места за сервиране на сладолед за обикновения европеец е кафенето Procope във Франция, което започва да го предлага в края на 17 век. Този сладолед е направен от комбинация от мляко, сметана, масло и яйца. Въпреки че вече е по магазините, той все още остава предимно лакомство за елита и все още не е особено популярен.
Първото споменаване на сладолед в Америка се случва през 1744 г., когато шотландски колонист посещава къщата на губернатора на Мериленд, Томас Бладен, и след това пише за вкусния ягодов сладолед, който е хапвал на вечеря там. Първата реклама на сладолед в Америка се появява през 1777 г. в New York Gazette, в която Филип Лензи казва, че сладолед „има почти всеки ден“ в магазина му.
Първите американски президенти също обичаха сладолед. През лятото на 1790 г. президентът Джордж Вашингтон купува сладолед на стойност около 200 долара (около 3000 долара днес), а отделно от това притежава и две „машини за сладолед“.
До началото на 19 век сладоледът е предимно лакомство, запазено за специални случаи, защото, разбира се, не може да се съхранява дълго, защото, разбира се, още няма хладилници. Хората често изрязват лед с триони от замръзнали езера през зимата и да го съхранявали в дупки в земята или правили с тях иглута, които изолираха със слама. По това време сладоледът все още се прави като се поставя купа със сметана в кофа с лед и сол (без да се смесват леда и солта със сметаната). През 1843 г. този метод е заменен от буретата с механизъм за разбъркване на съдържанието им, патентовани от Нанси Джонсън. Разбъркването създава по-хубаво сладолед по-бързо от метода с гърнето.
Сладоледът не е голям бизнес, докато Джейкъб Фусел не построява фабрика за сладолед в Пенсилвания през 1851 г. Фусел е търговец на мляко, който купува млечни продукти от фермери в Пенсилвания и ги продава в Балтимор. Той вижда, че променливото търсене често го оставя с много мляко и сметана и решава да ги превърне в сладолед.
Бизнесът му става толкова успешен, че отваря още няколко фабрики. И тъй като едно такова масово производство намалява значително цената на сладоледа, той става много по-популярен и по-достъпен за хора от по-ниски социални класове.
Сладоледът получи допълнителен тласък в популярността си, когато през 70-те години на 19 век Карл фон Линде от Германия изобретява промишлено охлаждане. Това, наред с други технологични постижения като парния двигател, моторните превозни средства и електрическа енергия, правят сладоледа да се произвежда, транспортира и съхранява много по-лесно.
Има една доста разпространена история, че фунийката за сладолед се създават за Световния панаир през 1904 г., но това не е вярно. За сладоледените фунийки се споменатa още в готварската книгата „Mrs. Marshall’s Cookbook“ от 1888 г., а идеята за сервиране на сладолед във фунийки се смята, че е съществува от много време. Сервирането на сладоледа по този начин става популярно през 1904 г. на Световния панаир. Кой конкретно започва, никой не знае. Историята е, че на един продавач на сладолед на Панаира в Сейнт Луис му свършват картонените чаши, в които да сервира сладоледа си. Сергията до него обаче продава вафли, но поради жегата търговията не върви много. Сладоледаджията предлага да навие вафлите на конуси и да ги ползва като чашки. Полученият продукт е хит.
Това обаче може да е просто легенда, тъй като няма много известна конкретика около случая като, например, имената на продавачите, за да може да се провери историята. Затова и много от продавачите на сладолед на Световния панаир твърдят, че те са тези, които интегрират този елемент към сега иконичния ансамбъл от сладолед и вафлени конуси. без значение каква е истината, знаем със сигурност, че фунийките стават известни на Световният панаир заради някой продавач на сладолед или доставчик, независимо дали по случайност се случва историята или защото са планирали да го предлагат по този начин.
Сладоледът за първи път се продава в хранителни магазини през 30-те години. Втората световна война допълнително популяризира десерта, тъй като лакомството е чудесно за морала във войските и дори се превръща в символ на Америка по онова време (дотолкова, че италианският диктатор Мусолини забранява сладолед, за да избегне асоциацията). Този сладолед от военно време води до това, че най-големият производител на сладолед в Америка през 1943 г. е въоръжените сили на САЩ.
Днес се изчислява, че само в САЩ се произвеждат над 1,6 милиарда галона (6056658.854 литра) сладолед и свързани замразени млечни продукти годишно. Освен това гражданите на САЩ изяждат средно всяка година огромни четири галона сладолед на човек.
