Хелън Дънкан и нейните духове от ектоплазма (и хартия)

Духовникът и медиум Хелън Дънкан е една от най-известните шоуменки (шоууоменки?) на 20 век – тя шокира публиката в цяла Великобритания с нейните мистериозни сеанси, по време на които твърди, че възпроизвежда духовете на мъртвите от собствената си уста под формата на лигава субстанция, която нарича ектоплазма.

Но твърдения на Дънкан в крайна сметка я поставят от грешната страна на закона и през 1944 г. тя става последният човек, затворен по Закона за магьосничеството от 1735 г. Съдебното й дело се превръща в едно от най-сензационните във военно време във Великобритания и и завършва с присъда от 9 месеца за Дънкан в затвора Холоуей.

Но може ли „Адската Нел“, както често я наричат, наистина да произвежда така духове или просто е талантлива измамница?…

Родена в Шотландия през 1897 г., Хелън Дънкан твърди още като дете, че притежава ясновидски и духови способности. На 18-годишна възраст се омъжва за Хенри Дънкан, войник от Първата световна война, от която остава инвалид, и двамата си правят шест деца. Борейки се да осигури голямото си семейство и болния си съпруг, Хелън, насърчена от Хенри, започва да провежда вечерни сеанси, подпомагани от нейния „духовен водач“ Алберт Стюарт – сардоничен шотландски емигрант в Австралия, който „се появява“ редовно в сеанси през цялата й кариера. Алберт често е придружаван от друг от духовните водачи на Дънкан, Пеги – малко момиченце, което уж танцува, пее и се люлее от корниза в стаята.

Репутацията на Дънкан като спиритист и медиум нараства през 20-те години на 20 век и към 30-те години вече тя пътува из цяла Великобритания, забавлявайки и шокирайки публиката с нейните лудории. Огромното количество смърти, причинени от Първата световна война, предоставят на Дънкан още повече възможности да „събира“ семейства с изгубените им близки, много от които търсят просто последен разговор с тях. Но в сеансите й публиката може да направи и нещо повече от „разговор“ с мъртвия: те могат да го видят и докоснат. Силите, които Дънкан притежава, й позволяват да произвежда лигава свръхестествена субстанция, известна като ектоплазма през устата и носа си, която след това се превръща във физическите същества, с които духовете могат да общуват с близките си.

Винсент Уудкок е един от многото, които преживяват пълен сеанс с Дънкан. В показанията си в процеса на Дънкан през 1944 г., Уудкок твърди, че мъртвата му съпруга се е появила на 19 сеанса, на които е присъствал в продължение на три години. Веднъж той казва, че седи заедно със сестрата на жена си, когато Дънкан влиза в транс и започва да произвежда ектоплазма от устата си. Веществото, казва той, придоби формата на наскоро починалата ми съпруга.

„Жена ми дойде и покани… сестра й да дойде при нея, а жена ми дойде при мен и свали ето този пръстен от пръста ми, който държа тук“, казва той. „Тя го издърпа така и го сложи на ръката на сестра си. Стисна ръцете ни и ги целуна, и каза: „Моето желание е това да се случи в името на нашето момиченце“. Дванадесет месеца след това със сестра й се оженихме. Тя изрази голямо удовлетворение. Появи се по друг повод и каза колко е доволна заради малкото си момиченце.“

Но не всички са убедени, че изпълненията на Дънкан са истински. През 1928 г. фотографът Харви Меткалф присъства на един от сеансите на Дънкан и прави снимки със светкавица на предполагаемите й „духове“. Неговите снимки разкриват, че въпросните духове са направени от хартиени маски и чаршафи. Три години по-късно дейностите на Дънкан са разследвани от известния „ловец на духове“ Хари Прайс, по покана на Лондонския спиритуалистичен алианс. Изследвана е малка проба от „ектоплазмата“ и е установено, че тя е тензух и хартия, залепени заедно с белтъци.

Междувременно опитът за рентгенови снимки на Дънкан след контролиран сеанс завършва с фиаско. Прайс казва, че „тя скочи и ми нанесе смазващ удар в лицето, което ме разклати. След това се хвърли към д-р Уилям Браун, който за щастие успя да избегне удара… Изведнъж, без ни най-малко предупреждение, скочи, избута госпожа Голдни настрани, отвори вратата и се хвърли на улицата, където отново получи предполагаем пристъп на истерия и започна да разкъсва дрехата си на парчета. Мъжът й се хвърли след нея, последван от останалите седящи. Намерихме я да крещи, а господин Дънкан се опитваше да я умиротвори.“

…

Хелън Дънкан става последният човек, затворен по Закона за магьосничеството от 1735 г., и един от последните, които са съдени по него. През 1951 г. актът е отменен и заменен със Закона за измамните медиуми, след кампания на Томас Брукс, депутат и спиритист. Днес историята на Дънкан продължава да разделя общностите в мистицизма, а тя се превърна в нещо като мъченик за много духовници, някои от които все още активно се опитват да изчистят името й.